Решение № 356 от 19.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Плевен, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430101561 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Я., и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Ш., с която са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, т.1 от ЗЗД, както следва:

1/за признаване за установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №2307407, е нищожен; 2/в условията на евентуалност, в случай че се приеме договорът за валиден, за признаване за установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Кредисимо“ ЕАД, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2307407/10,11,2020 г., сключен между страните, е нищожна поради неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП; 3/за признаване за установено между Н. Е. П., ЕГН **********, и „Ай Тръст“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните като обезпечение към Договор за потребителски кредит №2307407/10,11,2020 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен поради неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП; 4/да се осъди на основание чл.55, т.1 от ЗЗД ответника „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева /частичен иск от 138,33 лева/, платена без основание.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищeца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем №2307407/10,11,2020 г., по силата на който ищeца е получил от ответника сума в размер на 350,00 лева, период на револвиране 30 дни, ГПР – 49,03%, а ГЛП – 40%. Посочва се, че на основание чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит ищеца сключил с ответника „Ай Тръст“ договор за предоставяне на поръчителство. Въз основа на 1 последния ищецът следвало да заплати на ответника сумата в размер на 138,33 лева. В исковата молба се излагат съображения, че както клаузата на чл.4, ал.1 от Договор за паричен заем №2307407/10,11,2020 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, така и сключения по повод неговото обезпечение Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, доколкото сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, не е установен механизмът на изчисляване на ГПР, като посоченият такъв в договора за потребителски кредит не съответства на реалния. Последното според ищеца представлява и нелоялна търговска практика и нарушава нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Посочва се, че със сключването на договора за поръчителство, на ищеца не е доставена реално извършена услуга, както и че ответните дружества представляват свързани лица. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В молба, депозирана преди с.з., проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете. Прави възражение за прекомерност на заплатените от ответниците адв.възнаграждения.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция по отношение на ответника. Твърди се, че в деня на сключване на договора за кредит ищецът е върнал чистата стойност на главницата, като се е отказал от договора за кредит и е посочил, че е подал заявление погрешка. Посочва се, че договорът за поръчителство не е влязъл в сила и не е породил действие поради липса на предмет. Посочва се, че към момента на сключване на договора с „Ай тръст“ кредитът е бил вече погасен и не е имало кредит, който да бъде гарантиран от поръчител. Посочва се, че сумата от 138,33 лева не е събирана от ищеца. Възразява се, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора се явява нищожна поради неспазване на разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК, доколкото дължимата сума за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включена в ГПР. Според ответника „Кредисимо“ сключването на договор за поръчителство е била предвидена в договора възможност, не и задължение на ищеца, доколкото при кандидатстване последният е можел да избере услуга „предоставяне на необезпечен кредит“. Излагат се доводи, че при сключването на договора за кредит, не е било ясно дали длъжникът ще сключи договор за поръчителство, поради което било невъзможно възнаграждението да бъде включено в ГПР.

Посочва се, че ищеца не е въведен в заблуждение, като на същия е представена цялата необходима информация за информирано решение за сключване на процесния договор.

Твърди се, че дори и договорът с „Ай тръст“ да беше породил действие, сключването му не е било задължително. Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Признава се, че между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за поръчителство от 10,11,2020 г., но същият не е влязъл в сила и не е породил действие поради липса на предмет. Ищецът имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора за 2 предоставяне на поръчителство, като преди неговото сключване същият е имал възможност да избере услугата „необезпечен кредит“ или да представи декларация. Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчителство не представлява разход по кредита, поради което не следвало да се включва в ГПР. Сключването посочения договор представлявало единствено възможност, не й договорно задължение. Според ответника сключеният договор няма характер на договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а на договор за поръчка, по който страна не е „Кредисимо“ ЕАД, поради което и не следва възнаграждението по него да се свързва с договора за потребителски кредит. Последният бил сключен преди сключване на договора за поръчителство, поради което и кредиторът бил в невъзможност да включи възнаграждението за поръчителство като разход по кредита. Навеждат се доводи, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора за кредит в предвидения в ЗПК 14-дневен срок, в който случай не би се дължало и възнаграждение по договора за поръчителство, както е сторено. Посочва се, че ищеца не е въведен в заблуждение, като на същия е представена цялата необходима информация за информирано решение за сключване на процесния договор. Твърди се, че дори и договорът с „Ай тръст“ да беше породил действие, сключването му не е било задължително. Моли съда да отхвърли исковете и претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно е и се установява от представеното копие на Договор за потребителски кредит №2307407/10,11,2020 г., сключен между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и Приложение №1 към него, че по силата на това съглашение, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД в качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател, сума в размер на 350,00 лева – потребителски кредит с Уловие с револвираща лихва, период на револвиране – 30 дни, с падеж – 09,12,2020 г. Лихвеният процент е бил определен на 40% за първата погасителна вноска, ГПР – 49,03%. Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни или 2. Договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от заемодателя лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит.

По делото се установява също, че въз основа на сключеният между ищеца и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки - поръчител, е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10,11,2020 г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит. Според обективираното в чл.8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 104,31 лева до падежа – 09,12,2020 г., и в размер на 104,31 лева за всеки нов период на револвиране. По делото не се установява 3 сключване на договор за поръчителство между кредитора отв.“КРЕДИСИМО“ ЕАД и поръчителя - отв.“АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***.

От представената от „Кредисимо“ ЕАД справка /от дата 26,06,2024 г./, вх.№18000/27,06,2024 г. на ПлРС, и заключението по допусната ССЕ се установява, че на 04,12,2020 г. по сметка на „Кредисимо“ ЕАД е била заплатена от ищеца сума в размер на 350,00 лева, която е била осчетоводена за погасяване само на главницата в размер на 350,00 лева. ВЛ е установило това при посещение на място в счетоводството на отв.“Кредисимо“ ЕАД. От заключението на ВЛ се установява също, че при включване изплащането на главница от 350,00 лева и лихва за срок от 30 дни, ГПР възлиза на 51,08%, а при включване и на възнаграждение за поръчителство в размер на 104,31 лева, възлиза на 3567,57% - уточнено от ВЛ в с.з. От повторното заключение се установява, че няма плащане на лихва, тъй като по отношение на процесния потребителски кредит се прилагат условията за безлихвения гратисен период, в който не се начислява лихва.

Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства, като неотносими към правния спор.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете, насочени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,03% - формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и размерът му не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство /и приложение №1 към него/, сключен от ищеца-потребител с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно, договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят 4 доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.