Определение № 1750 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1750 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501460 по описа за 2023 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Н. А.а, с която моли съда да отмени разпореждане №11047/02.05.2023 г. по ч.гр.д.№5466/2023 г. на Пловдивския РС,19 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу М. А. С., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 4149,24 лв. -неплатена главница по договор за кредит №PLUS-18945081 от 19,11.2021 г., 891,44лв.-договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на 354,07 лв. от 2.5.2022 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение. В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на договорът за потребителски кредит не е в съответствие с императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Изложени са подробни доводи относно спазването на тези изсквания. Неправилно РС е отхвърлил заявлението и по отношение на главницата по мотиви, че заявителят не е посочил какви са извършените плащания от кредитополучателя по договора за кредит, поради което не може да се прецени за каква сума на главницата следва да се издаде ЗИ. Счита, че е достатъчно в заповедното производство по чл.410 ГПК заявителят да твърди, че вземането в посочения размер е не е удоволетворено.Цит.съд.практика.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 11.05.2023 г., а съобщението за оставяне на заявлението без 1 уважение няма данни да е връчено, поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. А. С. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А“ кл.България договор за потребителски кредит №*** от 19,11.2021 г., с който е предоставен кредит в размер на 4500 лв. при ГПР -39,82%, ГЛП – 31,84% при обща сума на плащанията 6846,72 лв.. Съгласно горепосочения договор за потребителски кредит, заемателят се е задължил да заплати застрахователна премия от 640,32 лв., такса ангажимент – 90 лв.Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 9.9.2022 г.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии и таксите, изрично са посочени като част от общия разход по кредита. Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Както беше посочено по- горе, в потребителски паричен кредит № *** посочената обща стойност на плащанията / обща сума, дължима от потребителя/ включва само главницата и възнаградителните лихви, но не и таксата и застрахователната премия.

При това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени.

Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с .чл.11,т.10и от ЗПК, като и на на във вр. с чл.11,т.12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, размера на дължимата възнаградителна лихва в всяка погасителна вноска, при което заемателят върща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита.

РС е оставил заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора.С молба от 26.4.23 заявителят не е отстранил нередовностите. Поради това главница, съгл.чл.23 от ЗПК , РС не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

2

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№20178/22. 06.2023 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Н. А.а за отмяна на разпореждане №11047/02.05.2023 г. по ч.гр.д.

№5466/2023 г. на Пловдивския РС,19 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу М. А. С., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 4149,24 лв. -неплатена главница по договор за кредит *** от 19,11.2021 г., 891,44лв.договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на 354,07 лв. от 2.5.2022 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3