Решение № 3407 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3407 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330110964 по описа за 2022 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. ** е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. С. К., че последният дължи на ищеца сумата от 558,12 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 24.02.2020 г. – 21.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. **, както и мораторна лихва в размер на 39,41 лева за периода 30.04.2020 г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 2262/28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 4117 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ** за обект, находящ се в гр. **, ул. **, в качеството му на собственик на същия.

Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно общите условия на ищеца се начислявали по 5 куб.м. на човек за нетоплофицирано жилище. В случая, на ответника били 1 начислявани количества консумирана вода за двама обитатели или общо 10 куб.м. вода. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 24.02.2020 г. – 21.02.2022 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 4117 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.

К. чрез назначения му особен представител – адв. Д., с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Навеждат се доводи, че не се установява ответникът да е потребител на услугите на ищцовото дружество, както и какъв е размерът на неговите задължения. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4117 по описа за 2022 г. на Районен съд

Пловдив, I X граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. ** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед от 28.03.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

2

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, ул. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. От представената по делото Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. №** г. на Община **, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л. 87 – л.

94/, се изяснява, че ответникът е вписан като собственик на 0,0625 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, като основанието за възникване на съсобствеността е посочено наследство. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост върху 0,0625 ид. части от имота за периода 24.08.2021 г. 21.02.2022 г., за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. За останалия период, преди придобиване на собствеността до ** г., съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна, доколкото за него не се установи една от изискуемите предпоставки за нейното уважаване, а именно: същият да се явява потребител на ВиК услугите за процесния обект.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи 3

(обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. **. От приложените по делото карнети /л. 8 – л. 9/ се установи, че в обекта има монтиран водомер № **. В исковата молба се излагат съображения отчетът на водомера да е бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Посочените твърдения обаче не бяха подкрепени с доказателства в производството. В тази насока от страна на ищеца не се ангажираха нито гласни, нито писмени доказателства за монтиране на водомера и поради каква причина е направена констатацията, че в имота липсва измервателно устройство. По този начин същият не установи изправността си в изпълненията на задълженията по договора, а именно: доставено количество питейна и отведена вода, която да е отчетена по надлежния ред, за да възникне задължението на ответника за нейното заплащане. В този случай съдът е в невъзможност да извърши преценка дали са били налице предпоставките на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия за начисляване на количество доставена вода, още по-малко може да се направи преценка поради каква причина са начислявани 10 куб. м., респ. доставена вода за двама човека.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна, доколкото ищецът не установи дали е доставял количество питейна и отведена вода, респ. неговото начисление. Предвид неоснователността на главната претенция, то и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, право на разноски има ответника. От същия не са представени доказателства за извършени такива, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, срещу Н. С. К., ЕГН: **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 4

ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 558,12 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 24.02.2020 г. – 21.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. **, както и мораторна лихва в размер на 39,41 лева за периода 30.04.2020 г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 2262/28.03.2022 г. по ч.гр.д. № 4117 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Да се издаде РКО на назначения особен представител на ответника Н.

С. К. – адв. Д., за сумата от 300 лева.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 4117/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от същото, да се върне, поради отпадане на необходимостта от послужване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5