Решение № 1513 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000501542 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 70 от 19.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 430/2024 год. по описа на Окръжен съд Враца е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, че М. П. А. дължи на ищеца по Договор за аренда № 100/13.04.2022 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., Акт 132, Том 2, следните суми: 66 314.16 лева, представляваща дължимо арендно плащане за времето от 01.10.2022 г. до 25.07.2023 г. – датата на прекратяване на договора за аренда, включващо авансова арендна вноска от 40 749.17 лева с падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска от 25 564.99 лева с падеж 31.01.2023 г.

– доплащане; 26 407.75 лева, представляваща неустойка за забава върху арендното плащане по договора за 2022/2023 стопанска година, включваща сумата 21 882.75 лева - неустойка върху авансовата арендна вноска от 40 749.17 лева и сумата 4 525 лева - неустойка върху окончателната арендна вноска от 25 564.99 лева, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3015/2023 г. по описа на Врачански районен съд, като главният иск е отхвърлен за разликата над сумата 66 314.16 лева до пълния предявен размер на главното вземане от 81 498.34 лева, за периода от 26.07.2023 г. до 30.09.2023 г., както и акцесорният иск по чл.422 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 26 407.75 лева до пълния предявен размер на неустойката от 29 095.50 лева, като с решението са разпределени и разноските по делото.

1

Решението, в частите в които е уважен установителния иск е обжалвано от ответникът М. П.

А. с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Навежда доводи, че съдът, вследствие на допуснати процесуални нарушения не е изяснил в цялост фактическата обстановка, поради което е достигнал и до погрешни правни изводи. Оспорва изводите на съда с които е приел, че сключения аренден договор има обратна сила, считано от началото на стопанската 2021/2022 година, като в тази връзка твърди, че не се дължи плащане за цялата година, при положение, че договорът е сключен и поражда действие от 13.04.2022 год. Поддържа, че задължението за арендното плащане се намира в корелативна връзка с насрещното задължение на арендодателя да предостави арендуваните имоти за ползване, като това е направено едва на 13.04.2022 год., чрез подписване на приема-предавателен протокол.

Неправилно съдът приел за неоснователни направените възражения за прихващане, като счита, че такова искане е основателно и следва да бъде уважено от съда. Оспорват си и изводите на съда с които е приел неоснователност на възражението за нищожност на неустоечната клауза по договора, като прекомерна, т.е. противоречи на добрите нрави. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемият Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди неоснователност и моли за потвърждаване на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните с доклада по делото, срещу който не е възразено, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи приложението на материалния закон досежно наличие на предпоставките за дължимост на сумите, за които е налице издадена заповед за изпълнение.

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗАЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за арендна вноска и акцесорен положителен установителен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за неустойка за забава върху претендираната главница, като в исковата си молба ищецът Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните излага, че съгласно Договор за аренда № 100/13.04.2022 год. с ответницата М. П. А., на последната е предоставена на арендатора за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) от 722.602 дка в землището на с.Девене, общ. Бяла Слатина, област Враца. Твърди се, че според клаузите на договора за аренда, касаещи заплащането на годишната арендна вноска, а именно в т. 5 от раздел I и т. 5.3., е уговорено, че арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 50 % от годишната арендна вноска по т.5.1 и да 2 представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ и да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от годишната арендна вноска, с падеж 31.01. /31 януари/ на текущата стопанска година. Поддържа, че договорът за аренда е прекратен на 25.07.2023 год. от арендодателя посредством връчена на 10.07.2023 год. нотариална покана. Твърди се още, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за аренда, като за стопанската 2022/2023 г. му дължи заплащане на авансова арендната вноска в размер на 40 749.17 лева с падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска - доплащане за стопанската 2022/2023 г. с падеж 31.01.2023 г. в размер на 40 749.17 лева. Твърди също, че на основание чл.30 от сключения договор за аренда, при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът му дължи обезщетение в размер на 0.3 % на ден, като за първата вноска с падеж 01.10.2022 г. дължи обезщетение за всеки просрочен ден до окончателното й изплащане, т.е. дължи обезщетение за периода от 04.10.2022 г. до 31.03.2023 г. в размер на 21 882.75 лева, а за втората вноска с падеж 31.01.2023 г. - в размер на 7 212.75 лева, начислена за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 г. или общо сумата 29 095.50 лева. Поддържа, че тъй като дължимите суми не били доброволно изплатени от арендатора, подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано гр.д. № 3015/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, по което е издадена заповед за изпълнение от 07.12.2023 г. и изпълнителен лист. След връчване на същата на длъжника, ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК с дата 29.04.2024 г., което обуславя правния му интерес от предявяване на установителен иск за вземанията си.

Ответникът М. П. А. оспорва предявените искове, като твърди, че съгласно чл.6 от договора, същият влиза в сила от стопанската 2021/2022 г., въпреки че е сключен на 13.04.2022 г., а стопанска година съгласно § 2, т. 3 от ЗСПЗЗ е започнала на 01.10.2021 г., а арендуваните имоти са предадени във фактическата й власт на датата на сключване на договора, т.е. по средата на стопанската 2021/2022 г. Твърди, че за да се сключи договора за аренда е заплатила след приспадане на депозита за участие в търга за имотите по договора сумата 58 867.98 лева или общо за първата стопанска година /2021/2022г./ е заплатила цялата арендна вноска от 66 238.19 лева, колкото е уговорено в чл. 5.2 от договора, поради уговорката, че на основание чл.24а, ал. 9 ЗСПЗЗ арендно плащане се дължи само за площта от арендуваните имоти, попадаща в допустимия слой за подпомагане, изчислена на 690.917 дка. При това положение се оказва, че за периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до датата на сключване на процесния договор и предаване на арендуваните имоти, платеното като годишна арендна вноска се явява дадено без основание, защото за този период арендатора не е ползвал имотите. Посочва, че под заплахата да изгуби внесения депозит за участие в търга за процесните имоти, е сключила договора и е заплатила на 100 % арендната вноска за стопанската 2021/2022 г. Твърди също, че арендуваните недвижими имоти не са могли да бъдат реално ползвани и за периода от сключване на договора до края на първата стопанска година по него поради действия и бездействие на директора на ОД "Земеделие" - Враца, на който министъра на земеделието е делегирал съответните права по управление на земите от 3

ДПФ на територията на Областната дирекция. Арендуваните имоти се оказват извън площта на масивите за ползване, видно от Заповед № 50 от 17.01.2022 г. на директора на ОД „Земеделие" - Враца за разпределяне на масиви за ползване в землището на с. Девене, общ.

Враца за стопанската 2021/2022 г., а поради отдаване под наем със Заповед № 96 от 21.02.2022 г. на същия орган на полските пътища в масивите за ползване, се е оказала във фактическа невъзможност да достигне до отделните имоти, за да ги обработва в реалните им граници. Отделно от това при оглед на имотите след сключване на договора е установила, че в тях реално са извършени вече земеделски обработки и доколкото успява да разбере от лицата, на които са разпределени за ползване масивите, в които попадат арендуваните с процесния договор имоти. Поддържа, че е поискала от насрещната страна по договора да подпишат анекс към него, с който извършеното арендно плащане за стопанската 2021/2022 г. да бъде прието за плащане за следващата стопанска година, но такъв не е подписан, като вместо това директорът на ОД „Земеделие" - Враца е развалил договора, поради виновното му неизпълнение от нейна страна по отношение на арендното плащане, като на основание чл.24 от договора е върнал арендуваната земя и я е лишил от възможността да прибере продукцията от засетите и необрани насаждения към датата на прекратяването на договора, с което се е обогатил неоснователно за нейна сметка, извършила за своя сметка съответните разходи за обработки и засяване на арендуваните земи. Поради това прави възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца за стопанската 2021/2022 г., поради неизпълнение на основно задължение по договора да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на арендуваните имоти за срока, както и предаването им в състояние годно да бъдат ползвани според предназначението им, тъй като не цялата площ на имотите е включена в допустимия слой за подпомагане. Прави също така и възражение, че частта от платената годишна арендна вноска за стопанската 2021/2022 г. за периода от 01.10.2021 г. до 13.04.2022 г. се явява дадено без основание, което подлежи на връщане. В тази връзка прави и възражение за прихващане на претендираното арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. с насрещното вземане на ответницата за недължимо платената годишна арендна вноска за стопанската 2021/2022 г. в размер на 66 238.19 лева, поради невъзможността й да ползва арендуваните имоти през конкретната стопанска година във връзка с късното сключване на договора (тоест липсата на основание за плащане на рента за периода от началото на стопанската 2021/2022 г. до 13.04.2022 г.), както и неизпълнение на задължението на ищеца да обезпечи спокойното и безпрепятствено фактическо ползване на имотите. Под формата на евентуалност от неуважаване на това възражение до посочения размер, то иска възражението за прихващане да се счита за упражнено по отношение на насрещното й вземане за недължимо платена рента за периода от 01.10.2021 г. до 13.04.2022 г., в размер на 35 386.65 лева, съразмерно на периода от началото на стопанската година. Също така прави и възражение за прихващане на претендираното от ищеца арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. с насрещно нейно вземане за сумата 108 390.30 лева, представляваща средните разходи на декар от по 150 лв. за засяване и отглеждане на пролетни култури, с която ищецът неоснователно се е обогатил за нейна сметка в резултат на спестените разходи за реколтиране на земеделската продукция в арендуваните имоти, която не е могла да прибере, 4 поради преждевременното прекратяване на договора преди изтичане на стопанската година и неправомерно връщане на фактическата власт върху арендуваните имоти, преди изтичане на стопанската година. Това възражение за прихващане основава на обстоятелството, че ищецът е развалил договора за аренда преди изтичане на стопанската 2022/2023 г. и си е върнал фактическата власт над арендуваните имоти преди тя да има техническа възможност да прибере реколтата от земеделските култури, засадени върху арендуваните имоти. На следващо място ответницата възразява и срещу размера на претендираното годишно арендно плащане за 2022/2023 г., тъй като в самия договор не било ясно как е определен общия размер на годишното арендно плащане след като в чл.5.1. са посочени няколко различни суми за декар, без да се уточнява коя е приложимата и как се прилагат /за отделни имоти, за отделни стопански години или друго/. Поддържа, че претендираното от ищеца годишно арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. в размер на общо 81 498.34 лева е повече от уговореното общо плащане по чл.5.1 и чл.39, че не било ясно какъв е приложеният коефициент за инфлация и кой е съответния 12-месечен период, за който е изчислен. Твърди се, че след прекратяване на договора, което е станало на 25.07.2023 г., ищецът няма право да претендира арендно плащане поради отпадане на основанието, на което се дължи такова, тоест за периода след прекратяване на договора за края на стопанската 2022/2023 г. ответницата не дължи арендно плащане. Оспорва също и действителността на клаузата за неустойка по чл.30 от договора като противоречаща на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,3% на ден без краен срок създава възможност за калкулиране на огромна по размер неустойка (при над 100% на годишна база), което надхвърля в пъти законната лихва, приета като основа за определяне на предполагаемото обезщетение на кредитора от невъзможността да ползва дължимата му се парична сума съгласно чл. 86 ЗЗД и несъмнено не отговаря на присъщите на неустойката функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, поради което счита клаузата за нищожна. Моли съда да отхвърли исковете.