Решение № 597 от 12.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330110606 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с първоначална искова молба, подадена от З. Л. М. против „Макроадванс“ АД, с която са предявени, както следва: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде обявена нищожността на

Договор за потребителски кредит

№

........................................., сключен между страните и евентуален иск с правно основание чл. 124, вр. чл. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде обявена нищожността на клаузите чл. 10, ал 1, ал. 2, вр. чл. 20 от Договор за потребителски кредит № ........................................., предвиждащи задължение за потребителя да заплати на кредитора неустойки при непредоставяне на обезпечение на вземанията му договора в тридневен срок от възникване на правоотношението.

Ищцата поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ........................................., по силата на който ответното дружество й е предоставило финансов ресурс в размер от 3000 лв., който следвало да бъде върнат ведно с посочените в договора акцесорни вземания на 13 месечни вноски до 27.02.2024г. В чл. 10, ал 1, ал. 2, вр. чл. 20 договора било предвидено и че ищцата като длъжник следва в тридневен срок от усвояването на сумата да предостави в полза на кредитора обезпечение от физическо лице- поръчител, което следвало да отговаря на множество кумулативно поставени изисквания. При неизпълнение на посоченото задължение в срок, ищцата следвало да заплати на кредитора неустойки, разписани в чл. 10, ал 1, ал. 2 и които се начислявали за всеки ден, в който обезпечение не е предоставено, без да е поставен лимит на неустойката. Изтъква, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимите по договора неустойки при неосигуряване на обезпечение не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойките са с характер на скрито възнаграждение за кредитора.

1

Предвид изложеното, поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. При условията на евентуалност се твърди, че клаузите на чл.

10, ал 1, ал. 2, вр. чл. 20 договора за кредит са нищожни. Претендират се сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Макроадванс“ АД, със становище за неоснователност на първоначално предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР.

Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски..

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Макроадванс“ АД е предявил обективно, кумулативно съединени насрещни искове срещу З. Л. М., с които се претендира последната да бъде осъдена да заплати на „Макроадванс“ АД на осн. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 3000 лева- главница, дължима по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ........................................., 299, 51 лева- договорна лихва за периода 27.01.2023г.27.02.2024г. и 288, 99 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 18.10.2023г.29.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /30.07.2024г./ до окончателното й погашение. При условията на евентуалност е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, с който се претендира ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца сума в размер от 2540 леваглавница, представляваща оставащата за връщане чиста стойност на усвоената от длъжника сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /30.07.2024г./ до окончателното й погашение.

Ищецът по насрещния иск поддържа, че между страните е налице сключен Договор за потребителски кредит № ......................................... Ответникът по насрещния иск е усвоил сума в размер от 3000 лв., която е следвало да върне ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 13 месечни вноски до 27.02.2024г. Поддържа, че по договора са извършени плащания в общ размер от 460 лв., които не са достатъчни, за да покрият задълженията на потребителя.

Сочи се, че към датата на подаване на насрещната искова молба в съда всички вземания са падежирали и се моли предявените главни насрещни искове да бъдат уважени. При условие, че съдът приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, то се моли ответникът – заемател да бъде осъден да заплати на кредитора единствено оставащия размер на главницата. Претендират се сторените разноски по насрещния иск.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск. Поддържа всичко изложено в първоначалната искова молба досежно цялостната недействителност на кредитното правоотношение. Моли се да бъдат съобразени заплатените от заемателя суми по кредитното правоотношение. Претендира сторените разноски по насрещния иск.

2

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Макроадванс” АД като заемодател и З. Л. М. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ........................................., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 3000 лв. ( л. 20- 25 от делото ). Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 41%, годишният процент на разходите е 49, 65%, а задължението следва да се погаси на тринадесет месечни вноски до 27.02.2024г.

Съобразно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение под формата на физическо лице- поръчител, което следва да отговаря на кумулативно поставените в чл. 20, ал. 3 от договора критерии, а именно: да получава брутен осигурителен доход над 1400 лв.; да работи по трудов договор с най- малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 10, ал. 1 от Договора, в тежест на ищеца- потребител е да заплати на кредитора неустойка в размер от 18, 90 лв., плюс 0, 210% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0, 210% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Допълнително, съобразно чл. 10, ал. 2 от Договора, се дължи и неустойка в размер от 17, 01 лв., плюс 0, 189% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0, 189% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Прочитът на съдържанието на двете клаузи налага разбирането, че кредиторът „Макроадванс“ АД е разписал неустоечно задължение без краен период (няма лимит) и кумулира вземанията за неустойки по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит, макар и същите да са дължими за един и същи вид неизпълнение (непредоставяне на обезпечение в срок).

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на ищеца по първоначално предявените искове З. М. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Между страните не съществува спор, поради което и с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включват вземанията за неустойки по чл. 10, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20 от договора при непредоставяне от страна на потребителя на обезпечение на вземанията на кредитора по договора за кредит, както и че по процесния договор за кредит ищцата- потребител е заплатила на ответника по първоначално предявения иск сума в общ размер от 460 лева.

По правните аспекти на спора:

По първоначално предявения иск главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Макроадванс“ АД като заемодател и З. Л. М. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е 3 физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 9, ал. 1 от Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора, възлагат в тежест за заемателя, в тридневен срок от сключване на договора за кредит да предостави обезпечение на вземанията на кредитора под формата на физическо лицепоръчител, което следва да отговаря на поставените многобройни изисквания така, както е описано по- горе. При неизпълнение на това задължение, потребителят - ищец дължи отразените в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора неустойки, които се кумулират и се начисляват безсрочно (докато потребителят изпълни задължението си да предостави обезпечение). Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл.

10, ал. 1 и ал. 2 от Договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те въвеждат скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които клаузите на чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора възвеждат за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране в неголям размер (3000лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури обезпечение под формата на физическо лице- поръчител, което да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение). Следва да се посочи и че очакването е длъжникът по договора за кредит да изпълни това задължение в тридневен срок от подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“.