Определение № 2606 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2606 гр. Варна, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100501111 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. 102510/17.12.2024г. на С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***********, чрез адв. С. Д. против Решение № 4254 от 26.11.2024г постановено по гр. дело № 3473/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна, поправено с Решение № 943 от 17.03.2025г постановено по гр. дело № 3473/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, по отношение на: С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„*********** ****, че М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„*********** ****, е собственик на следните недвижими имоти:

- ½ ид.ч. от недвижими имоти с адрес: гр. Варна, ул. „*********** ****, а именно: 615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***********.1802 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1001 кв.м, при граници на целия имот: ПИ с идентификатори - ***********.945, ***********.1632, ***********.1021, ***********.1803 и ***********.1062, ведно с изградената в този имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***********.1802.1, с площ от 119 кв.м, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 03.05.1995 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г., както и на

- недвижим имот – магазин, представляващ сграда с идентификатор ***********.1802.6, с адрес: гр. Варна, ул. „*********** ****, с площ от 49 кв.м, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 31.08.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г.

В жалбата се излага следното:

Неправилно съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението, 1 че ищцата не е придобила собствеността на процесните недвижими имоти, с предоставяне на средства, тъй като такъв способ за придобива на собственост не е предвиден. Ищцата не е била срана по придобивния договор и няма персонална симулация.

Неправилно е прието, че М. Т. е придобила по давност - ½ ид.ч. от недвижими имоти в гр. Варна - 615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***********.1802, ведно с изградената в този имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***********.1802.1, От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата не е лицето упражнявало единствено фактическата власт върху имотите. Всички свидетели твърдят, че той непрекъснато е бил в имота.

Процесните имоти са придобити от него посредством предварителен договор обявен за окончателен с влязло в сила решение. В този случай съвместното или разпределението ползване между него и ищцата, може да обоснове държание, не и владение от М. Т.. Придобивнто основание изключва самосъзнанието за собственост на ползвателя, респективно намерението за своене. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС не е приложима.

Твърдените извършени разходи за ремонт са действие на обикновено управление и не могат да обосноват промяна на намерението от държане в своене. Могат само да обосноват, последваща претенция за заплащането им.

Следва да се съобрази, че не е владелец по смисъла на чл.68 от ЗС, тъй като не свой чужд имот.

На следващо място посочва, че съдът неправилно е приел, че ищцата най – късно към 31.08.2007г. е установила фактическа власт търговския обект с идентификатор ***********.1802.2.6, построен в ПИ 1802. Собственик е на имота на основание посочения по горе предварителен на договор обявен за окончателен с влязло в сила решение, като го е придобил по силата на приращение – чл. 92 от ЗС. Подържа изпоженените до тук аргументите и по отношение на този имот. Придобил е търговския обект и чрез преработка и строителство. От приета и необсъдена от съда документация е видно, че е възложител и инвеститор на „Строеж – промяна по чл. 154 от ЗУТ на два гаража в магазин за плодове. Строителните работи са извършвали още от 2005г. и 2009г., поради което неправилно е прието, че Мария Т. упражнява фактическата власт от 31.08.2007г.

Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и делото да се реши по същество. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор М. Й. Т., чрез адв. С.

Х., в който е изложено следното:

Владението на процесните имоти е предадено при сключване на предварителния договор и при нормално развитие на правоотношението, най – вероятно е щяла да участва в сделката като купувач.

По отношение на магазина безспорно е установено, че сградата е 2 съществувала поне към 1993г. Ответникът е признал, че сградата е съществувал към момента на предявяването на владението от бившия собственик. Строителната преписка се отнася до смяна на предназначението, а не до изграждането на нова сграда. Житейски обосновано е да не е участвала при сключване на предварителния договор, поради обстоятелството, че към този момент е бил с проблемна бременност и преди това е загубила дете.

Парите за имота са събрани от съвместната им работа и досъбрани с помощта на майка й.

Твърдението, че е осъществила фактическа власт върху процесните имоти от 03.05.1995г. не е оспорено и се доказва от свидетелските показания.

Ирелеватно към настоящия спор е посоченото от въззивника преобръщане на владението, тъй като в настоящия случай владението е предадено от продавача едновременно ищцата и на ответника. В исковата молба изрично е посочено, че владението е било предадено от продавача на ищеца и ответника на дата на сключване на предварителния договор, поради което тази дата владее имоти със знанието, че е собственик.

Ответникът нито е въвел твърдения, нито е доказал оборване на презумпцията за своене, а сочи само правна квалификация държател, което не е твърдение на факт. Демонстрирала, че се счита за собственик, като ответникът винаги е показвал, че къщата и двора са на двамата, а за магазина, че е на ищцата, което се установява от свидетелските показания. Ответникът не е оспорил, че през годините тя единствено е поддържала имота.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Не са направени доказателствени искания.

Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.

102510/17.12.2024г. на С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„***********, чрез адв. С. Д. против Решение № 4254 от 26.11.2024г постановено по гр. дело № 3473/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 427/2025 г. на ОС-Варна за 23.09.2025г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4