Решение № 28 от 28.06.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Свиленград , 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200348 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Т. БЛ. Д. с ЕГН ********** от град ***************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат А.Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4682300 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати нарушения на процесуалните правила, ЕФ бил издаден в противоречие със закона, не бил извършил процесното нарушение, правната квалификация била неправилна и не съответствала на фактическите 1 констатации и несправедливо. наложеното наказание било незаконосъобразно и

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява . В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат А.Г., пледира за отмяна на обжалвания акт , тъй като приложената санкционна норма на съответствала на изложената в ЕФ фактическа обстановка.

Представени са и Писмени бележки, в които се сочи, че обжалваният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – в Протокола за използване на радара липсвали дата на приемането му и подпис на приемащото го лице, не бил заснет пътния знак, техническото средство не било одобрен тип и от представеният клип не можело да се установи регистрационния номер на процесния автомобил.

Претендират се разноски по делото. П редставен е Списък на разноските. В идентичен смисъл е и допълнително представеното Становище от адвокат А.Г..

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 28.03.202 1 година в 11.35 часа по първокласен път № 8 при км.

360+300, на територията на община Свиленград, област Хасково, с Автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, 2 представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към град Любимец, област Хасково моторно превозно средство (МПС) марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер Х 37 67 КК, със скорост 97 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 37 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4682300 на името н а жалбоподателя в кач еството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (, касащ превишение на разрешената максимална скорост в населено място) на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 12.04.2 0 2 1 година (, видно от Справката за нарушител/водач и отметката, направена върху обжалвания ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.

189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 28.03.2021 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните 3 работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

Протоколът е надлежно приет и подписан от проверяващото го лице, видно от отметката, касаеща регидстрационния номер и от подписа на В.С. (в този ред на мисли са неоснователни твърденията, наведени от адвокат Г. в Писмените му бележки в обратната насока). От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 28.03.2021 година, времето (11.00 часа до 12.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8 при км.

360+300, община Свиленград, област Хасково, за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила (в този ред на мисли са неоснователни твърденията, наведени от адвокат Г. в Писмените му бележки и касаещи невъзможност от клипа да се установи регистрационния номер на процесния автомобил, тъй като той се вижда ясно). От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 37 67 КК в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 100 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 40 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., въведена с пътен знак В26, като превишението е 37 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). В представения по делото заснет клип са отразени и локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане.

От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен 4 тип, вписан под № 4835 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят няма налагани административни наказания с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП), както и няма налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Хасково, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на 5 пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ (обстоятелствената част на ЕФ), лицето се е движело извън населено място (по първокласен път № 8 при км. 360+300, на територията на община Свиленград, област Хасково) (в този смисъл е и съдържанието на Писмо с рег.№ 351000-3275 от 27.05.2021 година на РУ – Свиленград), при предвидено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. Същевременно обаче е посочено, че лицето е санкционирано на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която се отнася до нарушения в населено място.

В конкретния случай е налице несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието относно мястото на нарушението), дадено от една страна в обстоятелствената част на ЕФ и от друга страна – приложената от АНО санкционна норма. Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ от една страна и от друга - санкционната норма представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и санкционната норма съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ. В този смисъл е и наведеното в открито съдебно заседание от адвокат Г. възражение, което се явява основателно.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до правната квалификация и приложимата санкционна норма, явяващи се задължителни съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити на същия акт. Извеждането на приложимата санкционна норма от наличните в Административнонаказателната преписка (АПН) документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до 6 хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.