Решение № 4769 от 01.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4769 гр. Пловдив, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330106340 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Б. трансс” ЕООД, ЕИК 204509096, със седалище и адрес на управление: с. Лозен, общ. Столична, обл. София, ул. „Янко Панайотов“ № 28, представлявано от *** Г. С. Б. против „Фаст Кънект“ ЕООД, ЕИК 160102434, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Ракита“ № 14, ет. 5, ап. 9, представлявано от *** Д. В. К., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 372, вр. с чл. 361 ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 20939,34 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършените от ищеца превозни транспортни услуги по три броя заявки – договор за транспорт, съответно по заявка № **** от 10.01.2024 г. – 4979,78 лв.; по заявка № **** от 10.01.2024 г. – 7979,78 лв. и по заявка № **** от 17.01.2024 г. – 7979,78 лв.

В исковата молба се твърди, че между страните били сключени три броя заявки – договор за транспорт, а именно: № ****/**** г., по направление Г. - Б., № ****/**** г., по направление Г. - И., и № ****/**** г., по направление Г. - И., които са изпълнени в цялост от страна на ищеца. Твърди се, че по заявка – договор за транспорт № ****/**** г., с падеж:

22.02.2024 г., има извършено частично плащане на 29.02.2024 г. в размер на сумата от 3000 лв., като останала неплатена сумата от 4979,78 лв. По заявка – договор за транспорт № ****/**** г., с падеж: 22.02.2024 г. – няма извършени плащания, като дължимата сума е в размер на 7979,78 лв. По заявка – договор за транспорт № **** от **** г., с падеж:

01.03.2024 г., няма извършени плащания, като дължимата главница е в размер на 7979,78 лв.

Излага, че и по трите заявки – договори, от ищцовото дружество е извършен транспорт, като товарите са доставени и приети без възражения и рекламации. Въпреки многобройните разговори с представляващия ответното дружество, плащане не е било извършено. Ето защо, на 12.03.2024 г., ищецът подал молба за обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 и сл.

ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 13989/2024 г. по описа на СРС, І г.о., 44 състав, по което било постановено Определение № 10949/12.03.2024 г., с посоченото 1 определение било допуснато обезпечение на бъдещия иск, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответното дружество и е издадена обезпечителна заповед.

Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски, съобразно представен списък.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава иска.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В първото по делото съдебно заседание, пълномощника на ищеца- адв. Х. моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на общо 2840 лева, от които- заплатена държавна такса в размер на 840 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

В тази връзка направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е в минималния размер с оглед цената на иска.

Неоснователно е искането на ответното дружество за възлагане на разноските в тежест на ищеца, доколкото за уважаването му законът предвижда кумулативното наличие на две предпоставки- да не е дал повод за завеждане на иска и за признаването му. В случая действително е налице признание от ответника, но не може да се приеме, че не е дал повод за завеждане на иска, доколкото дължимата от него сума не е заплатена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фаст Кънект“ ЕООД, ЕИК 160102434, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Ракита“ № 14, ет. 5, ап. 9, представлявано от **** Д. В. К. да заплати на „Б. трансс” ЕООД, ЕИК 204509096, със седалище и адрес на управление: с. Лозен, общ. Столична, обл. София, ул. „Янко Панайотов“ № 28, представлявано от **** Г. С. Б. сумата от общо 20939,34 лева /двадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение за извършените от ищеца превозни транспортни услуги по три броя заявки – договор за транспорт, съответно по заявка № **** от **** г. – 4979,78 лв.; по заявка № **** от **** г. – 7979,78 лв. и по заявка № **** от **** г. – 7979,78 лв.

О С Ъ Ж Д А „Фаст Кънект“ ЕООД, ЕИК 160102434, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Ракита“ № 14, ет. 5, ап. 9, представлявано от **** Д. В. К. да заплати на „Б. трансс” ЕООД, ЕИК 204509096, със седалище и адрес на управление: с. Лозен, общ. Столична, обл. София, ул. „Янко Панайотов“ № 28, представлявано от **** Г. С. Б. сумата от общо 2840 лева две хиляди осемстотин и четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 840 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

2

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3