Решение № 1004 от 18.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Перник, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720102624 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Е. А. ЕГН ********** гр.***** ул.* ********** бл.** ет.* ап.* в кач. на наследник на починал длъжник Е.А.Л. ЕГН ********** и чрез адв.Б.В. срещу „Топлофикация Перник“ АД.

Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия в размер на :

Сумата 1838,62 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 469,12 лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 246,16 лева – разноски. Пояснява, че изпълнителният лист е издаден срещу Е.А.Л. – съпруг, който е починал на 11.02.2022 г.

Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а, в рамките на което е конституирана като страна след като изрично е заявено пред ЧСИ, че не се отказва от наследството, оставено от Е.А.Л.. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано и и.д. № 326/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., но същото е унищожено след като изпълнителният лист е върнат на взискателя, върху които не е отбелязана дата на образуване и данни за извършване на действия по изпълнение водещи до прекъсване на 1 давността, поради което вземането по процесния изпълнителен лист е било погасено по давност преди образуване на и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а.

С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение поради погА.ването по давност за :

1/3та от сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник в качеството на наследник на Е.А.Л., а именно:

Сумата 612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 156,37 лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 82,05 лева – разноски.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявените искове за процесуално недопустими, тъй като ищецът не е конституиран като длъжник по и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а. Твърди, че относно обстоятелството дали приема или се отказва о наследството на Е.А.Л. е образувано ч.гр.д. № 679/2023 г. по описа на Районен съд Перник. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, както и да не присъжда разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното с писмена молба. Ответникът не се представлява. Оспорва иска с депозирана по делото молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погА.ването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погА.ване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника

В този смисъл е и съдебната практика:

Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в 2 доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита.

В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.

Без правно значение е дали длъжникът ищец е конституиран като страна в изпълнителното производство.

Установи се също, че този ищец изрично е приел наследството на соя наследодател, поради което субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и спрямо него по арг. чл. 429, ал. 2 ГПК.

Не е налице твърдяната недопустимост на настоящото производство.

Съгласно съдебната практика - Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.

В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В съдебната практика съществуваха различни гледища относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с влязла в сила заповед за изпълнение.

Те са премахнати с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че : пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното 3 валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена срещу Е.А.Л., което е станало най късно на 18.03.2013 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ИЩЦАТА е наследник на Е.А.Л., който е починал на 11.02.2022 г. като по правилото на ЗН, ищецът се легитимира като наследник на 1/3 от наследството, оставено от Е.А.Л.. Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока.

Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл е съдебната практика : Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).

Поради това при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

По делото е установено, че и.д. № 1683/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а, към датата на неговото образуване и възлагане на действия по изпълнение, погасителната давност за процесното вземане е била изтекла - 18.03.2018 г., поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 50,00 лева претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът го намира за неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.

При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и 4 адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ срещу А. Е. А. ЕГН ********** гр.***** ул.* ********** бл.** ет.* ап.* в кач. на наследник на починал длъжник Е.А.Л. ЕГН ********** и чрез адв.Б.В.По издаден че в полза на ответника изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия в размер на :

1/3та от сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. № 7057/2012 г. по описа на Районен съд Перник в качеството на наследник на Е.А.Л., а именно:

Сумата 612,87 лева - главница в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от 15.10.2012 г., сума в размер на 156,37 лева – законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г. и сума в общ размер на 82,05 лева – разноски.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА А. Е. А. ЕГН ********** гр.***** ул.* ********** бл.** ет.* ап.* / в кач. на наследник на починал длъжник Е.А.Л. ЕГН ********** и чрез адв.Б.В. – в размер на : 50лв.д.такса и 400лв.адв.възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен соъд в двуседмичен срок от връчването му на страните

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5