Определение № 3589 от 29.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3589 гр. Варна, 28.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501988 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Образувано е по:

1/ частна жалба с вх. No 45995 / 06.07.2022г., подадена от П. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ********, действащ чрез адв. П. Н. от АК – Варна, срещу разпореждане No 17824 / 23.05.2022г. в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 3182/ 23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6435/ 2022 г. по описа на ВРС;

2/ частна жалба с вх. No 45997 / 06.07.2022г., подадена от М. Л. С., ЕГН **********, с адрес: ********, действащ чрез адв. В. М. от АК – Варна, срещу разпореждане No 17824 / 23.05.2022г. в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 3182/ 23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6435/ 2022 г. по описа на ВРС;

3/ частна жалба с вх. No 48514 / 15.07.2022г., подадена от М. Л. С., ЕГН **********, с адрес: ********, и П. С. Х., ЕГН **********, с адрес: ********, действащи чрез адв. Б. Л. от АК – София, срещу разпореждане No 17824 / 23.05.2022г. в частта, в която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 3182/ 23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 6435/ 2022 г. по описа на ВРС, с която се допълват доводите по вече подадените предходни частни жалби;

Основанията, на които се позовават и двамата жалбоподатели са идентични, като са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и е отправено искане за отмяната му. Твърди се, че не е настъпила предсрочната изискуемост, както и че 1 вземането се основава на неравноправни клаузи, за което са изложени подробни доводи в третата частна жалба. Изложени са твърдения за нищожност на договора за банков кредит HL 73601 / 24.11.2015г., доколкото последният представлявал нищожна спогодба. Същата се основава на неравноправни клаузи, доколкото размерът на задължението бил определен след като са съобразени неравноправните клаузи по предходния договор за кредит HL40457 / 04.08.2008г., а именно тези по отношение на изменение на лихвения процент – чл.3 и чл. 6 и по отношение на превалутирането – чл. 13 и чл. 24. Твърди, че е налице и анатоцизъм, доколкото е капитализирана лихвата от първоначално сключения договор за заем. Твърди още, че вземането е издължено, а евентуално е настъпила и погасителна давност за същото.

В законоустановения срок от страна на „Юробанк България“ АД е постъпил отговор, в който се излага, че жалбата е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането – потвърдено съобразно подробно развитата в отговора аргументация. Отправя се искане за присъждане на разноски.

По допустимостта: Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В конкретния случай, жалбите са подадени едновременно с възраженията срещу заповедта, както изисква чл. 419 ал.1 изр. второ от ГПК.

По основателността: След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частните жалби за основателни, по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 6435/2022 г. на ВРС, 49-ти с., е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Юробанк България “ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, срещу солидарните длъжници М. Л. С., ЕГН ********** с адрес: ******** и П. С. Х., ЕГН ********** с адрес: ********, за сумата от сумата от 202 727.14 лева /двеста и две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и четиринадесет ст./, представляваща дължима главница, по Договор за банков кредит НL73601 от 24.11.2015 г. изм. с Допълнително споразумение от 15.12.2015 г. и Договор за опрощаване от 15.12.2015 г. за периода от 22.06.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 6 645.66 лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и шест ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 14.04.2022 г., сумата от 3 504.59 лева /три хиляди петстотин и четири лева и петдесет и девет ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 263.50 лв. /двеста шестдесет и три лева и петдесет ст./, представляваща такси за периода 19.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 474.80 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет ст./, представляваща имуществени застраховки за периода 10.09.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски за уведомяване за периода 16.05.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до 2 окончателното й изплащане, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК .

С разпореждане No 17824 / 23.05.2022г. ВРС е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и е постановил незабавно изпълнение на основание чл. 418 ал.1 от ГПК. Издадена е Заповед No 3182 / 23.05.2022г. за сумите, за които заявителят е подал заявлението, както следва: сумата от 202 727.14 лева /двеста и две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и четиринадесет ст./, представляваща дължима главница, по Договор за банков кредит НL73601 от 24.11.2015 г. изм. С Допълнително споразумение от 15.12.2015 г. и Договор за опрощаване от 15.12.2015 г. за периода от 22.06.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 6 645.66 лева /шест хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и шест ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 14.04.2022 г., сумата о т 3 504.59 лева /три хиляди петстотин и четири лева и петдесет и девет ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 263.50 лв. /двеста шестдесет и три лева и петдесет ст./, представляваща такси за периода 19.07.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 474.80 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и осемдесет ст./, представляваща имуществени застраховки за периода 10.09.2020 г. до 16.05.2022 г., сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща разноски за уведомяване за периода 16.05.2022 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, както и сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които: 4 277,11 лв. (четири хиляди двеста седемдесет и седем лева и единадесет ст.) - държавна такса и 4 402,27 лв. (четири хиляди четиристотин и два лева и двадесет и седем ст.) - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК издаването на заповед за изпълнение може да се поиска, ако се основава на изчерпателно изброените от т. 1 до т. 10 документи.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 от ГПК издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е предхождано от формална преценка на заповедния съд за редовност от външна страна на представения документ и това дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. В конкретния случай, от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване, договорен размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените задължения за главница, в т. ч. падежирали вноски, договорни лихви, размер на обезщетението за забава до и след датата на настъпване на изискуемостта, такси и разноски. Посочена е и дата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита – 14.04.2022 г., предхождаща датата на подаване на заявлението. Към извлечението от счетоводните книги са представени и документите, от които произтича вземането и приложимите към тях ОУ, а именно договор за банков кредит No HL73601 / 24.11.2015г.

Правилото на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обаче, налага на заповедния съд служебно 3 задължение да приложи специалната потребителска закрила, а съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК, въззивната инстанция отменя разпореждането на заповедния съд и в случаите, в които вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Така, доколкото настоящото кредитно правоотношение е такова, по което една от страните има качеството на потребител по смисъла на § 13 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, съдът дължи служебна проверка за наличието на подобни неравноправни клаузи.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на законовите изисквания на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, то трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Доколкото в заявлението, с което е сезиран ВРС не са индивидуализирани по основание вземанията за възнаградителна лихва, мораторната лихва, такси по договора, имуществени застраховки и разноски по уведомяване /на коя клауза от договора, в какъв процентен размер от главницата и др./, то настоящият състав не може да извърши дължимата проверка дали посочените вземания се основават на неравноправни клаузи или не. Също така от представения договор за банков кредит No HL73601 / 24.11.2015г. се установява, че същият се сключва поради неуредени отношения между страните по предходен договор за предоставяне на жилищен кредит HL40457, като не се сочи в какъв размер са конкретните задължения по него, т. е. общата сума от 281 200 лв.- за целите на пълното предсрочно погасяване на посочения предходен кредит какво включва – главница, възнаградителна лихва, евент. мораторна лихва, такси, застраховки и други. Страните са допълнително уговорили, че сумата от 281 200 лв. може да варира, като окончателния размер ще бъде посочен в Приложение No 1, а в приложение No 1 се сочи сумата от 279 929, 22 лв., отново, без да е посочено дали това е само главница или обхваща и други компоненти, както може да се предположи от съдържанието на приложението. Страните са сключили и допълнително споразумение към договора и договор за опрощаване, които документи, обаче, не са намерили отражение в заявлението, а не става ясно дали се включват в сумите, претендирани съобразно приложеното извлечение от сметка. Към сключения между страните договор за банков кредит No HL73601 / 24.11.2015г. липсва ясен погасителен план, като очевидно след подписване на приложението и допълнителното споразумение на преразглеждане подлежи и начинът на връщане на заемната сума, чиито общ размер също не е точно и конкретно определен.

В този случай следва също да се гарантират правата на потребителите и съответно разпореждането на заповедния съд следва да бъде отменено в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение по процесната Заповед № 3182/ 23.05.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 6435/2022 г. по описа на ВРС в цялост, като неправилно и незаконосъобразно, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист спрямо жалбоподателя да се обезсили.

С оглед на горната констатация и безпредметно се явява да се обсъждат останалите възражения на длъжниците, на които се е позоват в частните си жалби.

По разноските:

С оглед изхода от настоящото производство на жалбоподателите се дължат разноски.

4

В трите подадени частни жалби е отправено искане за присъждане на разноски, като се претендира заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1, т.2 от ЗАдв. Всеки от жалбоподателите е заплатил сумата от по 15лв. за държавна такса и същите следва да им се присъдят. Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК разноски се дължат за един адвокат, като в случая разноски следва да се присъдят на адв. Н. във връзка с осъществената от него безплатна правна помощ и съдействие на П. Х. и на адв. В. М. във връзка с осъществената безплатна правна помощ и съдействие на М. С.. Последната трета частна жалба е последваща сезирането на съда с предходните две жалби и се явява допълнение на подадените вече такива срещу разпореждането, като към нея липсва списък на разноските, както и изрично искане за присъждане на разноски. Приложение към третата частна жалба е само пълномощно и договор за правна защита и съдействие от М. С. към АД „Вълев и Л.“ за безплатно представителство по чл. 38 ал.1 т.3 от ЗАдв, както и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от П. Х. към АД „Вълев и Л.“ с уговорен размер на възнаграждение от 4500 лв., платимо по банков път, като липсват доказателства за извършено плащане. От страна на кредитора е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е безпредметно да се обсъжда в случая. Въззивният съд съобрази, че при претендиране на възнаграждение за осъществена безплатно адвокатска помощ, именно съдът е този, който следва да определи възнаграждението, независимо какво сочат като размер страните. Възнаграждението не следва да е в размер по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., като в случая адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. Н. и адв. М. следва да се изчисли по реда на чл. 11 от Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или на всеки от тях в размер на по 200 лв.