Акт от 10.07.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- 1030/2018
- Подписан
- 10.07.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.249 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 244, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.07.20126 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Йоана Апостолова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1030 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искове с правно основание обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявени от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление:***, законни представители – управителите Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез Н.С.
– юрисконсулт, против А.Ф.С., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 12 април 2017 г., А.Ф.С. като кредитополучател е сключил договор за кредит „Бяла карта“ с № 501755 с „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него. Съгласно подписания между страните Договор за кредит, кредиторът има право да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице.
Твърди се, че на 10 януари
2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 18 януари 2018 г. от „Аксес Файнанс“ ООД посредством уведомително писмо, изпратено с обратна разписка.
Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на длъжника договорена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 1000 лв., с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а длъжникът се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че кредиторът изпълнил задължението си да предостави максималния кредитен лимит, уговорен в договора посредством зареждане на картата с тази сума в момента на активирането й, а именно – на 12 април 2017 г. От усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия момент дължимата главница била в размер на 995.09 лв.
Върху усвоената по кредита сума длъжникът дължал договорна лихва в размер съгласно договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 88.12 лв., за периода от 24 юни 2017 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06 септември 2017 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните се договорили, че е задължение на кредитополучателя да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението на 6-то число на месеца, в който текущото задължение не е погасено до 5-то число на следващия месец. На посоченото основание, на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 199.02 лв., за периода от 06 юли 2017 г. до 06 септември 2017 г.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждали в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на текущото задължение или на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. Освен това подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че при настъпване на предсрочна изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В настоящия случай, на кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в общ размер на 200 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо.
В случая предсрочната изискуемост била обявена на 06 септември 2017 г. Съгласно договора считано от този момент на длъжника се начислява обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва.
Поради неизпълнението на задълженията от страна на заемателя, „А.з.к.н.п.з.“ ООД подало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №618/2018 г. по описа на РС Карлово и издадена Заповед №333/27.04.2018 г.. Със заповедта било разпоредено на А.Ф.С. да заплати на заявителя
(ищцовото дружество) следните суми:
- сумата от 995.09 лева
(деветстотин деветдесет и пет лева и девет стотинки) - представляваща главница по договор за кредит № 501755 от 12.04.2017 г.;
- сумата от 88.12 лв. (осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до 06.09.2017 г.;
- сумата от 199.02 лв. (сто деветдесет и девет лева и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
- сумата от 200.00 лв.
(двеста лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране;
- сумата от от 50.96 лв.
(петдесет лева деветдесет и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 07.09.2017 г. до 09.03.2018 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането;.
- сумата 30.66 лева
(тридесет лева шестдесет и шест стотинки) – разноски по делото за внесена държавна такса;
- сумата 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило възражение от длъжника, поради което съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от образуване на настоящото производство.
Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че ответникът А.Ф.С. дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, следните суми, за които по ч. гр. д.
№618/2018 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 995.09 лева (деветстотин деветдесет и пет лева и девет стотинки) - представляваща главница по договор за кредит № 501755 от 12.04.2017 г.;
- сумата от 88.12 лв. (осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до 06.09.2017 г.;
- сумата от 199.02 лв. (сто деветдесет и девет лева и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
- сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране;
- сумата от от 50.96 лв. (петдесет лева деветдесет и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 07.09.2017 г. до 09.03.2018 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че никога не бил кандидатствал и съответно не бил сключвал договор за кредит „Бяла карта“ № 501755 от 12.04.2017 г. По случая сигнализирал сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР – гр. Пловдив и било започнато разследване. В потвърждение представя удостоверение от полицията за подадения сигнал.
С протоколно определение от 08.04.2019 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК – разкриване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.
От служебно изисканите данни и представените по делото материали се установява, че с постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 03.02.2021 г. разследването е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, поради неразкриване на извършителя на деянието, като същото състояние е продължило през следващите повече от 5 години.
При така установеното съдът е приел, че са налице основания за служебно възобновяване на гражданското производство, доколкото наказателното производство не се развива и не може да се очаква в разумен срок постановяване на акт, който да има обвързващо значение за настоящия спор.
След възобновяването му с Определение от 19.03.2026 г., в насроченото открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. Б.В.. Взема становище за неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли, тъй като не е сключвал процесния договор за кредит.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. №618/2018 г. по описа на РС Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество срещу А.Ф.С. е била издадена Заповед № №333/27.04.2018 г. изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми:
- сумата от 995.09 лева (деветстотин деветдесет и пет лева и девет стотинки) - представляваща главница по договор за кредит № 501755 от 12.04.2017 г.;
- сумата от 88.12 лв. (осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 24.06.2017 г. до 06.09.2017 г.;
- сумата от 199.02 лв. (сто деветдесет и девет лева и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
- сумата от 200.00 лв. (двеста лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране;
- сумата от от 50.96 лв. (петдесет лева деветдесет и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 07.09.2017 г. до 09.03.2018 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането;.
- сумата 30.66 лева (тридесет лева шестдесет и шест стотинки) – разноски по делото за внесена държавна такса;
- сумата 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.