Решение № 169 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Б., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200052 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. И. Я. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.С. К. АК-Б. (изрично упълномощен) против наказателно постановление №431/09.12.2025г. на директора на РДГ–Б., с което за нарушение на чл.84 ал.1 предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД му е наложена глоба в размер от 150 (сто и петдесет) лева, а на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението–ловна карабина Уинчестър калибър 30-06, №PT04346YZ31A, и на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като се сочи, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата, при наличие на съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат нови гласни доказателства.

Поддържа са жалбата и не се претендират разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган ЮК С. надлежно упълномощена моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

1

Упълномощеният адвокат В. Ч. АК-Б. също редовно упълномощен с изрично пълномощно от АНО се явява лично и моли за потвърждаване на НП, като представя писмени бележки. Не се сочат нови доказателства. Не се претендират разноски.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните причини:

Атакуваното НП подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Представени са писмени доказателства относно спазването на преклузивния 14 дневния срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 4 и лист 5 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена от лице, посочено в НП като нарушител. Производството пред БРС е редовно образувано.

След преценка на събраните по делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.11.2025г, сутринта, около 09,30 часа, жалбоподателят и други ловци били спрени за проверка от екип на служители при ЮИДП –С., които извършвали обход и проверка на територията на ДЛС „Р.“. Конкретният повод горските служители да извършат контрол в района бил, че видели предния ден стъпки на хора и следи от автомобилни гуми, което означавало, че на територията на ДЛС „Р.“ влизат лица, които ловуват неправомерно.

В същия ден, рано сутринта, около 07,30 часа, горските служители от ЮИДП –С. решили да проверят района и заели позиция от едната страна на пътя, минаващ между отделите 299 и 300, на територията на район „Р. г.“, ДЛС „Р.“. Около 09,30 часа служителите забелязали група то петима ловци, след които и жалбоподателят, движещи се по горския път между отдели 299 и 300 на ЛСК „Р. г.“. Ловците били въоръжени със сглобени, извадени от калъф и заредени ловни оръжия, като движението им и поведението им ясно показвало, че са на лов. Част от групата се отделили и заели позиция, а останалите продължили придвижването си с цел разпределяне не други позиции. След като групата се приближила на около 20 метра от горските служители, последните ги спрели за проверка.

По време на проверката било установено, че ловците отказали да представят ловните си билети на място, като заявили, че ще ги представят на компетентните органи. С оглед гарантиране на безопасността същите били 2 помолени да оставят оръжията си на земята.

Горските служители незабавно се обадили на тел.112. На място пристигнали служители на РДГ–Б., както и служители на служба КОС при РУ-П. Всеки от компетентните органи извършил проверка в рамките на предоставените му правомощия, като служителите на МВР проверили самоличността на лицата, горските служители на РДГ–ловните билети и разрешителното за лов, а служителите на КОС иззели оръжията. След извършената проверка органите на МВР предоставили на горските служители информация за самоличността на ловците и номерата на техните оръжия, включително и тези на жалбоподателя Я. Я..

От представеното разрешително за лов серия ЮИ и №000376 от 21.11.2025г безспорно се установило, че на жалбоподателя и останалите лица е разрешено да ловуват на 23.11.2025г в л. р. „Н. П.“, л. „Я.“ и право да отстрелват дива свиня. Същевременно мястото, на което са били установени ловците, се намирало на територията на ЛСК „И.-Р. г.“, намиращ се в границите на л. р. „Р. г.“, ДЛС „Р.“, м. „В. Б.“, между отделите 299 и 300, т.е. извън определеното в разрешителното за лов място.

Местоположението на ловците била установено по несъмнен начин чрез извършено GPS замерване, при което били отчетени координати Х (север) 4683900.890 и Y (изток) 547931.15, в метричен формат, определени чрез програмен продукт GISExplorer. От извършеното замерване безспорно е установено, че лицата навлезли приблизително на 450 метра навътре в ЛСК „Р. г.“, намиращ се на територията на ДЛС „Р.“, за който не притежавали валидно разрешително за лов. Посоченото разстояние е измерено от трайно обозначената за място граница на горските отдели, маркирана с т.наречения знак „око“. Този знак по смисъла на чл.15 ал.4 от Наредба №18/07.10.2015г служи за ясно и недвусмислено обозначаване на границите между горските отдели и райони.

GPS замерването е извършено с устройство, собственост на директора на ДЛС „Р.“, който се отзовал на място във връзка с подадения сигнал и присъствал при извършването на проверката. За извършеното замерване и определените координати е представено писмено становище от електронна GPS регистрация (разпечатка/извадка от програмния продукт GISExplorer), удостоверяващо точното местоположение на проверените лица и 3 разстоянието, което са навлезли в ловностопанския район, за който не са имали право да ловуват.

Това обстоятелство категорично потвърждава, че жалбоподателят е ловувал извън определеното в разрешителното място, като констатациите на контролните органи са последователни, взаимно допълващите се и неопровергани.

При тези факти правилно и законосъобразно АНО е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна нарушение по чл.84 ал.1 предложение трето от ЗЛОД вр.чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, тъй като е ловувал извън определените в разрешителното място, като се е движил извън населеното място с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие, без да има право да ловува в съответния л. р..

Във връзка с така установеното нарушение на 23.11.2025г в 13,25 часа на място е съставен Констативен протокол серия ЮИДП-22 №001182. От пристигналите впоследствие на място служители на РДГ-Б. е съставен Констативен протокол серия ЖОО №0042794 от 23.11.2025г, в който са отразени фактически констатации относно извършеното от задържаните лица нарушение. В същия протокол е дадено изрично предписание лицата да се явят в сградата на РДГ-Б. на 25.11.2025г в 10,00 часа за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗЛОД.

На 25.11.2025г, след явяването си в РДГ-Б. на Я. И. Я. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия ЖОО 2025 №0108330, предвид констатираното на 23.11.2025г нарушение на чл.84 ал.1 предл.трето вр.чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД. АУАН е издаден от компетентен орган–главен специалист горски инспектор при РДГ-Б. П. Петров, в рамките на правомощията му съгласно разпоредба на чл.96 ал.1 от ЗЛОД. АУАН бил връчен лично на нарушителя, който е удостоверил получаването му с подписа си, видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и датирана на 25.11.2025г С акта е разпоредено задържането на притежаваното от Я. И. Я. ловно оръжие -ловна карабина Уинчестър калибър 30-06, №PT04346YZ31A.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като взел предвиди АУАН и наличинет писмени доказатества администратимнвна наказавакщияот рогана издала атакуваната НП №431 на 4

09-.12.2025г В него е посочана идетнична фактическа обостановка и правана квалигфхискаци като таези в акта. На осномвание чл.84 ал1 от ЗЛОД на Я.е е било набложна наказание глоба в размер от 150 лева, , на освонаие чл.94 ал.1 от ЗЛОД е бил плишен от право да ловува за сроко то три години , ана основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД му ебило ответо ловнто оръжие - ловна карабина Уинчестър калибър 30-06, №PT04346YZ31A.

Горната фактическа обстановка се удстанови по несаманен начирни от събаринет по делото писмени и грасни доказатедства и доказателствени срадства.

Жалбоподателят оспорва извършването на вмененото му нарушение, като поддържа тезата, че към момента на проверката не се е намирал извън територията, за която е било издадено разрешителното за групов лов. Тези твърдения, обаче се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства и свидетелски показания, които в своята съвкупност и по несъмнен начин, установяват, че жалбоподателят, заедно с останалите ловци от групата се е намирал на територия, различна от тази, за която е било издадено разрешителното за групов лов.

По делото е приложена и приета извадка на Ловностопански план на ТП ДЛС–„Р.“, от който е видно, че отделите, които обхваща ловностопанския район на „Р. г.“, включват отдели 299 и 300. Разрешителното за групов лов, в което е вписан и жалбоподателят, е издадено за л. р. „Н. П.“. От приложената по делото карта става ясно, че в този л. р. се включва л. „Я.“, където на лицата им е било разрешено да ловуват дива свиня на 23.11.205г. От представената карта на ДЛС „Р.“ и при съпоставянето й с картата на л. р. „Н. П.“ безспорно се установява, че отдели 299 и 300 попадат в ЛСК „Р. г.“ на територията на ДЛС „Р.“ и се намират извън териториалния обхват като и на ловностопанския район „Н. П.“, така и на л. „Я.“.

В случая, дори и да се приеме, че на място не е имало обозначителни надписи за границите на отделите, ловищата и ловните райони, жалбоподателят като правоспособен ловец, притежаващ валиден ловен билет и член на ловна дружинка, е бил длъжен да познава територията, в която има право да ловува. Тези изводи се подкрепят от трайната съдебна практика отразена в Решение №1108/14.10.2022г на АДмС-Б. по к.н.а.д №1303/2022г и Решение №852/26.06.2022г на АДмС-Б. по к.н.а.д. №330/2022г, в които се 5 приема, че задължение на ловците е да познават разрешените им за лов територии.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението виновно, като същият е действал с ясно съзнание за противоправността на поведението си. Като правоспособен ловец, който е положил успешно изпит за придобиване право на лов, е бил длъжен да познава и спазва правилата за ловуване. Жалбоподателят е бил наясно, че с ограниченията, наложени от разрешителното за групов лов №000376/21.11.2025г, което е издадено за л.

„Я.“ , на територията на ЛСР „Н. П.“. Въпреки това, той е ловувал извън определеното в разрешителното място за лов и това се потвърждава от факта, че в разрешителното за лов е наличен негов подпис, удостоверяващ, че Я. е бил запознат с условията за лов на посочената в него дата -23.11.2025г.

Отделно от това, жалбоподателят е бил предварително инструктиран от ръководителя на лова, видно от представената декларация за инструктаж. Като правоспособен ловец, Я. е бил длъжен да познава границите и обхвата на територията, на което има право да ловува. Неизпълнението на това задължение представлява нарушение, извършено виновно, поради това, че лицето е съзнавало своето противоправно поведение. Дори и да се приеме, че нарушението е било извършено по непредпазливост съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН, „непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи“. Разпоредбата на чл.84 ал.1 предл.трето от ЗЛОД има императивен характер, и за конкретното деяние не е предвидено в закона освобождаване от административнонаказателна отговорност, когато е извършено деянието при форма на вината непредпазливост. ЗЛОД не предвижда непредпазливостта като оневиняващо обстоятелство. Дори жалбоподателят да не е предвиждал настъпването на вредните последици, той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен ловец.