Решение № 2307 от 15.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13361/2024
- Вид
- Решение № 2307
- Подписан
- 15.04.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- §1, т. 2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2307 гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100513361 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20127924 от 14.08.2024 г. по гр.д. № 74306 /2019 г. по описа на СРС, 24 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, (конституиран като правоприемник на основание чл. 227 от ГПК на починалия в хода на процеса на 04.03.2020 г. Н. В. Д., ЕГН **********), искове на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Н. Д., ЕГН **********, (правоприемник на основание чл. 227 от ГПК на починалия в хода на процеса Н. В. Д., ЕГН **********), дължи сумата в размер на 637,39 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 28,90 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 06.12.2018 г., сума в размер на 20,51 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 3,79 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2015 г. до 06.12.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
1
№ 79756 по описа за 2018 г. на CPC, I ГО, 24-ти състав.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК 130036512.
Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая претенциите са недоказани по основание и размер въпреки ангажираните по делото доказателства. В отклонение на процесуалните правила съдът е изключил от доказателствата по делото двете приети съдебни експертизи, чрез констатациите на които въз основа на събраните доказателства е установено потреблението в имота, собственост на ответника. С оглед това и постановеното решение е необосновано и съответно при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Н. Н. Д., в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно.
Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящия състав намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот 2 е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент - № 28, находящ се в гр. София, бл. ******* с аб. № ******* е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, както и такса за дялово разпределение на потребената в имота ТЕ. Въпреки това, поради недоказване стойността на същите, съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.
Решението е правилно при различни от изложените от първата инстанция фактически констатации и правни изводи.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и за такса за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът Н. Н. Д. е собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент - № 28, находящ се в гр. София, бл. ******* с аб. № ******* за исковия период. Така, чрез представения нотариален акт № 95, том XXX, дело № 5056/1989 г. е установено, че Д.Б.Т. е призната за собственик на процесния апартамент - № 28, находящ се в гр. София, бл. *******. От удостоверение за наследници от 26.09.2016 г. се установява, че Д.Т. е починала на 24.02.2000 г. и е оставила за наследници по закон Н. В. Д. - съпруг, и Н. Н. Д. - син. От удостоверение за наследници на Н. В. Д.
/починал в хода на процеса на 04.03.2020 г./ след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на 21.01.2019 г. и е оставил за наследник ответника Н. Н. Д., конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на негово място.
Установява се, че след исковия период /от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г./ с Нотариален акт № 132, том II, peг. № 4736, дело № 290/2021 г. на 24.04.2021 г. Н. Н. Д. е продал процесния имот на трето лице за производството.
С оглед така установеното, съдът намира че през исковия период Н. Н. Д., 3 заедно с неговия баща Н. В. Д. /починал в хода на процеса/, са били съсобственици /при равни права/ на процесния апартамент, като след смъртта на ответника Н. В. Д. на 04.03.2020 г./, правата и задълженията от наследствената маса на починалия по силата на наследственото правоприемство са преминали към ответника Н. Н. Д..
С оглед това, настоящият състав намира че ответникът Н. Н. Д. се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в този смисъл изложени във въззивната жалба са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния период а именно от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово 4 разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.
Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия и индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период се установява, че исковете срещу ответника Н. В. Д. за заплащане на потребената в имота ТЕ са доказани по основание при отчитане на изравнителните сметки на ФДР, както сочи вещото лице в приетата пред първата инстанция с определение от 17.03.2022 г. СТЕ, чийто изводи настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК. Техния размер за целия имот възлиза на сумата 1877.78 лв. общо посочена от приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК.
Постановеното от СРС по –късно определение от 04.08.2023 г., с което е отменено на основание чл.253 ГПК определението за допускане на СТЕ и ССчЕ по съображения, че поради настъпила в хода на процеса смърт на другия ответник - Н. В.
Д., процесуалните действия следва да бъдат извършени повторно, съдът намира за неправилни. Именно съобразно указанията на чл.227 ГПК при настъпила смърт на физическо лице- страна в процеса производството продължава в лицето на неговия универсален правоприемник като извършените до този момент процесуални действия според правилата на ГПК се запазват и не е необходимо повторното им извършване спрямо правоприемника. Процесуалното правоприемство в този случай настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на правоприемниците. В този смисъл повтаряне на извършените процесуални действия би следвало да се извърши в случай на връщане за ново разглеждане на делото от долната инстанция, когато същите са били извършени след смъртта на страната и без участието на процесуалните и правоприемници, какъвто не е настоящия случай.
С разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец, е предвидено, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Разпечатката съдържа 42 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d168e24-fd4f-426e-825e-015c8c84f915