Решение № 1226 от 20.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20251100901573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТР вр. чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по жалба с входящ № 20250806112030, която е подадена от „ПУХИФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 201044083 и седалище и адрес на управление – гр.

София, ж.к. „Бояна“, ул. „Секвоя“ № 41, чрез процесуалния му представител – адвокат Х.. Предмет на обжалване е Отказ № 20250729161309/30.07.2025 г. на длъжностно лице при АВ-ТРРЮЛНЦ, с който е отказано да се впишат промени по партидата на „ПУХИФАРМ“ ЕООД, които са заявени съгласно заявление с вх. № 20250729161309/29.07.2025 г. и се отнасят до : прехвърляне на дружествени дялове от едноличния собственик на капитала – Я.Я. Т.а на новия техен собственик – Г.Г.Г., съответно вписването му за едноличен собственик на капитала; заличаване на Я.Я. Т. като управител и вписване за такъв на избрания - Г.Г.Г..

С жалбата се правят оплаквания, че постановения негативен охранителен акт е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен. Изтъква се, че отказа на ДЛР противоречи на основни принципи действащи в регистърното производство, каквито са своевременното отразяване на настъпили промени в обстоятелствата подлежащи на вписване, както и поддържане на актуалност на данните присъстващи в ТРРЮЛНЦ.

Отбелязва се, че съществуването на наложен запор върху дружествен дял прави евентуално последвалото му прехвърляне непротивопоставимо на вписалия запора кредитор, но не може да се разглежда като абсолютна пречка за извършване на разпоредителна сделка със запорираните дялове, както и вписването на тази сделка в ТРРЮЛНЦ. Допълва се и това, че действието на наложения запор върху дружествени дялове е уредено в процесуалните норми на чл. 451-453 ГПК и същото се свежда до това, че считано от момента на налагане на запора, длъжникът бива лишен от правото да се разпорежда с притежаваните от него дружествени дялове, а в случай, че такова разпореждане бъде осъществено, то същото не може да се противопоставя на взискателя и на присъединените в изпълнителното производство кредитори, защото се явява недействително спрямо тях. Сочената недействителност обаче не е абсолютна, а 1 относителна, тъй като се прилага само за посочената група лица, а не за всички правни субекти. Прави се позоваване, че наличието на вписан запор върху дружествени дялове не рефлектира изобщо върху правните последици от осъществено след този момент разпореждане с тези дружествени дялове. Напротив подобна разпоредителна сделка обвързва с правните си последици страните по нея, в това число и по отношение на дружеството, съответно на третите лица, които нямат качеството на взискател или присъединен кредитор в изпълнителното производство, в чиито предели е бил наложен, съответно вписан запора. Тъкмо заради това и вписването в ТРРЮЛНЦ на последиците от една такава сделка не бил следвало да се отказва, заради това, че прехвърлените с нея дялове са били с наложен и вписан запор. В обобщение от „ПУХИФАРМ“ ЕООД се отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ на ДЛР и да укаже на ДЛР при АВ да осъществи вписване на посочените в заявление с вх. № 20250729161309/29.07.2025 г. обстоятелства по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

За да постанови отказа длъжностното лице по регистрацията е посочило, че на 13.05.2019 г. в Търговския регистър е вписано налагането на запор върху дружествените дялове на притежавани от едноличния собственик на капитала на „ПУХИФАРМ“ ЕООД – ЯНЧО Т., като запорът е вписан в полза на „ПИБ“ АД по повод на изпълнително дело, което е образувано през 2018 г. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453 и други от ГПК. Посочено е, че съгласно чл. 451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта, като при липса на специални норми в ГПК относно режима на запор върху дружествени дял, освен по отношение на налагането му /чл. 517, ал. 1 ГПК/, следва на да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника. Вписването на запора има действие от момента на вписването му в ТТРЮЛНЦ-АВ. В този контекст извършено прехвърляне на дружествени дялове по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ към покъсен момент трябва да се разглежда, като действие по разпореждане със запорирани дружествени дялове. Вписване на такова прехвърляне според ДЛР се явява недопустимо и не следва да бъде разрешавано.

В отговора по жалбата представителя на АВ-ТРРЮЛНЦ поддържа неоснователност на същата. Излагат се аналогични аргументи, като изложените в отказа. Претендират се разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Съдът, след като анализира събраните доказателства, намира следното:

От извършена служебна справка по партидата на „ПУХИФАРМ“ ЕООД в ТР, се установява, че като ЕСК е вписан Я.Я. Т.. Капиталът на дружеството е 2,00 лева. За задължения на Я.Я. Т. към „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в размер на сумата от 15040,78 лв., като за събирането е образувано изпълнително дело №:

20198500400308 при ЧСИ – А. Б.. и, считано от 13.05.2019 г. от банката-кредитор е наложен запор върху двата дружествени дяла на длъжника Я.Я. Т., всеки дял на стойност 1 лев, представляващи общо 100 % от капитала на „ПУХИФАРМ“ ЕООД.

С договор за прехвърляне на дружествени дялове чрез покупко-продажба сключен на 29.07.2025 г. Я.Я. Т. в качеството му на продавач е прехвърлил в полза на Г.Г.Г. всичките притежавани от него 100 дружествени дяла от капитала на „ПУХИФАРМ“ ЕООД имащи номинална стойност от 2 лева, като купувача се е съгласил да заплати на цена в размер на номиналната стойност на прехвърлените му 2 дялове. При сключване на договора е спазена формата за нотариална заверка на подписите на страните по него.

Според протокол-решение от 29.07.2025 г. на Г.Г.Г. в качеството му на ЕКС на „ПУХИФАРМ“ ЕООД са взети общо пет решения : за приемане на нов учредителен акт; за освобождаване от длъжност и отговорност на досегашния управител на дружеството - Я.Я. Т.; за избор на Г.Г.Г. за нов управител на дружеството; за промяна в седалището и адреса на управление на дружеството; за овласатяване на новия управител да предприеме всички правни и фактически действия за отразяване на взетите решения, като промени в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато към заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ).

Съгласно чл. 517, ал. 1 от ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Налагането на запора води до предвидените в чл. 451, ал. 1 ГПК последици, включващи и императивната забрана за разпоредителни действия със запорираното материално право. Нарушаването на сочената забрана води до относителна недействителност на осъщественото разпореждане - чл. 452 ГПК. В т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК е прието, че длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. Изводът е обоснован със задължението на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК. Възникването на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. Същото важи и за дружествата, чиито притежател на всичкия дялове /целия капитал/ е едно лице – ЕСК. И тук при налагане и вписване на запора по партидата на дружеството се стига до осуетяване възможността на по-късен етап и докато съществува вписания запор, ДЛР да извърши вписване прехвърлянето на тези дялове от ЕСК в полза на трето лице по извършена разпоредителна сделка – например продажба, както е в случая.

С оглед изложеното съдът счита, че постановеният отказ на ДЛР за вписване на заявената от жалбоподателя промяна в обстоятелствата по електронната партидата на „ПУХИФАРМ“ ЕООД е законосъобразен, и като такъв трябва да бъде потвърден от съда извършващ поверения му контрол.

3

Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в настоящото производство по отношение на органа постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното : Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20250729161309/30.07.2025 г. на длъжностно лице при АВ-ТРРЮЛНЦ, с който е отказано да се впишат промени по партидата на „ПУХИФАРМ“ ЕООД, с ЕИК 201044083, които са заявени съгласно подадено заявление с вх. № 20250729161309/29.07.2025 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя, чрез пълномощника му – адвокат Х..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4