Решение № 903 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова В.ова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова В.ова Въззивно гражданско дело № 20251100514310 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Е. Д., с ЕГН ********** за отмяна на Отказ за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по изп.дело №20258500400671 по описа на ЧСИ А.Б., обективиран в Съобщение изх.

№22399/28.10.2025г.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ А.Б., като е поискано да се намали адвокатско възнаграждение по делото до размера от 100лв. в тежест на Д. Д. и да бъдат намалени всички разноски по ТТРЗЧСИ до размера от 200лв.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело №20258500400671 ЧСИ А.Б. счита жалбата за неоснователна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изп. дело №20258500400671 е образувано по молба на „Посеви Груп“ ЕООД, чрез пълномощника му - адв.С.К., от 22.08.2025г., към която е приложен изпълнителен лист от 16.07.2025г. за осъждане на В. Е. Д. и Д. Е. Д. да заплатят разноски пред три съдебни инстанции в размер на по 5800лв. на инстанция. В молбата е посочено, че Д.

Е. Д. е заплатил сумата 5800лв. преди образуване на делото. Поискано е да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжниците, запор на трудовите възнаграждения, извършване на цялостно имуществено проучване на длъжниците и налагане на възбрана на притежаваните от тях недвижими имоти и запор на МПС.

Поискано е да бъдат събрани и разноските, направени в изпълнителното производство, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат С.К. и от договор за правна защита и съдействие, с отбелязано плащане на възнаграждение в размер на 1200лв.

По изп.дело са извършени справки за установяване на имущественото състояние 1 на длъжниците, на 28.08.2025г. до Д. Е. Д. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен, че се налага запор на банковите му сметки и на трудовото му възнаграждение и се насрочва опис на движими вещи. ПДИ е получена от Д. Е. Д. на 09.09.2025г. С ПДИ Д. Е. Д. е уведомен, че дължи разноски в размер на 2900лв., адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., 138лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ и 360лв. такса по т.26. С молба от 15.09.2025г. Д. Е. Д. е представил, платежно нареждане за заплащане на сума в размер на 2900лв., като е посочил, че разноските ще бъдат заплатени след приключване на производството по обжалването им.

Видно от изп.дело едновременно с ПДИ са изпратени запорни съобщения до „Елит Спорт Лоджистикс“ ЕООД, работодател на Д. Е. Д., до СГС за налагане на запор на вземане за връщане на гаранция и запорни съобщения до 3 банки в страната. С молба от 31.10.2025г. Д. Е. Д. е поискал да бъдат вдигнати запорите на сметките му в банки за сумите по изп.лист, поради доброволното им плащане.

С жалба срещу приетите разноски в ПДИ, Д. Е. Д. е поискал намаляването им, но производството по жалбата е прекратено и на ЧСИ е указано да се произнесе с нарочен акт по искането на длъжника за намаляване на разноските. Такова произнасяне е направено със Съобщение изх.№22399/28.10.2025г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като от изп. дело не се установява извършване на изп.действия, които да са довели до събиране на задължението. На лице е плащане на длъжника Д. Е. Д. в срока за доброволно изпълнение, т.е. събирането на сумата не е резултат от изп.действия.

Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на ЧСИ, че на взискателя се дължи хонорар както за образуване, така и за водене на изпълнително дело.

Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР № 3 по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят е посочил няколко изп.действия, но няма данни от налагането им да е събрана сума по делото. Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото. Други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с направени в нея искания за извършване на изп.действия, не са извършвани.

2

Доколкото изп.дело е образувано срещу двама длъжника, които отговарят разделно за сумите по изп.лист и длъжника Д. Е. Д. е направил частично плащане на по-голямата част от задължението преди образуване на изп.дело, то преценката дали делото представлява фактическа и правна сложност, следва да се прави за всеки от длъжниците по отделно. По отношение на Д. Е. Д. е образувано за събиране на сума в размер на 2900лв., като плащане е постъпило в срока за доброволно изпълнение, поради което изп.дело не се характеризира със сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева. В случая се касае за двама взискатели, но е подадена обща молба, поради което и се дължи едно възнаграждение за подаването й, като всеки от взискателите отговаря за половината от сумата или Д. Е. Д. дължи разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.

Жалба е подадена и срещу приетите такси и разноски по ТТРЗЧСИ. В копието на изп.дело не се установява наличие на сметка или постановление, с което ЧСИ А.Б. да е приел размер на таксите по ТТРЗЧСИ, поради което следва да се определят такива само за действията, които са видни от представеното копие. Съгласно ТТРЗЧСИ се дължат следните обикновени такси – по т.1. За образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв., но доколкото се касае за двама длъжници, жалбоподателят отговаря за такса от 10лв.; по т.2 За цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лв.; по т.5 За изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана се събира такса 20 лв. Съгласно чл.428, ал.2 ГПК в поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани, поради което такси се дължат и за наложените запори независимо, че е постъпило доброволно плащане на сумата по изп.лист, поради което по т.9 се дължи сума в размер на 15лв. за налагане на запори на банкови сметки и 15лв. за запор на трудово възнаграждение. Следователно определения размер на таксите по ТТРЗЧСИ следва да се намали от 138лв. на 110лв.

Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.

Ето защо, дължимата в настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от 3

ТТРЗЧСИ, за паричното вземане в размер от 2900лв., попада в хипотезата на б. "в" от същата, а именно 252лв.

Следва да се има предвид, че разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното делото, който е материален, и самостоятелен като предмет на адвокатска защита. В „процеса относно разноските” не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните. За този процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната в него друга практики на ВКС/. Ето защо разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по изп.дело №20258500400671 по описа на ЧСИ А.Б., обективиран в Съобщение изх.№22399/28.10.2025г., като НАМАЛЯВА приетите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в изпълнителното производство, дължими от Д. Е. Д., с ЕГН ********** до сума в размер на 51,13 евро, с левова равностойност от 100лв., НАМАЛЯВА размера на таксите по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до размер от 56,24 евро, с левова равностойност от 110лв. и НАМАЛЯВА разноските, начислени по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от 128,85 евро, с левова равностойност от 252лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4