Решение № 448 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Красимира Й. Динева като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100601757 по описа за 2026 година намира следното

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 04.11.2025 г., постановена по НЧХД № 9762/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 22 състав, подсъдимият Д. Х. Я. е признат за виновен в това, че на 16.01.2023 г., около 11.00 часа, в гр. София, ж.к.

„Лозенец“, на ул. ****, в клиника „Ита Вет“ и на улицата пред клиниката, чрез блъскане и нанасяне на удари с ръце по гърба и напръскване с лютив спрей в лицето и очите е причинил на частния тъжител Ж. В. М. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се в локална възпалителна реакция в областта на очите, изявена конюнктИ.лна инекция на двете очи, обилно сълзене, оток и зачервяване на челото, бузите, орбиталните области, носа и горната устна - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 вр. чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

С присъдата съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, като е осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото в полза на частния тъжител и по сметка на СРС.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия Д. Я., чрез неговия защитник- адв. И. С., в които се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Оспорва се доказателственият анализ на районния съд, 1 като се твърди, че не са обсъдени в необходимата пълнота противоречията между доказателствените източници и че съдът е кредитирал показанията на свидетелите Х. и М., без да съобрази, че същите не са преки очевидци на случилото се в клиниката. Поддържа се още, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетелите Д. и В., които според защитата са присъствали в клиниката и опровергават повдигнатото с частната тъжба обвинение.

Навеждат се и доводи срещу заключението на съдебномедицинската експертиза, като се сочи, че ефектът от напръскване с лютив спрей продължавал между 20 и 90 минути, докато медицинските прегледи на частната тъжителка са извършени значително по-късно. Акцентира се върху липсата на други травматични увреждания по тялото на М., както и върху обстоятелството, че не е извършено изследване за установяване на конкретното вещество. Излагат се доводи и във връзка с приложената прокурорска преписка, като се поддържа, че частната тъжителка не е подала своевременно сигнал до компетентните органи. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите, но следва да бъде извършен допълнителен разпит на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза пред първата инстанция, както и да бъдат изискани и приобщени материалите от пр.пр. № 34332/2023 г. по описа на СРП.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия - адв. С., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.

Моли съда да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. Поддържа, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, като акцентира върху показанията на свидетелите Д. и В., които според защитата са очевидци на случилото се и не потвърждават твърденията на частната тъжителка. Сочи още, че свидетелят Х. не е възприел самото напръскване със спрей, а свидетелят М. пресъздава казаното от майка си. Оспорва и доказателствената стойност на съдебномедицинската експертиза относно точния механизъм на причиняване на уврежданията. Претендира присъждане на разноски.

Подсъдимият Я. поддържа казаното от защитника си. В личната си защита заявява, че случаят е последица от конфликт по повод отказана услуга.

Повереникът на частния тъжител - адв. К., оспорва жалбата и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че първата инстанция е извършила правилен анализ на доказателствата, а обвинението се установява от показанията на свидетелите Х. и М., медицинската документация и заключението на СМЕ, включително разясненията на вещото лице пред въззивния съд. Поддържа, че показанията на свидетелите на защитата правилно не са кредитирани в относимата им част, тъй като не кореспондират с медицинските данни. Моли за присъждане на разноските, направени от частния тъжител пред въззивната инстанция.

2

Частният тъжител М. също моли присъдата да бъде потвърдена. Заявява, че е била изхвърлена от клиниката и напръскана със спрей и иска преживяното от нея да не се случва и на другиго.

В последната си дума подсъдимият Я. поддържа всичко казано от него, неговите свидетели и защитата му, като твърди, че не може да сдържи огорчението си от поведението на частната тъжителка.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетата по делото експертиза, обсъдени съвкупно и детайлно в мотивите на решението.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен доказателствен материал. При извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. Х. Я., ЕГН **********, е роден на **** г., в гр. София, българин, с българско гражданство, с висше образование, работи като ветеринарен лекар, неженен, неосъждан, с адрес гр. София, ул. ****.

На инкриминираната дата - 16.01.2023 г., около 11.00 часа, частният тъжител Ж. М. посетила ветеринарна клиника „Ита Вет“, находяща се в гр.София, ж.к. „Лозенец“, ул. ****. В клиниката се намирал подсъдимият Д.

Я., ветеринарен лекар. Повод за посещението било желанието на М. да бъде кастрирана водената от нея котка по програма на фондация „Четири лапи“, предвиждаща безплатна кастрация на безстопанствени животни, с предоставяне на талони за кастрация.

Между М. и подсъдимия Я. възникнал спор относно това дали животното следва да бъде кастрирано по посочената програма. Подсъдимият отказал да извърши манипулацията като безплатна, тъй като приел, че котката не е безстопанствена. Частната тъжителка М. провела телефонен разговор с фондация „Четири лапи“, в който се оплакала от отказа на подсъдимия Я. да кастрира животното с приемане на талоните за кастрация.

Подсъдимият Я., недоволен от реакцията на частната тъжителка М., я изкарал, извън помещението на клиниката и я напръскал в областта на лицето и очите с лютив спрей. Подсъдимият се върнал в клиниката, взел предоставените му талони за безплатна кастрация, излязъл отново и ги изхвърлил на улицата, където се намирала М..

Разстроена, Ж. М. се качила в автомобила на свидетеля Х., който порано я бил закарал до процесната клиника, изчаквал я отпред и наблюдавал случващото се. Свидетелят възприел, че тъжителката е притеснена, с намокрено лице, премигва често и се оплаква, че не вижда добре. По нейна молба свидетелят Х. я откарал обратно до дома .

3

След това М. се обадила на сина си - свидетеля М., на когото разказала за случилото се в клиниката. Свидетелят М. отишъл при майка си и установил, че същата е с оток по лицето и зачервяване на очите, след което я завел на медицински преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а впоследствие - и в съдебномедицински кабинет на ул. „Здраве“ № 2.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № 25.01/2023 г. при медицинския преглед на частната тъжителка М. са констатирани травматични увреждания, изразяващи се в зачервяване на конюнктивите, сълзотечене от двете очи, оток и зачервяване на челото, бузите, орбиталните области, носа и горната устна.

От заключението на съдебномедицинската експертиза (СМЕ), прието по делото и неоспорено от страните, от медицинската документация по делото се установява, че на частната тъжителка М. на инкриминираната дата (16.01.2023 г.) са били причинени телесни увреждания както следва: локална възпалителна реакция в областта на очите, изявена конюнктИ.лна инекция (състояние, при което се наблюдава зачервяване на видимата част на окото, дължащо се на разширяване на конюнктИ.лните кръвоносни съдове) на двете очи, обилно сълзене, оток на клепачите, зачервяване на миглените ръбове; оток и зачервяване на челото, бузите, орбиталните области, носа и горната устна, като описаните травматични увреждания са изпълнили критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В заключението се посочва, че механизмът и времето на причиняване на описаните телесни увреждания съответстват на съобщеното от частната тъжителка, като същите могат да бъдат получени при напръскване с лютив спрей на датата на инцидента.

Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото се установява от събраните и приети в хода на съдебното производство пред двете съдебни инстанции доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, а именно: обясненията на подсъдимия Я.; показанията на свидетелите Н.А.М., Н.Б. Д., С.О. В., К.К. Х. и И.н В. М.; писмените доказателства - съдебномедицинско удостоверение № 25.01/2023 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 011864, справка за съдимост, договор за партньорство между „Ита Вет“ и фондация „Четири лапи“, ведно с общите правила към него, както и приобщените пред въззивната инстанция материали по пр. пр. № 34332/2023 г. по описа на СРП, в това число докладна записка от 16.01.2023 г.; заключението на изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза и разясненията на вещото лице, дадени пред въззивния съд.

При извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им, поради което въззивният съд не възприе направеното от защитата на подсъдимия възражение за непълнота на направения от първия съд доказателствен анализ. Настоящата съдебна инстанция се съгласява с направените от първоинстанционния съд 4 доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна до същите.

Въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на първия съд, че обвинението е доказано по несъмнен начин от съвкупния анализ на показанията на свидетелите Х. и М., медицинската документация и заключението на съдебномедицинската експертиза. Тези доказателствени източници са последователни, логични и взаимно се подкрепят по съществените факти - времето и мястото на конфликта, състоянието на частната тъжителка непосредствено след него и характера на установените телесни увреждания.

От анализа на всички събрани по делото гласни доказателствени средства, които в тази им част са непротиворечиви, безспорно се установяват времето и мястото на инцидента, присъствието на подсъдимия и на частната тъжителка на инкриминираното място.

Правилно СРС е отчел наличието на няколко групи свидетели, обосноваващи различни версии относно хода на събитията през инкриминираната дата и участието на подсъдимия в тях. За да отсее спорните моменти и да издири обективната истина, районният съд е извършил прецизен анализ на показанията на всеки един от разпитаните свидетели, като мотивирано е съпоставил заявеното от тях с множество контролни по отношение на главния факт на процеса обстоятелства, и по този начин е извършил законосъобразна преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания.