Определение № 22004 от 22.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22004 гр. София, 22.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110110603 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба подадена от адв. В. Венциславов П., в качеството му на процесуален представител на С. В. Ц., за допълване на постановеното по делото определение от 20.04.2023 г. в частта за разноските.

Молителят счита, че съдът е пропуснал да се произнесе относно разноските. Посочва разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Моли за допълване на определението в частта за разноските, като иска ищецът да бъде осъден да заплати на адв. В. Венциславов П. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в минимален размер, определен от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Препис от молбата е връчен на Ш. Х. Х., който моли същата да бъде оставена без уважение.

В чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК.

По същество искането за допълване по чл. 248 ГПК е основателно, поради следното:

Според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Текстът на чл. 78, ал. 4 ГПК се прилага за всички възможни хипотези на прекратяване на делото. С отговора на исковата молба претенцията е оспорена изцяло по основание и размер. Производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, като липсват твърдения основанието за прекратяване да е по причина, свързана с поведението на ответника. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да направи такива, поради което в 1 случая ответникът /проц. му представител при безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА/ има право на разноски по производството.

Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото – достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството /виж определение № 155/01.04.2016 г., на ч. гр. дело №1347/2016 г на IV г. о. на ВКС, определение № 437 от 5.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3885/2013 г., IV г. о., определение № 463 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5009/2013 г., I г. о./.

Адв. В. Венциславов П. претендира разноски по чл. 38, ал.2 ЗА. Приема се, че дори отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – виж определение № 213 от 31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч. т. д. № 79/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 532/2022 г. на III г. о. на ВКС. В случая към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие /л. 43/, с който е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – т. е. ясно е изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. С отговора на исковата молба са поискани разноски по делото, като ответникът може да заяви искане за присъждане на разноски и да представи доказателства за извършването им и след постановяване на определението за прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска, постановено в закрито заседание – виж определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. на ВКС на II г. о. и определение № 607 от 29.12.2016 г. по ч. гр. д. № 4979/2016 г. на ВКС на ІV г. о.

Оттук и адв. П. има право на адвокатско възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение с оглед размера на претенцията – 11 700 евро /с левова равностойност 22 883.21 лева/, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 26.01.2023 г. /, е в размер 2 459.49 лв.

Размерът на адвокатското възнаграждение е обусловен от етапа на делото, към момента на прекратяване на производството. Когато защитата на ответната страна се е изразила 2 единствено в депозиране на писмен отговор на искова молба, приложение следва да намери специалната разпоредба на чл. 9, ал. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за изготвяне на писмен отговор по искова молба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 400 лв. – виж определение № 346/ 08.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2571/2016 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 74/23.02.2015 г. по ч. гр. д. № 6/2015 г . на I г. о. ВКС, определение № 303 от 15.07.2022 г. по ч. т. д. № 1398/2022 г. на II т. о. ВКС.

Следователно на адв. П. следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в размер на 1844.62 лв. /3/4 от 2 459.49/, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Предвид изложеното, молбата за допълване на постановеното определение в частта за разноските е основателна и съдебният акт в тази му част ще следва да бъде допълнен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, постановеното по производството определение № 14355 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 10603/2022 година на СРС, като:

ОСЪЖДА Ш. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Ардино, ул. Мусала № 21, да заплати на адв. В. Венциславов П. от САК, личен номер 1700569810, с адрес в гр. София, ул.

"Алабин" №42, ет. 3, ап. 10, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1844.62 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на С. В. Ц..

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3