Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260020 от 15.02.2021, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 780/2020
Вид
Решение № 260020
Подписан
15.02.2021
В сила
05.03.2021
Състав
КРЕМЕНА ТОДОРОВА СТАМБОЛИЕВА БАЙНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н

И

Е № град Свиленград, 15.02.2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Цвета

Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 780 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001079 от 18.11.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Д.Л.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

Жалбоподателят Д.Л.Д. чрез процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението. Сочи, че не бил извършил процесното нарушение и че наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.Л.Д., не се явява.

За него се явява адвокат Антон Георгиев, преупълномощен от адвокат Г.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като били допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му – Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен неправомерно в отсъствието на нарушителя Д., налице било различие в описанието на нарушението, направено в АУАН и в НП, с НП се въвеждали нови обстоятелства и мястото на нарушението било некоректно, неправилно посочено (в документите по делото било посочено, че нарушението било извършено на територията на Община – Свиленград, а според свидетелските показания – на територията на Община – Любимец) и т.н. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства

(направените доказателствени искания не са уважени от Съда по съображения, изложени в открито съдебно заседание на 09.02.2021 година).

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 22.10.2020 година около 09.30 часа свидетелите полицейският служител В.И.С. и служителя на Областно пътно управление (ОПУ) – Хасково – В.М.К., са изпратени да извършат проверка на първокласен път № 8 в участъка от 357+700 км. до 354+136 км. На место в участъка от 356+500 км. до 356+000 км. установяват че около 10-12 работници с жилетки на „Пътната агенция” са навлезли в банкета и на пътното платно в дясно по посоката на движението към град Любимец, област Хасково, като има поставени на 5-10 м. от тях 2 броя конуси.

За посоченото е съставена Докладна записка от свидетеля С. от дата 23.10.2020 година, входирана с рег.№ 351р-26098.

На 27.10.2020 година в РУ – Свиленград се явява жалбоподателя Д., който представя Заповед № 6 от 01.10.2020 година, с която е назначен за ръководител на обект „Пътна мрежа ОПУ – Хасково” от работодателя „Битекс енерджи” ЕООД, Заповед № 4 от 01.10.2020 година, с която е наредено от дружеството-работодател определени документи да бъдат налични в определените за това места, Договор от 01.10.2020 година, с който се възлага от „АБ” АД (възложител) извършване на дейности, включително изсичане на храсти и млада гора и т.н. на „Битекс енерджи” ЕООД (изпълнител) и Трудов договор № 011 от 01.10.2020 година, с който жалбоподателят Д. е назначен в дружеството, което е изпълнител по посочения Договор от 01.10.2020 година.

На същата дата - 27.10.2020 година, жалбоподателят Д. е уведомен от свидетеля В.С., че ще му бъде съставен в РУ – Свиленград АУАН за нарушение на ЗДвП, поради което да изчака, за да може С. да се запознае с представените документи. Поради лични причини Д. напуща територията на РУ – Свиленград.

На посочената дата – 27.10.2020 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.И.С. – Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя в присъствието на свидетеля К. и в отсъствие на нарушителя АУАН със серия АА и с бланков № 313806. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с нареждане от страна на жалбоподателя в качеството на ръководител на обект „Пътна мрежа ОПУ – Хасково” на извършване на дейности по посочения първокласен път без да са взети мерки за безопасността на движението, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е връчен на Д.Л.Д. на дата 30.12.2020 година, който не сочи възражения против констатациите в Акта.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 20-0351-001079 на 18.11.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят в качеството на ръководител на обект „Пътна мрежа ОПУ – Хасково” е извършил нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като е наредил да се извършване на дейности по посочения първокласен път без да са взети мерки за безопасността на движението.

За това нарушение на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.

На 20.11.2020 година постъпва Молба от адвокат Г.Г. – процесуален представител на Д.Л.Д. (видно от приложеното към Молбата Пълномощно), в която сочи, че желае НП да бъде връчено на нея на служебния й адрес, посочен в Молбата.

НП е редовно връчено - лично на процесуалния представител на жалбоподателя, на 02.12.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана лично от процесуалния представител на нарушителя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.И.С. заема длъжността в Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от

Писмо с рег.№ 351000-7310 от 11.12.2020 година, видно от което

Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. има наложени санкции с НП и Фиш за различни административни нарушения на ЗДвП, както и не са му налагани принудителни административни мерки с влезли в сила Актове, към датата на деянието.

В кориците на делото са налични актуални Справки от

Търговския регистър относно състоянието на дружеството-работодател на жалбоподателя, респ. изпълнител и дружеството-възложител.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в

Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с

Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение – за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че този извод на Съда не се променя предвид обстоятелството че е възможно км. 365.500 от първокласен път № 8 да се намира на територията на Община – Любимец, тъй като деяние, извършено на посочената територия са подсъдни на Районен съд - Свиленград) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 27.10.2020 година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността

„Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” (в тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят В.И.С. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП (в този ред на мисли е ирелевантно на територията на коя Община е извършено деянието, тъй като полицейският служител С. има право да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП на територията на цялата страна). Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград, към която попада както територията на Община – Свиленград, така и тази на Община - Любимец.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

1. Видно от обжалваното НП, като норма, обуславяща наказание за административно нарушение е посочена разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП без точно и ясно да се посочи коя от хипотезите от закона АНО е приел, че е нарушена (в този ред на мисли е основателно възражението в този смисъл, наведено от адвокат Георгиев).