Определение № 49001 от 26.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 72872/2024
- Вид
- Определение № 49001
- Подписан
- 26.11.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49001 гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110172872 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от “Профи Кредит България” ЕООД срещу ответниците К. В. А. и Н. В. А., кумулативно обективно и субективно съединени искове, уточнени с молба вх. № 12365/14.01.2025 г., както следва:
Срещу К. В. А.:
1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 930.48 лева, представляваща ½ част от неплатена главница по Договор за револвиращ заем № 5000457841 от 23.11.2011 г., сключен между “Профи Кредит България” ЕООД и наследодателя на ответника – В. К. А., ведно със законна лихва за период от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането;
2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 745.73 лева, представляваща ½ от начислената мораторна лихва за период от 14.07.2016 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18686/19.06.2024 г поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 3172/08.01.2025 г. по ч.гр.д. № 20561/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и 3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1608.21 лева, представляваща ½ част от неплатено договорно възнаграждение за периода от 14.07.2013 г. -14.07.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу Н. В. А.:
1/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 930.48 лева, представляваща ½ част от неплатена главница по Договор за 1 револвиращ заем № 5000457841 от 23.11.2011 г., сключен между “Профи Кредит България” ЕООД и наследодателя на ответника – В.К. А., ведно със законна лихва за период от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането;
2/ Установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 745.73 лева, представляваща ½ от начислената мораторна лихва за период от 14.07.2016 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18686/19.06.2024 г поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 3172/08.01.2025 г. по ч.гр.д. № 20561/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 76 с-в; и 3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1608.21 лева, представляваща ½ част от неплатено договорно възнаграждение за периода от 14.07.2013 г. -14.07.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 23.11.2011 г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 5000457841, между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор, и В. К. А. /баща и наследодател на ответниците/, в качеството му на длъжник.
По силата на сключения договор, кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 2000.00 лв. за срок от 48 месеца, при годишен процент на разходите 104,04 % и годишен лихвен процент 76.77 % Твърди се, че общо задължение по договора с включеното възнаграждение, възлиза на сумата от 6564.13 лв.
Твърди се, заемодателят изпълнил задълженията си по договора, като на 24.11.2011 г. превел по сметка на наследодателя сумата от 2000.00 лева.
Сочи, че ответникът извършил погасителни плащания по кредита съобразно първоначалния погасителен план и неговото изменение с анекс от 20.12.2012 г., по силата на което крайната дата за връщане на кредита била променена на 14.07.2016 г. Сочи, че общата сума на направените плащания по ДРЗ 5000457841 е в размер на 1778.00 лева, като с нея са заплатени 138.96 лева от главницата по кредита и 1617.78 лева от договорното възнаграждение, както и 21.26 лв – лихва за забава.
С оглед обстоятелството, че падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 14.07.2016 г., както и предвид липсата на погасителни плащания на остатъка от дължимите суми по кредита, сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците – в качеството им на низходящи наследници по закон на кредитополучателя, починал на 08.08.2013 г.
Доколкото ответниците подали възражение срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК, обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 422 ГПК.
Моли съдът да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение, както 2 и съединените с тях осъдителни искове за стойността на дължимото договорно възнаграждение. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците К. В. А. и Н. В. А..
В подаденото възражение по чл. 414 ГПК същите са оспорили вземанията по заповедта за изпълнение като погасени по давност.
По исковете:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:
За основателност на предявените главни установителни и осъдителни искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ Настъпило наследствено правоприемство между кредитополучателя, починал на 08.08.2013 г. и ответниците - което обстоятелсво, съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК отделя като безспорно между страните.
В тежест на ответниците, при доказване на посочените обстоятелства, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.
С оглед релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на основания за спиране/прекъсване на давността – за които обстоятелства страната не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приложени по настоящото дело материалите по ч.гр.д.
№ 20561/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Представените от страните писмени документи в заповедното и исковото производство следва да бъдат приети като доказателства по делото, доколкото са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с 3 потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като страните следва да бъдат напътени към доброволни способи за разрешаване на правния спор.
Така мотивиран, на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2026 г. о т 14:40 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност, в срок от о.с.з., да изразят допълнителни становища в тази насока.
ОБЯВЯВА на страните изготвения проект на доклад по делото съобразно мотивите на настоящото определение, като им УКАЗВА, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 20561/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в – за послужване.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК, както и от ответниците с възражението по чл. 414 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор, предмет на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4