Решение № 3395 от 24.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. София, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Яна Борисова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512303 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20139559/15.06.2021г. по гр.д. № 46272 по описа за 2020г . на Софийски районен съд, 50-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 22018182/25.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** срещу И. Х. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. Костинброд, ул. **** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че И. Х. Ш., ЕГН ********** д ъ л ж и на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1583,36лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в имот , представляващ ателие № 4, гр. София, ул. **** за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от 15,03лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за имота за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., с които суми ответникът се обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от 136,41лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1583,36лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г.; сумата от 2,14лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 15,03лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 23935/2020г. на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да заплати на И. Х. Ш., ЕГН ********** съдебни разноски от 50лв.

1

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25104612/21.06.2021г. по регистъра на СРС от ищеца „Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че неправилно СРС не кредитирал заключенията по съдебните експертизи, те установявали по делото стойността на потребената в имота топлинна енергия по правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Достъп до имота за отчет на уреди не бил осигурен и служебно били начислени сумите съобразно правилата на Наредбата.

Изравнителните сметки не били оспорени от ответника.

Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете И. Х. Ш., ЕГН **********е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно в обжалваната част.

Посочил е, че правилно било прието от СРС, че правилата за определяне на потреблението при неосигурен достъп важали само при договорно правоотношение, каквото в случая не съществувало. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК **** не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22018182/25.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** срещу И. Х. Ш., ЕГН ********** с адрес: гр. Костинброд, ул. **** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.

415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че И. Х. Ш., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1583,36лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в имот , представляващ ателие № 4, гр.

София, ул. **** за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от 15,03лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за имота за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., с които суми ответникът се обогатил за сметка на обедняването на ищеца; сумата от 136,41лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1583,36лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г.; сумата от 2,14лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 15,03лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 23935/2020г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди в имота, ответникът потребявал енергия в имота и така се обогатил със стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумите, изпратил покана 2 за плащането на сумите. В имота топлинната енергия се потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение, ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.

Ответникът И. Х. Ш., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че бил физическо лице и няма задължение за заплащане на топлинна енергия за стопански нужди, не се бил обогатил за сметка на обедняването на ищеца с процесните суми. Отоплителните уреди били премахнати от имота още през 2017г., издадените прогнозни сметки били погрешни. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца Т.С.”ЕООД, ЕИК **** е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 23935/2020г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3027567/12.06.2020г. по чл. 410 от ГПК е издадена заповед, с която е разпоредено И. Х. Ш., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1583,36лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди в имот , представляващ ателие № 4, гр. София, ул. **** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от 136,41лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1583,36лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г.; сумата от 15,03лв., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията за имота за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от 2,14лв. представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 15,03лв. за 01.10.2018г. до 08.06.2010г., главници били доставени стоки и услуги при липса на основание и така потребенетото от длъжника неоснователно го обогатило за сметка на кредитора; съдебни разноски от 84,74лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 13.08.2020г., на 13.08.2020г. длъжникът е оспорил заповедта, сочейки че липсва компетентност на ОС на ЕС, противоречие с материалния закон и необоснованост, на 23.09.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 25.09.2020г.

По делото е приет неоспорен от страните е нотариален акт №114/01.07.2013г. съгласно който Л.Д. на 01.07.2013г. е продал на И. Х. Ш. ателие № 4 в гр. София, ул. **** на две нива с площ от 91 кв.м. В нотариалния акт е посочено от нотариуса че са представени нотариален акт № 3

91/2012г., удостоверяващ собствеността на продавача.

Приет е акт за разпределение на кубатура, съгласно която ателие № 4 с обем от 143,55 куб.м.

Приет е договор от 19.08.2014г. за прехвърляне на дялове, съгласно които Т.С.”ЕООД е закупило 100% от дяловете на И.Б.”ЕООД продавач на същите е И.И. ГмбХ.

Приети са протокол от ОС на ЕС от 27.01.2012г. ., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. **** е избрало и възложило на И.Ф. ”ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на етажните собственици за ателие № 4 е посочено „Ф.И.”ООД.

Приет е документ за идентификация на имота, който към 12.03.2012г. е подписан от представител на Ф.И.”ООД като собственик на имота.

Приета е покана от ищеца до ответника, съгласно която е отправено искаве от ищеца до ответника за плащане на суми за топлинна енергия и за дяловото й разпределение за периода януари 2018г. - ноември 2019г., както и за сключване на договора, тъй като за стопански нужди същият следвало да е писмен.

Прието е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника се е върнало с отбелязване, че адресат не е намерен през 2020г. на адреса на ателие № 4, ул. ****, няма достъп.

Приети са изравнителни сметки , протоколи за отчет, съгласно които дати за отчитане на уреди в сграда на ул. „**** са били 14.05.2019г. и 12.05.2019г., на тези дати не е осигурен достъп до ателие № 4 в сградата, за което са положени подписи от представител на етажната собственост и на служител на Т.С.”ЕООД, за магазин 1,3, апартамент № 3,9,4,5, за апартамент № 4 в сградата партида се води на И. Ш. и за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. на него е начислена служебно енергия за отопление в размер на 1416,52лв. без ДДС- оценка по максимален специфичен разход , както и за БГВ на база на брой лица.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че процесният имот е ателие на две нива с кухня и с баня, обем му е 143,55 куб.м.- мезонет на два етажа, на първи етаж има три радиатора, ва втори етаж – 2 радиатора и 1 бр. лира, като при огледа на 19.02.2021г. е установило, че те са студени, тоест не потребява енергия за отопление с тях към него момент. Посочило е, че пред входа на апартамента в метална кутия е разположен тръбния щранг за процесния имот и той е бил студен, тоест към 19.02.2021г. не се потребява енергия, щранг бил отсъединен, на екрана на топломера за процесния имот не се появявали цифри, което означавало, че в имота никога не е потребявана енергия за отопление , а само такава за горещо битово водоснабдяване и за сградна инсталация. Вещото лице не установило при огледа къде са водомерите, потребител му казал че са в отделно помещение, до което нямал достъп.

Нямало протокол за затапване на топломер и водомер при Т.С.”ЕООД, такъв 4 не му бил представен и от ответника. Посочило е, че абонатен № 431093 като партида за процесния период се води на името на И. Ш., за процесния период стойността на потреблението е начислено при условията на неосигурен достъп до имота по правилата на Наредбата за топлоснабдяване . Посочило е, че за 3 –ма потребители е начислена енергия за горещо битово водоснабдяване. При тези условия стойност на реално потребената в имота енергия е 1378,30лв. за периода август 2018г. -април 2019г.

С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че като неплатени задължения при ищеца са отразени процесните суми , нямало данни за плащането им.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД .

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.