Решение № 613 от 28.08.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4335/2025
- Вид
- Решение № 613
- Подписан
- 28.08.2026
- Състав
- МИХАИЛ АНГЕЛОВ АЛЕКСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 344 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 613 гр. П., 28.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20251720104335 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена ОТ: „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Д.П.
СРЕЩУ: К. И. Д., ЕГН **********, с адрес ***
С ИСКАНЕ: да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 2166,92 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор № 477/19.08.2024 г. ответникът е назначен при ищцовото дружество на длъжност „***“ по безсрочно трудово правоотношение, като уговореният срок на предизвестието е 60 дни и е еднакъв за двете страни. Сочи се, че със Заповед № *** г. на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа за периода от 22.04.2025 г. до 08.05.2025 г., като заповедта му е връчена на 31.05.2025 г. Поддържа се, че при това основание за прекратяване на трудовото правоотношение работникът дължи на работодателя обезщетение за уговорения 60-дневен срок на предизвестие, което при брутно месечно трудово възнаграждение от 1083,46 лв. възлиза на 2166,92 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва 1 първоначалния иск по основание и размер. Поддържа, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно, тъй като не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, не му е предоставена възможност да даде обяснения и заповедта за уволнение не му е надлежно връчена. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С отговора К. И. Д. е предявил срещу „***“ ЕООД насрещен иск, приет за съвместно разглеждане, с който претендира на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 325,26 евро, посочена като равностойност на 636,15 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2025 г. до окончателното изплащане.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия, като не оспорва, че при прекратяване на трудовото правоотношение е начислено обезщетение по чл. 224 КТ, но поддържа, че то не е изплатено, тъй като работникът не се е явил при работодателя, за да го получи, и не е предоставил банкова сметка.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът по първоначалния иск, чрез процесуалния си представител, поддържа предявената претенция и оспорва насрещния иск.
Ответникът по първоначалния иск, редовно призован, не се явява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
От трудов договор № 477/19.08.2024 г. се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което К. И. Д. е заемал при ищцовото дружество длъжността „***“. Договорът е сключен за неопределено време, като страните са уговорили 60-дневен срок на предизвестието при неговото прекратяване, еднакъв за работодателя и работника.
С Констативен протокол № 116/08.05.2025 г. е отразено, че К. И. Д. не се е явявал на работа за периода от 22.04.2025 г. до 08.05.2025 г. От представените документи се установява, че с покана изх. № 1834/08.05.2025 г. работодателят е поискал от работника писмени обяснения във връзка с отсъствията му. С уведомително писмо изх. № 1837/21.05.2025 г. е поискано и деклариране на обстоятелства, относими към закрилата по чл. 333 КТ.
Със Заповед № *** г. на К. И. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяването му на работа за посочения в заповедта период, като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
От доказателствата за връчването на заповедта се установява, че същата е получена от работника на 31.05.2025 г. Поради това именно на тази дата трудовото 2 правоотношение е прекратено, доколкото при прекратяване без предизвестие правното действие настъпва от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването.
От служебна бележка от 01.09.2025 г. се установява, че брутното месечно трудово възнаграждение, въз основа на което е определено претендираното обезщетение, е в размер на 1083,46 лв., включващо основно трудово възнаграждение от 1077 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6,46 лв. За уговорения двумесечен срок на предизвестието обезщетението възлиза на 2166,92 лв.
По отношение на насрещния иск от представения фиш за трудово възнаграждение за месец май 2025 г. се установява, че работодателят е начислил на К.
И. Д. обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 736,89 лв. В същия документ е отразено, че сумата не е преведена по банков път. В отговора на насрещния иск работодателят също изрично признава, че обезщетението е начислено, но не е изплатено.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният първоначален иск е с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Съгласно тази разпоредба при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.
В конкретния случай по делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което срокът на предизвестието е 60 дни, както и че същото е прекратено чрез връчено на работника писмено изявление за дисциплинарно уволнение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че в настоящото производство следва самостоятелно да бъде проверена законосъобразността на дисциплинарното уволнение. Защитата срещу незаконно уволнение се осъществява с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Писменото изявление за прекратяване без предизвестие поражда прекратителното си действие от момента, в който достигне до насрещната страна, независимо дали са спазени изискванията относно основанието, мотивирането и процедурата по уволнението. Евентуалните пороци имат значение за законосъобразността на уволнението и могат да обусловят неговата отмяна по предвидения в Кодекса на труда ред, но не препятстват самото настъпване на прекратителния ефект. В този смисъл е и Решение № 332/28.10.2014 г. по гр. д. № 1350/2014 г. на ВКС, IV г. о.
По делото не се установява К. И. Д. да е предявил иск за отмяна на дисциплинарното уволнение, нито същото да е отменено. Поради това съдът следва да 3 зачете настъпилото прекратяване и не може в рамките на настоящия иск по чл. 221, ал.
2 КТ да извърши инцидентен контрол, който би заместил специалната защита по чл.
344 КТ.
Доказан е и размерът на вземането. Брутното месечно трудово възнаграждение е 1083,46 лв., а при уговорен 60-дневен срок на предизвестието дължимото обезщетение е 2166,92 лв., което по официалния фиксиран курс 1 евро съответства на 1107,93 евро.
Поради това първоначалният иск следва да бъде уважен изцяло.
Насрещният иск е с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. В конкретния случай самият работодател е начислил обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 736,89 лв. и изрично признава, че същото не е изплатено.
Следователно съществуването на задължение по това основание в размер не по-малък от предявения е установено.
Обстоятелството, че в насрещната искова молба обезщетението е свързано с 15 дни неизползван отпуск, а във фиша работодателят е начислил обезщетение за 13 дни, не води до друг извод. Предмет на иска е парично вземане в размер на 636,15 лв., а от доказателствата и признанието на ответника по насрещния иск се установява дължимо по същото правно основание обезщетение в по-висок размер. Съдът е ограничен от заявения размер на паричната претенция и не следва да присъжда повече от поисканото.
Неоснователно е и възражението, че обезщетението не е изплатено поради неявяване на работника и непосочване на банкова сметка. Тези обстоятелства не погасяват възникналото парично задължение, а по делото не е доказано работодателят да е извършил плащане или друго действие с погасителен ефект.
Поради това насрещният иск за сумата от 325,26 евро следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираната законна лихва съдът намира, че същата се дължи от 01.07.2025 г. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, следва да бъдат изплатени не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективен трудов договор е уговорен друг срок. Трудовото правоотношение е прекратено на 31.05.2025 г., поради което обезщетението е следвало да бъде изплатено до 30.06.2025 г. и работодателят е изпаднал в забава от 01.07.2025 г.
Ето защо искът за законна лихва следва да бъде уважен от тази дата до окончателното изплащане на главницата и отхвърлен за периода от 27.05.2025 г. до 30.06.2025 г.
Независимо че с настоящото решение се установяват насрещни парични 4 задължения между страните, съдът не следва служебно да извършва прихващане между тях, доколкото такова възражение не е заявено.
По разноските съдът намира следното:
С оглед изхода по първоначалния иск ищецът има право на сторените във връзка с него разноски. По делото са установени заплатена държавна такса в размер на 86,68 лв., съответстващи на 44,32 евро, и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съответстващи на 306,78 евро, или общо 351,10 евро.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съдът съобрази размера на материалния интерес, характера на трудовия спор и действително извършените от процесуалния представител действия, поради което заплатеното възнаграждение от 600 лв. не се явява прекомерно.
По насрещния иск ответникът по него е загубил спора относно претендираната главница, поради което не му се следват претендираните разноски за адвокатска защита по този иск.
Ищецът по насрещния иск е освободен от предварително внасяне на държавни такси по трудови дела. Предвид уважаването на главницата ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 25,56 евро.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, с която на работника е присъдено обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху него.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Д.П., на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 1107,93 евро /хиляда сто и седем евро и деветдесет и три евроцента/, представляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 60-дневния срок на предизвестието при прекратяване на безсрочното трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение със Заповед № *** г., връчена на 31.05.2025 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на К. И. Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 325,26 евро /триста двадесет и пет евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща обезщетение за неизползван 5 платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2025 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената от К. И. Д. срещу „***“ ЕООД претенция за законна лихва върху сумата от 325,26 евро за периода от 27.05.2025 г. до 30.06.2025 г. като неоснователна.
Разпечатката съдържа 52 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d1b48f8-cb7c-4f5e-b1ac-40ab836be077