Решение № 6684 от 05.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13946/2024
- Вид
- Решение № 6684
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Райна Стефанова, Илиана Станкова, Весела Трайкова Живкова Офицерска
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 6684 гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20241100513946 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена жалба от „Топлофикация София“ ЕАД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 202485004000972 на частен съдебен изпълнител А.Б. срещу постановление от 04.10.2024 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските. Жалбоподателят твърди, че от страна на взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на изпълнителния способ. Сочи, че дружеството е общинско предприятие и сигурен длъжник, което обосновавало липса на правна и фактическа сложност на изпълнителното дело. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева, като при намаляване на възнаграждението съответно да бъде намалена и дължимата пропорционална такса в изпълнителното производство.
Претендира разноски.
Взискателят В.П.Г., представляван от адв. Е.Г., оспорва жалбата. Твърди, че е уговореното възнаграждение представлява реална пазарна цена на адвокатската услуга, който разход следва да бъде поправен от насрещната страна. Твърди, че повече от половин година длъжникът в изпълнителното производство не е плащал доброволно, разчитайки, че разходите за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство ще са само 200,00 лева.
Счита, че размерът на възнаграждението по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело е несъответен на пазарните условия към момента на договаряне на адвокатското възнаграждение поради инфлационните процеси. Твърди, че 1 адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди следва да е на стойност гарантираща му достойно съществуване, възможност за предоставяне на качествена услуга и възможност да се усъвършенства.
Твърди, че средната часова ставка на адвокатското възнаграждение в държавите-членки на ЕС е 300-600 лева на час, като по конкретното дело до настоящия момент са положени повече от 20 часа. В жалбата е инкорпорирано изявление-декларация за действията извършени по изпълнителното дело и пазарното възнаграждение за тях.
В мотиви си ЧСИ А.Б., счита, че уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като процесуалният представител на взискателя посочва обезпечителни и изпълнителни действия и осигурява съдействие на съдебния изпълнител, които не се изчерпва с подаване на молбата за образуване на делото. Сочи дължимата сума да е събрана посредством наложения запор.
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.
От представените материали по изп.д. № 202485004000972 на частен съдебен изпълнител А.Б., е видно, че е образувано по молба от 26.09.2024 г. на взискателя В.Г., представляван от адв. Е.Г., срещу длъжника „Топлофикация София“ ЕАД за събиране на вземания по Изпълнителен лист от 19.09.2024 г., издаден по адм.д. № 3080/2022 г. на АССГ за сумата от 10 000,00 лева – главница и 10 975,01 лева – законна лихва за забава. Към молбата е представено пълномощно от 25.09.2024 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който възнаграждението е формирано по следния начин: за провеждане на среща, консултация във връзка с начините и възможностите за принудително събиране на вземането – 100,00 лева, за съставяне на молба за образуване на изпълнителното дело – 300 лева, за изготвяне на пълномощно за образуване и водене на изпълнителното дело – 50,00 лева, за образуване на изпълнителното производство – 300,00 лева, за предоставяне на своя собствена или на трето лице банкова сметка – 200,00 лева, за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело 1300,00 лева; за изчисляване размера на законната лихва за забава – 200,00 лева; за изготвяне, подаване и подписване на молба за изпълнителен лист и получаване на изпълнителен лист – 300,00 лева. Посочено е, че изцяло в брой са платени 1150 лева, както и 300,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
На 27.09.2024 г. длъжникът по изпълнението е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени и приетите от ЧСИ разноски по изпълнителното дело в размер на адвокатско възнаграждение от 1150,00 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 1863,24 лева.
С писмо от 30.09.2024 г. на ЧСИ до „Общинска банка“ АД е вдигнат 2 наложения запор по сметка на длъжника, поради получено плащане.
С постановление от 04.10.2024 г. на частен съдебен изпълнител А.Б. е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
В настоящия случай е налице плащане в срока за доброволно изпълнение в резултат на наложен запор по банкова сметка на длъжника в „Общинска бака“ АД.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално запитване е прието, че: „1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 Д Ф Е С , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“
Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи възнаграждение както под, така и над тях, като при определяне на дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските 3 възнаграждения следва да служат единствено като ориентир.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното производство възлиза на сумата в размер на 200 лв. В настоящия случай, не следва да се извършват други действия по процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като вземането е удовлетворено в срока за доброволно изпълнение в резултат на реализирания първи изпълнителен способ, посочен в молбата за образуване на изпълнителното производство.
По доводите на ответника по жалба за начина на формиране на пазарната цена на дължимото възнаграждение настоящият състав намира следното. По отношение на действията по подаване на молба за снабдяване на изпълнителен лист за вземания присъдени в съдебен процес Наредбата за минималните размери на адвокатските не предвижда отделно, самостоятелно възнаграждение, като същото следва да се приеме като част от възнаграждението за проведеното съдебно производство. Част от възнаграждението за образуване на изпълнителното производство са описаните съпътстващи действия като изготвяне на пълномощно за представителство в производството, съдействие за ползване на доверителна сметка, изчисляване на законна лихва и др. Касае се за предимно технически действия, с ниска правна и фактическа сложност, но все пак изискващи време и човешки ресурс. Настоящият съдебен състав намира, че уговореното от адв.
Е.Г. и В.П.Г. е прекомерно. Съобразно посочените по-горе съображения , че адвокатското възнаграждение уговорено от взискателя и адв. Григорова дължимо от насрещната страна в изпълнителното производство следва да бъде намалено до размер от 300,00 лев. В това число съдът е взел предвид и размера на дължимите от адвокатите данъчни и осигурителни плащания.
От смисловото тълкуване на разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, че пропорционалната такса се изчислява върху събраната сума, както и от това на чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, който предвижда, че пропорционалните такси се събират върху материалния интерес следва, че използването на тези по-широки понятия предполага включването на всички вземания на взискателя, които са събрани в изпълнителното дело, а не само тези, за които е представен изпълнителен лист. Според разпоредбата на чл. 27а ТТРЧСИ максималният размер на пропорцианалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането. В настоящия случай вземането срещу частния жалбоподател, ведно с разноските за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство възлиза на 1798,44 лева с ДДС. До този размер следва да бъде намален размерът на дължимата от този длъжник пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Следователно постановление от 27.09.2024 г., обективирано в ПДИ по изпълнително дело № 202485004000972 срещу постановление от 04.10.2024 г. на частен съдебен изпълнител А.Б. следва да бъде отменено, като размерът на адвокатското възнаграждение бъде изменен на 300,00 лева, а този на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на сумата от 1798,44 лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по частна жалба подадена от „Топлофикация София“ ЕАД Постановление от 04.10.2024 г. по изп.дело № 202485004000972 на частен съдебен изпълнител А.Б., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 27.09.2024 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d1b5f44-169c-4f8f-a432-a88a73a4604c