Решение № 118 от 15.07.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Разград, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20253300100265 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД.

Р. В. Б., чрез пълномощник е предявила против Банка ДСК АД обективно съединени искове, първият от тях за прогласяване нищожност на договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 година, сключен между страните, като противоречащ на добрите нрави, поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва визирана в чл. 7 от същия, предвид нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, в условията на евентуалност за осъждане на ответника – „Банка ДСК“ ЕАД да върне на ищцата, поради отпаднало основание недължимо платени от нея суми в размер на 13 508 евро /26 950 лева/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Както в първоначалната искова молба, така и в депозираните поправени искови молби, след дадените множество указания от съда, навежда твърдения, че между страните е налице сключен Договор за ипотечен кредит от 07.08.2007г. в размер на 20 000 лева за срок от 240 месеца с цел ремонт на жилище, като към датата на сключване на договора за кредит, лихвеният процент е бил в размер на 10.99%. Ищцата счита, че притежава качеството на потребител по отношение на сключения договор за кредит и е послабата икономически страна, поради което се ползва от защита на ЗЗП. Посочва, че формираната по кредита възнаградителна лихва е без законово основание, тъй като е в размер над определения от Министерски съвет, поради което е невалидна съгласно чл.10 от ЗЗД. Твърди, че неоснователно банката-кредитор едностранно на три пъти е увеличила размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, като същият достигнал до стойности от 14%, поради недоказаност на доходите й. Към момента на сключване на договора ищцата била в трудово правоотношение към социалното ведомство в Р. България, поради което счита, че доходите й са напълно доказани. Твърди се, че ищцата през 2008-2009 1 година /без конкретна дата/ е отправила искане до банката-кредитор да превалутира кредита от лева във валута /евро/, доколкото кредитът във валута се предлагал с по-изгодни лихвени условия, като за отправеното искане била събрана такса в размер на 360 евро, но кредитът не бил превалутиран. Посочва, че европейската практика на банково кредитиране ясно разграничава кредитите отпуснати на физически лица на ипотчени и потребителски, като за първите лихвите били на нива около 2%. Претендира, че сключеният от нея кредит е потребителски, като в разрез с добрата банкова практика от Банка ДСК са поискали обезпечение по кредита, а именно ипотека върху неин недвижим имот. Навеждат се твърдения за телефонен тормоз от страна на ответника с цел превеждане на суми в по-голям размер, доколкото ищцата изплащала кредитните си задължения чрез банкови преводи от Р.

Италия. Поддържа, че заплаща крайна цена на финансов продукт, която е определена в нарушение на императивни правни норми и в противоречие с добрите нрави, при наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Ищцата заявява, че не разполага с общи условия и погасителен план по сключения договор за кредит. Посочва, че същата не е получила и ГПР, като при поискване ответникът отказал да й предостави такъв. Навежда подробни съображения за неравноправност на клаузата уреждаща размера на възнаградителната лихва по договора за кредит. Счита, че клаузата уреждаща размера на възнаградителната лихва следва да бъде уговорен индивидуално, което не било сторено от страна на банката, както и че клаузата е неравноправна, доколкото с нея се внася дисбаланс в отношенията между търговеца и потребителя в ущърб на последния. Посочва, че банката кредитор на 02.06.2021 година е възстановила по нейната сметка сумата в размер на 3798 лева, представляваща преизчисление на лихвените плащания за периода от 13.08.2007 г. до 07.05.2021 г.

Променливият годишен лихвен процент по кредита се определя от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка от 7.30 процентни пункта.

Към датата на сключване на договора за кредит, лихвеният процент е бил в размер на 10.99%. В обобщение се моли прогласяване нищожност на договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 година, сключен между страните, като противоречащ на добрите нрави, поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва визирана в чл. 7 от същия, предвид нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, в условията на евентуалност за осъждане на ответника – „Банка ДСК“ ЕАД да върне на ищцата, поради отпаднало основание недължимо платени от нея суми в размер на 13 508 евро /26 950 лева/, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Прави искане за заплащане на сторените от нея разноски.

„Банка ДСК“ АД е депозирала отговор, като счита исковете за неоснователни. Заявява, че между банката и ищцата действително е бил сключен договор за ипотечен кредит от 07.08.2007г. за сумата от 20000лв. и неговата продължителност /240 месеца/. Посочва, че формирането на лихвения процент по кредита, както и неговите промени са регламентирани в клаузи от сключения между страните договор и общите условия към него. Не се оспорва, че след сключване на договора за ипотечен кредит от 07.08.2007 година БЛП /базовия лихвен процент/ по кредита е бил изменян едностранно от банката на три пъти, както 2 следва: на 10.09.2007 година от 10.99 % на 11.49%, на 02.04.2008 г. от 11.49% на 11.99% и на 21.10.2008 г. от 11.99% на 12.99%. Подробно се посочват причините за едностранното увеличение от страна на банката кредитор, като счита, че същите са извършени законосъобразно към датата на извършената промяна и изцяло на база на предвидените в договора и ОУ към него основания.Твърди се, че договорът за кредит с ищцата е сключен „без обследване на дохода“, поради това, че ищцата е работила към ДСП – Кубрат, като личен асистент на своята майка по програма на Министерство на труда и социалната политика, а не по трудово правоотношение по КТ, поради което получаваният от нея доход не е могъл да й послужи за предоставяне на кредит с доказване на дохода и не е могла да се ползва от преференциални условия. Ответникът, счита, че цитираната в исковата молба клауза не противоречи на разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП, за което излага подробни доводи.

Посочва, че договорът за ипотечен кредит е сключен при действието на ЗКИ, преди влизане в сила на Закона за кредитите на недвижими имоти на потребителя, обнародван на 29.07.2016 година, поради което преди подписването му на кредитополучателя е била предоставена цялата необходима информация по чл. 58 от ЗКИ, касаеща договора за кредит в частта му за олихвяването на получената по кредита сума. Сочи се, че клаузите на т. 7 от договора за ипотечен кредит о 07.08.2007 година и т. 24.3 от ОУ не са неравноправни на основание чл.143, т.10 и т.12. от ЗЗП. Посочените уговорки между страните не били в колизия и с правилото на чл.147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като счита, че същите са съставени по ясен и недвусмислен начин, не пораждат съмнение относно смисъла на посочените в тях условия относно начина на формиране на дължимата от ищеца лихва и условията и факторите, на база на които лихвата може да бъде променена. В конкретния случай била договорена променлива лихва, която се състои от два компонента БЛП и надбавка, като изрично е предвидено, че БЛП, се определя периодично от кредитора. В ОУ били посочени изрично условията, при които кредиторът може да изменя лихвения процент. уговореното право на Банката да изменя БЛП, още повече при конкретни пазарни промени, не накърнява принципа на добросъвестност и не води до значително неравновесие в правата и задълженията по договора по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Цитираните клаузи отнасящи се до промяна на лихвения процент от страна на Банката не са и не могат да бъдат приети като неравноправни клаузи. За промените са взети мотивирани решения на компетентните органи на банката, с които Комитетът по управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД е взел решение за увеличение с 0.5% на БЛП по жилищни и ипотечни кредити на граждани в лева и валута, считано от 10.09.2007г., с 1% на приложимия спрямо жилищни и ипотечни кредити за физически лица базов лихвен процент /БЛП/, считано от 02.04.2008г. и с 0.5% на приложимия спрямо жилищни и ипотечни кредити за физически лица базов лихвен процент /БЛП/, считано от 21.10.2008г. Решенията са били взети въз основа на анализи на динамиката на обективните фактори, влияещи върху формирането на БЛП за периодите от 10.2007г. до 03.2008г. и от 04.2008г. до 09.2008г. Сочи се, че уговорената клауза е в съответствие с вътрешното и общностното право, а основанията за промяна в БЛП са обективни, стоящи извън контрола на Банката и са изчерпателно изброени в Общите условия, приети и получени от кредитополучателя. Щом клаузата на чл. 24.3. от ОУ не е неравноправна, 3 следователно не е и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, поради което се оспорват изложените твърдения от ищеца, като необосновани и неправилни. Ищцата е посочила също така, че в периода 07.08.2007г. - 06.07.2021г. е платила на банката без основание сума в размер на 20 400 евро, представляваща разлика между събраната едностранно променена лихва и първоначално договорената лихва за процесния период, с която банката се е обогатила неоснователно и дължи връщане, както и за периода от месец юли 2021 г. до 30.09.2022г. сумата от 3 300 евро. Исковата молба е заведена на 29.09.2022 г., като с оглед разпоредбата на чл.110 от ЗЗД ищецът може да претендира вземане за надвзета лихва само за периода 29.09.2019г. до 29.09.2022г. Претендираните от ищцата суми не съставляват платени без основание суми и дадени на основание нищожна договорна клауза, поради което счита предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за неоснователен и недоказан, и като такъв моли да бъде отхвърлен в цялост. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за основателен изцяло или частично предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, се прави възражение за изтекла погасителна давност за всички суми, платени недължимо от ищцата в периода от сключване на договора за кредит до 5 години преди депозиране на исковата молба. Заявява се от ответника, че същият е възстановил на 02.06.2021г. по сметка на ищцата сума в размер на 3 798.92 лв., представляваща разликата в погасителната вноска, формирана от едностранната промяна в лихвения процент от страна на банката.Претендира се заплащане на сторените съдебни и деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

По повод възражението на ответника е постъпило становище от ищцата по делото с вх. № 4870/05.12.2022 г., с което се твърди, че съгласно методиката за подбор на персонал за служители на длъжност „личен асистент“ към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ към Европейски социален фонд на ЕС се заема чрез сключване на трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Твърди, че сключеният между страните кредит неоснователно се олихвява с по-висока лихвена надбавка.

С решение №88/25.03.2025г. по в.т.д.№584/2024г. по описа на Апелативен съд Варна е обезсилено решение №75/11.05.2023г. по гр.д.№227/2022г. по описа на ОС-Разград, поправено с рещение №173/07.11.2023г., с която са отхвърлени предявените от Р. В. Б. искове срещу Банка ДСК АД за прогласяване нищожността на договор за ипотечен кредит,сключен между тях на 07.08.2007г.,поради наличие на неравноправна клауза не чл.7, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и иск за връщане на сумата 13508 евро или 26419.35лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.