Решение № 2079 от 13.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2079 гр. Пловдив, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330111262 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Органик Фоум Груп БГ” ЕООД, ЕИК 206078335, против „Редтекс“ ЕООД, ЕИК 205964104, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 318 ал. 1, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 3200 лева с вкл. ДДС главница, представляваща неплатен остатък от цената на доставени стоки, за което вземане е издадена фактура № 0000000542/04.06.2021 г. на обща стойност 7567.20 лева с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда - 02.08.2022 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 26.052021 г. между ищеца „Органик Фоум Груп БГ“ ЕООД – като Продавач и ответника „Редтекс“ ЕООД – като Купувач, е сключен неформален договор за покупко - продажба, по силата на който ответникът е поръчал, а ищецът е поел срещу възнаграждение да му продаде:

- 1 500 броя Дунапрен формат Т 20 880/400/20, при уговорена единична цена за всеки от тях в размер на 1.44 лева без ДДС, на обща стойност 2 160 лева без ДДС, както и - 3 455 кг. Бали от дунапрен, при уговорена единична цена за килограм в размер на 1.20 лв. без ДДС, на обща стойност 4 146 лева без ДДС, всичко на обща стойност 6 306 лева без ДДС, или 7 567.20 лв. с вкл. ДДС.

Твърди, че договорът между страните е неформален. Същият бил сключен на дата 26.05.2021 г., когато представител на ответното дружество е направил поръчка за закупуването на гореописаните стоки при описаните по-горе цени, а представител на ищцовото дружество е приел поръчката и се е съгласил да я изпълни.

Твърди още, че съгласно постигнатите уговорки между страните, стоките, предмет на сключения договор за покупко-продажба, е следвало да бъдат доставени на 04.06.2021 г. от ищеца в базата на ответника в град П, находяща се на адрес: ......, като било уговорено 1 превозът до местоназначението да е за сметка на продавача (включен е в цената).

Стоките били предадени от ищеца на ответника на уговореното местоназначение, чрез транспортна фирма „СИ - 1 ТРАНС” ООД на 04.06.2021 г., за което била съставена Товарителница № 2212147/03.06.2021 г. Стоките били приети от представител на дружеството – купувач, без забележки.

По повод гореописаната продажба на стоки ищецът издал на ответника фактура № 0000000542/04.06.2021 г. на обща стойност 7 567.20 лева с вкл. ДДС, като фактурата в оригинал била изпратена на ответника.

Било уговорено плащането на дължимата цена за стоките да бъде извършено от ответника по банков път, в срок до 15 дни от датата на получаването на стоката. Именно поради това падежът за плащане настъпил на дата 19.07.2021 г., както било записано и в самата фактура.

Твърди още, че ответното дружество е извършило две частични плащания за погасяване на задълженията му по горецитираната фактура, като на дата 16.09.2021 г. била преведена по банков път сумата от 2 367.20 лева, а на дата 18.01.2022 г. били преведени още 2000 лв.

Така от общата стойност по фактурата в размер на 7 567.20 лева с вкл. ДДС, след приспадане на извършените две плащания в общ размер от 4 367.20 лева останал непогасен остатък в размер от 3 200 лева, който не му бил заплатен от ответника.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да му заплати сумата в общ размер на 3200 лева с вкл. ДДС– главница, представляваща незаплатена остатък от цената на доставени стоки, за което вземане е издадена фактура № 0000000542/04.06.2021 г. на обща стойност 7567.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда - 02.08.2022 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея, са редовно връчени на ответното дружество „Редтекс“ ЕООД, ЕИК 205964104, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Пловдив Юг“ № 103 Г, ет. 1, ап. 6, по реда на чл. 50, ал. 4 във вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване на уведомление на седалището и адреса на управление на търговското дружество, като в законоустановения едномесечен срок от същото, не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Ответното дружество „Редтекс“ ЕООД, ЕИК 205964104, е било редовно призовано и за първото съдебно заседание, чрез представляващия дружеството – у. Т.Р.Б. съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл. 140 ГПК № 1133/27.01.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2023 г. не се е явил законен или упълномощен представител на ответното дружество, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призовано, и не е направило искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

2

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск да се уважи изцяло в предявения му размер, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираната сума изцяло.

Относно разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 305 лева, от които 128 лева – платена държавна такса за настоящото производство, 45 лева – ДТ за обезпечителното производство, 132 лева – заплатени такси по изп.д. № 598/2022 г. по описа на ЧСИ Росен Раев.

С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Редтекс“ ЕООД, ЕИК 205964104 да заплати на „Органик Фоум Груп БГ” ЕООД, ЕИК 206078335, следните суми: 3200 лева /три хиляди и двеста лева/ с вкл. ДДС главница, представляваща неплатен остатък от цената на доставени стоки, за което вземане е издадена фактура № 0000000542/04.06.2021 г. на обща стойност 7567.20 лева с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда - 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в общ размер на 305 лева /триста и пет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски по настоящото гр.д. № 11262/2022 г. по описа на ПРС и по изп.д. № .......

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3