Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 16.12.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Административно наказателно дело 430/2024
Вид
Решение № 84
Подписан
16.12.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Росица Чакърова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. С., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20245440200430 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ***/11.07.2024г. на Н. с. П. при О. – С., с което за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП на И. С. С., с ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.С., ул.***, е наложено наказание на основание чл.178Е от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв.

Жалбоподателят И. С. С. моли за отмяна на обжалваният акт, тъй като бил незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят И. С., не се явява, представлява се от адвокат В. П.. В съдебната фаза се ангажират допълнителни писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - Н. с. П. при О. – С., редовно призован, не се явява, чрез писмено становище се оспорва жалбата и се моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендират се и разноски.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност 1 събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения на дата 17.06.2024г., свидетелят А. М., в присъствието на свидетеля А. Ч. съставили АУАН на И. С. за това че на 31.05.2024 г. в 10:40 часа, в гр.С. на ул.“***“№8 като водач на лек автомобил, ***, с рег.№ ***, съсобственост с Ц. С. допуска следното нарушение: Водачът С. паркира горепосочения автомобил върху тротоарния подход за входа на блока, като с автомобила затруднява достъпа до входа на жилищната сграда. За констатираното нарушение е съставен АУАН №***/17.06.2024г. Актът е предявен, подписан е без възражения и е връчен на жалбоподателя.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Н. на с. П. при О. – С., издава процесното НП № ***/11.07.2024г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като на основание чл.178Е от ЗДвП – налага на И. С. административно наказание глоба в размер на 100 лв.

НП е връчено на жалбоподателя лично.

Приложена по делото е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, снимков материал, както и справка за собственост на автомобила.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, направи следните фактически и правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Районен съд С.. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН , Съдът констатира, че по делото не се съдържа информация и не се навеждат твърдения глобата да е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на 2

НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.

ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН

Материалната компетентност на актосъставителя и на Н. на с. П. при О. – С. да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 година на Министъра н а МВР, вземайки предвид факта, че А. Д. М. заема длъжността "“***“ в сектор П. при О. – С. , а П. А. Й. е назначен на длъжността " Н. с. П. при О. – С. ", т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА

Преценена по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП, както и нарушения на материалния закон.

ОТНОСНО

МАТЕРИАЛНАТА

И

ПРОЦЕСУАЛНАТА

ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ОБЖАЛВАНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН

АКТ

Процесните АУАН и НП са издадени за следното констатирано нарушение: „паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях,а като нарушена разпоредба е посочен чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано следното административно нарушение, което гласи: Водачът С. паркира горепосочения автомобил върху тротоарния подход за входа на блока, като с автомобила затруднява достъпа до входа на жилищната сграда.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП обаче е следната:

" Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:...

2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях".

3

В случая от описанието на извършеното административно нарушение в АУАН и НП, от показанията на разпитаните свидетели, от приобщеният по делото снимков материал, както и от приобщената по делото извадка от ГИС се установява, че жалбоподателят не е паркирал автомобила си на тротоар, а в междублоковото пространство, на следващо място става ясно, че описаният автомобил не е бил паркиран пред вход на жилищна сграда или пред гараж.

Съдът констатира, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът на жaлбоподателя е между двата входа на жилищните блокове, но не и пред някой от тях.

За да е налице осъществен състав на административното нарушение н а чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП , следва да са налице кумулативно, а не алтернативно следните обстоятелства: - паркиране на МПС на платното за движение или на тротоар; - това паркиране да е непосредствено пред вход на жилищна сграда или гараж; - това паркиране да затруднява достъпа до тях.

От описаното в АУАН и НП, както и от разпита на свидетелите се доказа, че автомобилът не е бил паркиран на тротоара, но не се установи и паркиран по този начин, да е затруднявал достъпа до входа на жилищна сграда или гараж. Следва да се отбележи, че за да е установено и доказано извършването на едно административно нарушение, следва да е налице установеност на време, място и начин на извършване, извършител, установеното да е отнесено към правилната материална норма, която е нарушена, като е налице относимост и към съответната санкционна норма, въз основа на която е наложено административното наказание. В случая е налице несъответствие между установена фактическа обстановка и нарушена материална норма. На практика е предявено административно обвинение за деяние, което не осъществява признаците и липсват елементите от състава на адм. нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП . Допуснатото разминаване на установена фактическа обстановка и законова разпоредба на описаната като нарушена материална норма, е довело до съществено нарушаване на правото на защита на извършителя, доколкото същият е лишен от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е санкциониран, доколкото е налице несъответствие между описателната част на нарушението и описаната като нарушена законова разпоредба.

При наличие на такова съществено нарушение на материалната норма, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

4

За пълнота съдът счита, че следва да се посочи и останалите констатирани нарушения, а именно:

АУАН и НП са съставени и издадени срещу жалбоподателя за паркиране на автомобила си на ул.”***” №8, с което е възпрепятствал входа на блока.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че И. С. е подведен под отговорност за паркиране и възпрепятстване на входа зад автомобила, който видно от снимковия материал и извадката от ГИС е вдох на блок №9, а не на посочения в обстоятелствената част блок №8.

Другото, което съдът констатира е, че процесният АУАН е съставен на И. С. във връзка с анулиране на издаден фиш на името на съпругата на жалбоподателя Ц. С., който фиш е бил за нарушение на чл.98, ал.2, пр.3 от ЗДвП като на основание чл.186 от ЗДвП й е била наложена глоба в размер на 20 лв. След възражение по фиша от страна на И. С. и писмено уведомление от Ц. С., че именно съпругът й е паркирал автомобила, а не тя, то издаденият фиш е анулиран и е съставен АУАН на името на жалбоподателя за нарушение на чл. 98, ал.2,т.2 от ЗДвП, като с процесното НП на нарушителя се налага глоба в размер на 100 лв. на основание чл.178Е от ЗДвП, а не по чл.186, както е било по-рано в анулирания фиш. За съда не става ясно защо се налагат глоби на различни основания и в различен размер за едно и също нарушение и как така фишът е анулиран при възражение от жалбоподателя, който не е адресат на фиша.

Въз основа на гореизложеното съдът счита издаденото НП за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни по делото. При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено.

По изложените по-горе съображения на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, РС С.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № ***/11.07.2024г. на Н. с. П. при О. – С., с което за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП на И. С. С., с ЕГН:

5

**********, с пост.адрес: гр.С., ул.***, е наложено наказание на основание чл.178Е от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР – С. да заплати на И. С. С. разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред АС – С. в 14-дневен срок считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

6