Определение № 1170 от 23.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1170 гр. Благоевград, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5862/13.06.2024 г., подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда „ВИХРЕН РЕЗИДЕНС“, находяща се в *********, представлявана от Управителя – Ю.Б.Я., чрез Адвокатско дружество „Я. и З.“, представлявано от управителя му адвокат Е. П. Я., с адрес г*********, против Определение № 587/06.07.2023 г., постановено по гр.д. № 662/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог.

С частната жалба са изложени съображения, че обжалваното определение, с което съдът е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и е наложил обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ на всички решения, взети с Протокол от 14.06.2023 г. от Общото събрание на собствениците на етажна собственост на сграда в ********* с идентификатор ***, представлявана от Ю.Б. ********* Я.. до приключване на производството по гр.д. № 662/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог с влязъл в сила съдебен акт, е неправилно.

Твърди се в частната жалба, че неправилно районният съд е приел, че от представената по делото покана за свикване на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти може да се направи обоснован извод за нарушаване на процедурата за свикване на общо събрание по реда на чл. 13 от ЗУЕС, поради което обжалваното определение е постановено в 1 противоречие е чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Твърди се също, че неправилно съдът първоинстанционният съд е приел, че от представените е исковата молба писмени доказателства може да се направи обоснован извод за нарушаване на която и да е от процедурите по чл.

16, чл. 17, чл. 48 и чл. 51 от ЗУЕС и от представените доказателства към исковата молба не може да се приеме, че към момента на постановяване на обжалваното определение са били налице достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват вероятната основателност на предявения иск, което обстоятелство е основна предпоставка за допускане на обезпечението на предявения иск.

Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се установявало вероятно наличието на някои от твърдените в исковата молба нарушения, което обстоятелство да представлява предпоставка за допускане на поисканото обезпечение.

Излага се довод, че след като по делото се оспорват няколко решения, взети на едно общо събрание, независимо дали са всички или конкретно посочени от ищеца, то съдът следва да обоснове налагането на обезпечителна мярка по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС за всяко едно от тях, а в случая районния съд не е посочил мотиви защо е приел, че всички обжалвани решения следва да бъдат спрени, като не е обосновал на каква база е приел, че исковете против всяко едно от решенията са вероятно основателни.

Твърди се още в частната жалба, че не всички обжалвани решения създават нови задължения към собствениците-ищци. Изразява се становище, че на обезпечение, чрез спиране на изпълнението им, подлежат решенията на общото събрание, които вменяват задължения на ищците, в качеството им на собственици на самостоятелен обект в сградата, а изборът на управител не представлява вменено задължение на ищците, както и не представлява решение, което може да бъде приведено в изпълнение чрез процесуалните способи за принудително изпълнение на това решение.

Навежда се, че обжалваното определение е постановено при нарушение на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. При липсата на оспорване на протокола от общото събрание по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС е налице стабилизиране по отношение на съдържанието му и е неправилно съдебния акт в обезпечителното производство да се основава само на твърдения, без каквито 2 и да било доказателства в тази насока.

Сочи се, че първоинстанционния съд е следвало да определи молителя да внесе гаранция по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, иначе, при липса на убедителни писмени доказателства към исковата молба и липса на определяне на гаранция, ищците няма да понесат последици за неоснователното си искане за отмяна на решенията на общото събрание и за искането си за тяхното спиране.

Иска се от въззивния съд да отмени като неправилно обжалваното определение и да отхвърли искането за постановяване на обезпечителна мярка по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който са изложени доводи за неоснователност на частната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Разлог е образувано по искова молба, подадена от адв. Мария Желева, пълномощник на К. М. Б., ЕГН **********, А. П. Д., ЕГН **********, П. М. А. – Б., ЕГН **********, Вадим Виноград, БУЛСТАТ 176531168, Ю. А., БУЛСТАТ 180689156, И.К., БУЛСТАТ 180789509, Х.Ю., БУЛСТАТ 180842157, И.М., БУЛСТАТ 180836574, Ж.Р.,

БУЛСТАТ 180836581, О.А., БУЛСТАТ 180902191, Т.З., БУЛСТАТ 180902169,

А.К.Д., родена на ********* А.Д., БУЛСТАТ 180688848, Е.Р., БУЛСТАТ 177011964, Е.Д., БУЛСТАТ 180677111, М.Л., БУЛСТАТ 180677104 и С.Ш., роден на ********* г., с която е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, приети на проведено на 14.06.2023 г. общо събрание на Етажна собственост на сграда в *********, с идентификатор ***, представлявана от Ю.Б. ********* Я., като незаконосъобразни и нищожни.

С исковата молба е направено и особено искане на основание чл. 40, ал.

3 от ЗУЕС съдът да допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ на всички решения, приети 3 на проведено на 14.06.2023 г. Общото събрание на Етажна собственост на сграда „ВИХРЕН РЕЗИДЕНС“, находяща се в *********, с идентификатор *** до приключване на производството по гр.д. № 662/2023 г. по описа на РС – Разлог с влязъл в сила съдебен акт.

С обжалваното определение Районен съд – Разлог е допуснал обезпечение на предявения от К. М. Б., ЕГН **********, А. П. Д., ЕГН **********, П. М. А. – Б., ЕГН **********, Вадим Виноград, БУЛСТАТ 176531168, Ю. А., БУЛСТАТ 180689156, И.К., БУЛСТАТ 180789509, Х.Ю.,

БУЛСТАТ 180842157, И.М., БУЛСТАТ 180836574, Ж.Р., БУЛСТАТ 180836581,

О.А., БУЛСТАТ 180902191, Т.З., БУЛСТАТ 180902169, А.К.Д., родена на ********* А.Д., БУЛСТАТ 180688848, Е.Р., БУЛСТАТ 177011964, Е.Д.,

БУЛСТАТ 180677111, М.Л., БУЛСТАТ 180677104 и С.Ш., роден на ********* г., иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като е наложил обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ на всички решения, взети с Протокол от 14.06.2023 г . от Общо събрание на собствениците на Етажна собственост на сграда в *********, с идентификатор № ***, представлявана от Ю.Б.Я., до приключване на производството по гр.д. № 662/2023 г. по описа на РС – Разлог с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът като взе предвид направеното искане и съобрази характера на производството по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, т. 3 от Тълкувателно решение № 5 2014 от 24.06.2017 г., постановено по т.д. № 5/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС, и при преценка на събраните доказателства, намира така постановеното определение за правилно.

Съгласно т. 3 от посоченото тълкувателно, спирането на изпълнението на решение на Общо събрание на Етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС е предвидено в закона като обезпечителна мярка – т. е. за да бъде приложено е необходимо да са налице основания аналогични на тези, предвидени за допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1 от ГПК, вкл. когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

Законодателят е предоставил на съда преценката дали да спре изпълнението на взетите решения на Общото събрание при подаване на иска за отмяната им (чл. 40, ал. 3, предл. първо от ЗУЕС, вр. чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС).

В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС не са посочени предпоставките, при 4 които следва да се допусне спиране на изпълнението на взетите решения, поради което съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на мярката за всеки отделен случай.

В случая, от представените към настоящия момент доказателства следва изводa, че предявеният иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е допустим. С оглед обстоятелството, че искането за спиране е направено с исковата молба и съдът се е произнесъл по това искане към момента на образуване на делото, преценката на правно релевантните обстоятелства следва да се извърши на базата на твърденията на ищеца по исковата молба и представените доказателства.

Налице е и втората предпоставка за уважаване на искането, а именно – вероятна основателност на иска. С исковата молба ищците са навели ясни и конкретни процедурни и материалноправни основания за незаконосъобразност на атакуваните решения, ангажирал е писмени доказателства за твърденията си относно начина на приемане на решения.

Поради това може да се приеме наличие на вероятна основателност на иска, като подобно предположение не изисква провеждането на пълно и главно доказване, каквото предстои по делото. С оглед характера на обезпечителното производство преценката на съда за вероятната основателност на иска се извършва единствено на база твърденията в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, без съдът да навлиза в съществото на спора.

От представените с исковата молба доказателства е видно е, че ищците са етажни собственици в сграда с идентификатор с идентификатор № ***, с адрес *********. От наличните данни по делото до момента се установяват нарушения на процедурата по провеждане на общо събрание на етажните собственици.

Доколкото обезпечението се иска да бъде допуснато по висящ иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, то въпросът за неговата вероятна основателност не следва да се обсъжда. Достатъчно е, съдът да достигне до извод, че при изпълнение на обжалваните решения докато трае съдебният процес е налице реална опасност от увреждане на интересите на етажните собственици, за да приеме, че е налице обезпечителна нужда.

Обезпечителната мярка „Спиране на изпълнението“ на обжалваните 5 решения на Общо събрание на Етажна собственост е нормативно определена в чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, поради което е адекватна на обезпечителната нужда.

Налагането на тази обезпечителна мярка предполага искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС да е насочен срещу решения на ОС на ЕС, които създават подлежащи на принудително изпълнение задължения за етажните собственици или пораждат правна промяна, рефлектираща в правната сфера на етажните собственици.

Настоящият състав на съда споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице условията за допускане на обезпечение, поради което всички изложени от частния жалбоподател доводи се явяват неоснователни.

С оглед гореизложеното, частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5862/13.06.2024 г., подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда „ВИХРЕН РЕЗИДЕНС“, находяща се в *********, представлявана от Управителя – Ю.Б.Я., чрез Адвокатско дружество „Я. и З.“, представлявано от управителя му адвокат Е.

П. Я., с адрес г*********, против Определение № 587/06.07.2023 г., постановено по гр.д. № 662/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6