Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 638 от 29.03.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6113/2023
Вид
Решение № 638
Подписан
29.03.2024
В сила
20.07.2024
Състав
Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, 10а и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, 10а и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Бургас, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232120106113 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1, представлявано от управителя Б.И.Н., срещу Т. Н. Н., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1 079, 91 лева, от която сумата 900 лева, представляваща главница, сумата 115, 41 лева, представляваща договорна/възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.02.2022 година до 20.08.2022 година, сумата 64 , 50 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 20.08.2022 година до 04.05.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по частно гражданско дело № № 4202 по описа на Бургаски районен съд за 2023 година.

В исковата молба се твърди, че на 21.02.2022 г. „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сключило с ответника по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние №***, който бил сключен при условията на ЗПФУР.

Твърди се, че сключването на договора се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало 1 след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приемал същите. Описва подробно процедурата по сключване на договора чрез електронната платформа, както и удостоверяване на самоличността на ответника.

Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК вр. чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР, вр. чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод на дефиницията на това какво е електронен документ бил и чл.3, т.35 от Регламент №910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

Описаната в исковата молба процедура по сключване на договора за кредит от разстояние била извършена от ответника, в резултат на което на същият е отпуснат кредит с главница в размер на 600 лв. Съгласно чл.2, ал.2 от договора, сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а имено на каса на „Изи пей“ АД. Видно от чл.4, ал.3, т.2 от договора за кредит, вземането на главницата в размер на 1000 лв. било разпределено на шест вноски в размер на 166, 65 лв. за периода 23.03.2022 г. – 20.08.2022 г. Имало извършено едно плащане по главницата в размер на 100 лв., с която частично била погасена вноската за 23.03.2022 г. Цялото останало вземане за главницата в размер на 900 лв. било падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При изплащане на вноските по кредита, следвало да бъде преведена освен главницата и сумата за договорна лихва, уговорена в договора в размер на 40, 15 %, като за периода 21.02.2022 г. – 20.08.2022 г. е в размер на 115, 41 лв.

Твърди се, че кредитът падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителния план, която била на 20.08.2022 г., като същият не е погасен. Поради това на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се претендира и мораторна лихва за забава от датата на падежиране на целия кредит – 20.08.2022 г. до датата 04.05.2023 г., която е преди датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Т.

Н. Н., дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул.

„Балша“ №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. като управител, чрез юк. А.Г., сумата в размер на 900 лв. – падежирала главница по договор за кредит от разстояние от 21.02.2022 г., сключен между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, и Т. Н. Н., сумата в размер на 115, 41 лева, представляваща договорна/възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.02.2022 година до 20.08.2022 година, сумата от 64, 50 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 20.08.2022 година до 04.05.2023 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство.

2

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника /наименуван становище/. Не се оспорва дължимостта на главницата в размер на 900 лв. Счита като неоснователен иска за договорна лихва в размер на 115, 40 лв., както и за лихвата за забава в размер на 64, 50 лв.

Същите били крайно завишени и не отговаряли на финансовите изисквания за отпускане на кредит на БНБ. В тази връзка и по тези съображения моли за отхвърляне на исковете за договорна и мораторна лихва.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответникът е сключил договор за предоставяне на кредит №*** от 21.02.2022 г. между „Изи Финанс“ ЕООД и Т. Н. Н..

В чл.2 от условията по договора за кредит било уговорено, че размерът на предоставения с договора заем е 1000 лв., с уговорен срок на кредита в размер на 180 дни, като било уговорено, че освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължал и заплащане на възнаградителна лихва върху главницата. Договорната лихва била дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 15 %. Лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора бил в размер на 0, 11 %.

Общо дължимата по кредита сума била в размер на 1115, 41 лв., а общо дължимата сума при непредставяне на обезпечение била 1535, 05 лв. В чл.5 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48, 44 %, като са посочени взетите предвид допускания и методиката на изчисление на годишния процент на разходите. В чл.4, ал.3 от договора бил посочен погасителния план по договора за кредит, който включвал шест вноски, като главницата по всяка била в размер на 166, 67 лв.

Посочен е и размерът на дължимите вноски за договорна лихва. В чл.7а от договора било предвидено, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на кредитора законната лихва за всеки ден забава.

По делото са приложени общите условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, в които подробно е разписана процедурата по отпускане на кредит от разстояние. Най – общо в същите е предвидено, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да получи желаната заемна сума подава заявление с искане за потребителски кредит до дружеството, по образец, на сайта на дружеството. Преди въвеждане на личните си данни кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава своето съгласие за обработка и съхранение на личните данни, след което въвежда личните си данни. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размер и срок на кредита, на кредитополучателя се предоставя Стандартен Европейски формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, 3 чрез активен линк, намиращ се в самото заявление с искане за предоставяне на потребителски кредит. След като кредитополучателят провери въведените данни и се запознае със СЕФ, изразява своето съгласие със същия чрез отбелязване. След като кредитополучателят е попълнил заявлението с искане за потребителски кредит и след натискане на бутона "изпрати" с цел избягване на съмнения при получаването му, на предоставения мобилен телефонен номер автоматично се изпраща

SMS

Персонален идентификационен код за потвърждение под формата на кратко текстово съобщение. Кредитополучателят следва да попълни правилен SMS в полето, указано в самото заявление/профила, с което се счита, че потвърждава и подписва заявлението. Ако SMS персонален идентификационен код за потвърждение не е попълнен или не е попълнен правилно, заявлението с искане за потребителски кредит не може да бъде изпратено и дружеството няма да го получи за разглеждане. За да се пристъпи към сключване на индивидуален договор за потребителски кредит е необходимо дружеството да одобри отпускането на потребителския кредит на кредитополучателя, като едновременно с уведомлението за това дружеството изпраща на посочения в заявлението/профила email индивидуалния договор за потребителски кредит, съдържащ погасителен план ведно с Общите условия, неразделна част от договора. Договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и телефон/.

По делото са приложени разпечатки от електронна кореспонденция по електронна поща между ищцовото дружество и ответника, разменена във връзка със сключването на процесния договор за кредит от разстояние.

Представена е разписка за извършено плащане от страна на „Изи Финанс“ ЕООД в полза на Т. Н. Н. за сумата от 1000 лв. от 21.02.2022 г.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4202/2023 г. на БРС, на 14.07.2023 г. в полза „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1408, район Триадица, ж. к. Иван Вазов, ул.

„Балша” № 17, ап. 1, представляван от Б.И.Н., е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т. Н. Н. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., за следните суми: сумата от 1 079,91 лева, дължима на основание сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от 21.02.2022 г. и съответните общи условия към него, от които 900 лева – главница, 115,41 лева договорна лихва за периода от 21.02.2022 г. до 20.08.2022 г., 64,50 лева – лихва за забава за периода от 20.08.2022 г . до 04.05.2023 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 900 лв. от 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 75 лева - разноски, от които 25 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида на делото. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, като последният е подал възражение срещу нея в срока по чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е била указана 4 възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на което е предявен настоящият иск.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата молба, настъпването на изискуемостта на претендираните суми за главница и на сумите за възнаградителна лихва, както и техния размер. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, следва да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забавата.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за предоставяне на кредит №*** от 21.02.2022 г. между „Изи Финанс“ ЕООД и Т. Н. Н., като това обстоятелство не се оспорва от ответника по делото, напротив същият изрично заявява, че не възразява по отношение на дължимостта на претендирата сума за главницата.

За пълнота следва да се посочи, че процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл.6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. По смисъла на пар.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, в случая уеб страницата на minizaem.bg.