Решение № 507 от 23.10.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500345 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. А. А. против решение № 47 от 08.03.2023г. по гр.д.№ 1039/22г. на РС-Самоков с оплаквания за процесуални нарушения ,материално-правна незаконосъобразност и необоснованост на решението и искане за неговата отмяна.Съдът не конституирал служебно пострадалото лице,което било малолетно.На второ място,съдът незаконосъобразно възложил държавната такса на молителя,който е малолетно лице,в нарушение на чл.11,ал.3 от ЗЗДН.На трето място-делото било гледано в отсъствие на страните,които били нередовно призовани.Въззивникът иска отмяна на решението и уважаване на молбата за защита.При евентуалност се иска връщане на делото в първонистанционния съд с даване на задължителни указания за спазване на материално-правните норми и процесуалните правила.

Въззиваемата страна Р. Е. З. оспорва жалбата .Твърди,че допълнението на жалбата е недопустимо,защото съдържа нововъведени искания. Извън преклузивния срок.Налице били противоречия между интересите на детето и всеки от родителите и следвало да се назначи особен представител на осн.чл.29, ал.4 ГПК.Относно разноските решението било съобразено със закона и константната съдебна практика.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.

1

В кориците на гр.д.№ 1039/2022г. на на РС-Самоков на лист 7 се съдържа разписка ,от която е видно,че А. лично е получил призовката за о.с.з. на 20.01.23г. ; на л.8 се съдържа разписка,от която е видно,че З. е била редовно призоване по местоработата си,тъй като не била открита на домашния адрес.В о.с.з. на 20.01.23г. не са се явили страните и техни представители и съдът е разгледал делото в тяхно отсъствие законосъобразно.

Същността на атакуваното решение е да се анализира твърдението за акт на домашно насилие, изразяващ се според молителя А. в депозиране на молба за прекратяване на гр.д.№ 1003/22г. на РС-Ихтиман от името на детето чрез неговата майка.Тезата на А. е,че Молба вх.№ 777/22.02.22г. очевидно била насилие над волята на детето,тъй като съдържала сложна правна терминология,с която дете на 10 г. не бил могло да вербализира своята воля.Към делото е приложено гр.д.№ 1003/22г. с въпросната молба;не се навеждат конкретни факти за физическо или морално насилие , насочено към принуждаване на детето да положи подпис/ ответната страна не е оспорила факта,че подписът е на А./.Молбата представлява обективирано волеизявление на законен представител на малолетно дете и няма нужда от неговия подпис.Отделен въпрос е доколко уместно е убеждаването на детето изобщо да се подпише под документа/да положи инициалите си „А А“/.Крайният резултат от гр.д.№ 1003/22г.-отхвърляне на молбата за защита ,защото А. не е била обект на малтретиране от своята майка-сам по себе си е индиция,че майката не е упражнила физическо или психическо насилие с цел да убеди детето да положи инициалите си под текста на молбата.Последната е насочена към прекратяване на делото,по което има многобройни доказателства за изявления на А. пред социални работници и психолози ,отразяващи добра емоционална връзка с майката и липса на следи от психична травма.Не е психологически правдоподобно и житейски логично детето да е било подложено на насилие,за да изрази действителната си воля.Настоящият състав споделя извода на първонистанцинония съд по същество.Що се отнася до държавната такса в размер на 25 лв.,тя законосъобразно е възложена на молителя в качеството на законен представител,неоснователно инициирал съдебно производство.Съдът е приложил разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН съобразно преобладаващата съдебна практика-осъден е законният представител,иницииращ производството, а не малолетното лице,за което неоснователно ес твърди,че е било жертва на домашно насилие. Не би било резонно да се стимулира злоупотреба с процесуални права чрез практика в обратен смисъл, защото неоснователното водене на дела от такъв характер води до ненужно травмиране на участниците и усложняване на отношенията им. Размерът на държавната такса е малък и не представлява демотивиращ фактор за търсене на защита от домашно насилие, особено при положение,че не се внася при образуване на делото.

По изложените съображения Софийски окръжен съд

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 08.03.2023г. на РС-Самоков по гр.д.

№ 1039/2022г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3