Решение № 164 от 13.11.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Ямбол, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20252300500266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. М. М., К.Я.М. и М. Н. М., и тримата от с.***, обл.****, подадена чрез техния пълномощник адв. С. Н. против Решение № 202 от 17.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2675/2024 г., Районен съд - Ямбол, с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на въззиваемия Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест“ следните суми: 14 091,37 лв., представляваща неплатена главница по договор за заем № 5159/11.02.2022 г.

(Договора за заем), обявен за предсрочно изискуем на 08.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.08.2024 г. до изплащането й; 1 861,20 лв., представляваща неплатената договорна лихва по договор за заем № 5159/11.02.2022 г., обявен за предсрочно изискуем на 08.08.2024 г., начислена за периода от 20.05.2023 г. до 07.08.2024 г.; 113,84 лв., представляваща остатъкът от начислените и неплатени неустойки по чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 18, ал. 1 от договора за заем № 5159/11.02.2022 г., върху просрочените и неплатени вноски за главници за периода на забавата от 20.10.2022 г. до 07.08.2024 г.; 106,70 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата 14 091,37 лв., считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на заема на 08.08.2024 г. до 27.08.2024 г. Със същото решение въззивниците са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски в 1 размер от 6 399,57 лв.

Въззивникът в жалбата си твърди, че решението на Районен съд - Ямбол е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, поради това че първоинстанционният съд не е изготвил подробен доклад на делото и не е разпределил доказателствена тежест между страните. Прави доказателствено искане въззивната инстанция да направи това, позовавайки се на т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Въззивникът счита първоинстанционния акт за необоснован, тъй като съдът не е взел предвид твърдяни от въззивника факти: че усвояването на заемната сума не е извършено по предоставена сметка на кредитополучателя, както и че не са уважени направени от него оспорвания на представени по делото писмени доказателства от финансовата институция. Жалбоподателят твърди, както и в първоинстанционното производство, че процесното правоотношение между страните представлява договор за кредит, поради което приложим в случая следва да е ЗПК, а не ЗЗД като излага подробни съображения. Предвид изложеното моли съда да отмени решението в цялост и да отхвърли предявения от въззиваемия иск, като моли за срок за допълнителни доказателствени искания с оглед становището на въззиваемия. Претендира разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица инвест“ от гр. Пловдив чрез адв. Н. П. Р..

В нея въззиваемият излага съображения за частична недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Недопустимост въззиваемият намира в оспорването на въззивника по отношение на иска на основание чл. 4, ал. 4 Договора за заем. Според въззиваемия всички оплаквания във въззивната жалба са неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е направил доклад по смисъла чл. 146 ГПК, правилно е квалифицирал исковете по ЗЗД, а не ЗПК като се излагат аргументи, сходни на изложените в обжалваното решение. Оспорва оплакването за необоснованост относно редовността на счетоводните записи на кооперацията. Счита клаузата за неустойка по чл. 18, ал. 1 от Договора за заем за действителна и излага подробни съображения в тази насока. Не прави доказателствени искания. Предвид изложеното моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като претендира разноски.

Окръжен Съд - Ямбол, с оглед предмета на въззивното производство, очертан във въззивната жалба, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съобразявайки постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о. и др., ведно с принципа на концентрационното начало в гражданския процес (чл. 13 ГПК), въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на Районен съд - Ямбол е и правилно, като въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, a по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същия, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното.

По делото са предявени четири обективно и кумулативно съединени иска с правна квалификация както следва: чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл.

240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а по отношение на въззиваемите К.Я.М. и М. Н. М. - във вр. чл. 138 и сл. ЗЗД.

Доколкото в рамките на първоинстанционното производство е налице влязло в сила протоколно определение на съда за частично прекратяване поради отказ от иск относно този, основан на чл. 4, ал. 4 от договора за заем (л. 240), е недопустимо обсъждане на оплакванията от въззивната жалба в тази връзка.

Между страните е безспорно, че на 24.01.2022 г. същите са подписали Стандартен формуляр за предоставяне на обща преддоговорни информация на член-кооператорите или заемоискателите за основните характеристики, рискове и разходи, свързани с предоставянето на заеми (Стандартният формуляр - л. 112), с което въззивникът Н. М. е влязъл в преддоговорни отношения с кооперацията на въззиваемия, при което същият е бил запознат с условията, реда и начина за отпускане на заеми. Според този приподписан на всяка от шестте страници частен документ въззивникът Н. М. е получил проект на договора за заем и погасителния план към него. От т. 4 на същия 3 документ се извлича какви са условията и разходите във връзка с членството на заемоискателя в кооперацията, когато той все още не е приет за членкооператор, което е задължително условие, за да получи заема в деня на подписване на договора за заем, а именно същият да подаде едновременно молба за членство в кооперацията и молба за отпускане на заем, за да му бъде отпуснат заема, при което се дължи еднократна встъпителна вноска от 10 лв., както и дялова вноска в размер на 1 100 лв. Съгласно т. 12 от този документ, въззиваемата кооперация е обвързана от така отправеното предложение за отпускане на кредит в рамките на минимум 14 дена, следователно въззивникът Н. М. е разполагал с 14 дена от получаването на формуляра, за да вземе решение за сключване на окончателен договор за заем.

Други безспорни между страните факти са, че с молби вх. № 29 и 30 от 07.02.2022 г. въззивникът Н. М. фактически е осъществил изискванията по цит. т. 4 и т. 12 от Стандартния формуляр, подавайки молба за членство в кооперацията и молба за отпускане на кредит, както и че на 11.02.2022 г. Н. М. в качеството на заемополучател е сключил Договор за заем № 5159 (Договора) с кооперацията на въззиваемия. На същата дата са сключени договори за поръчителство между кооперацията на въззиваемия и поръчителите К.Я.М. и М. Н. М., с които те са поели солидарно задължение за погасяване на кредита.

Отново на 11.02.2022 г. съгласно представеното искане от Н. М. е разрешено усвояването на кредита в неговата левова равностойност.

Не се спори и че съгласно Протокол № 2 от 24.02.2022 г. на тази дата е проведено заседание на УС на кооперацията, на което е разгледана молбата за членство и въззивника Н. М. е приет за член на кооперацията като е взето решение на същия да се отпусне поискания кредит.

Видно от изложеното от страните не се спори по основните обстоятелства, а се формира спор относно приложимия материален закон към процесното правоотношение, при което следва да се даде отговор каква е природата на сключената сделка и приложимостта на ЗПК към нея.

Ясно е, че на договорът за заем е сключен между две правно релевантни дати, а именно подаването на молба за членство и искането за отпускане на заем на 07.01.2022 г. и приемането на въззивника Н. М. за член-кооператор и вземането на решение за даване на заем на 24.02.2022 г. Поради това се счита от въззивника заемополучател, че всъщност към момента на сключване на договора същият е нямал качеството член-кооператор и за процесната сделка са приложими нормите на ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че проявилите се правно релевантни факти не следва да бъдат механично отделяни и тезата на въззивника заемополучател не отговаря на намерението и волята на страните обективирани в настоящото производство за възникване на процесното правоотношение. Следователно в случая се касае за сложен фактически състав. Фактическият състав е сложен, когато правопораждащият му ефект се проявява само при съвкупното проявление на всички юридически факти, 4 които се съдържат в него. Същите могат да имат и самостоятелно действие, но то не е това действие, което е целено от страните или този юридически факт не е достатъчен, за да може съответната сделка да прояви действие. В случая е повече от очевидно, че намерението на страните е било въззивникът Н. М. да стане член кооператор, за да може да получи заем, което е и осъществено, като междувременно е възникнал фактът с правно значение (сключване на договора за заем), който обаче не следва да бъде преценяван като самостоятелно действие, тъй като не е целена от съдоговарящите правна последица от предприетите правни действия. Освен това този отделен юридически факт не е бил достатъчен, за да се прояви в правния мир правоотношението по начина, целен от страните. До проявлението на отделните си елементи, фактическият състав е conditio pendente (във висящо положение), тоест съществува несигурност дали фактическия състав ще прояви докрай своето действие. И докато се чака завършването му, може да възникнат задължения за някои от страните, както е в настоящия случай. Една част от елементите на фактическия състав могат да са напълно равнопоставени, например за да има договор трябва да има предложение и приемане на това предложение (което се установява в настоящия случай).

Възможно е обаче и да не са. В този случай единият от тях е главният юридически факт, който определя правното действие, което искат да постигнат страните - договорът за заем, а друг е обуславящият юридически факт, тоест той дава условието, въз основа на което главният юридически факт ще прояви своето действие - приемането за член-кооператор на въззивника Н.