Акт от 16.11.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-333

Гр.В.

16.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : С. С.

Членове :1. Г. Й.

2.Д. В. при секретаря В.

У. .........................................и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 464 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение №186 /13.03.2020 г. на Районен съд-В. по гр.д.№2405/2019 г. по описа на съда е осъдена Главна дирекция П. б. и з. на н. –М. на в. р. гр.С., с адрес гр.С., със законен представител Гл.комисар Н. Н. и съдебен адрес ***, да заплати на К.П.К. , ЕГН: ********** с адрес *** със съдебен адрес:*** сумата от 1633.94 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 22.08.2016 г. - 22.08.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 23.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 210.53 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда.

Осъдена е Главна дирекция П. б. и з. на н. –М. на в. р. гр.С., с адрес гр.С., със законен представител Гл.комисар Н. Н. и съдебен адрес *** , да заплати на К.П.К. , ЕГН: ******

, със съдебен адрес:*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 644.38 лева. Осъдена е Главна дирекция П. б. и з. на н. –М. на в. р. гр.С. с адрес гр.С. със законен представител Гл.комисар Н. Н. и съдебен адрес *** да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – В. сумата от 115.36 лева - държавна такса, както и сумата от 90.00 лева - възнаграждение на вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от

Главна дирекция „П. б. и з. на н." - МВР, представлявана от главен комисар Н. С. Н. - директор,чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Н. Я.,адрес на призоваване: гр.С. .Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно и необосновано и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Поддържа се ,че решението било постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба , която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (обн. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.) (ЗМВР). При решаването на спора съдът неправилно бил приложил материалното право, като бил допуснал субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп.. бр.11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.; изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ).

Мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно били изложени отговора на исковата молба и се поддържат и към настоящия момент.

Ищецът имал качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР, като нормата разграничавала държавните служители в т. 1 и т. 2: по т.1 са държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, чийто статут по силата на чл. 142 ал. 2 ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т. 2 са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл. 142 ал. 4 ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., (ЗДСл). В системата на МВР работели и лица по трудово правоотношение - чл. 142 ал. 1 т. 3 ЗМВР и статутът им съгласно чл. 142 ал. 5 ЗМВР се уреждал от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г., (КТ), и ЗМВР. Видно било че една и съща правна материя: тази относно възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР била регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържал специални правни норми, които били относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях и изключвали по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. КТ не намирал субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР. Освен това нито в ЗДСл.,нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а точно обратното - във всички случаи, в които законодателят бил счел, че материята следва да се уреди от КТ, препращането било пряко чрез посочване на конкретните правни норми. Така например чл. 38а ал. 3 ЗДСл повелявал, че работещите при специфични условия и рискове за живота и здравето държавни служители ползват правата по чл. 137 и 285 КТ; съгласно чл.

50а ал. 2 ЗДС относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагали съответните разпоредби на КТ, т.е.

Глава седма, раздел II КТ; чл. 63 ЗДСл постановявал, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а КТ; чл. 180 ал. 1 - ал.4 ЗМВР също препращали относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл. 88 ал. 2 ЗМВР сочел, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. със закрилата по чл. 140 ал. 3 и ал. 4 КТ и др.

По законова делегация на съответните нормативни актове били приети подзаконови такива - наредби, които съгласно чл. 7 ал. 2 ЗНА, се отнасяли до нормативния акт от по-висока степен, чиито разпоредби детайлизират.

На основание чл. 139 ал. 5, чл. 155 ал. 5, чл. ал. 16, чл. 1646, ал. 12 и чл.

167а ал. 9 КТ била приета Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). На основание чл. 244 т. 2 и чл. 261 КТ била приета НСОРЗ. На основание чл. 67 ал. 3 ЗДСл и чл. 107а, ал. 9 КТ била приета Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., (НЗСДА). На основание чл. 179 ал. 2 ЗМВР и чл. 187 ал. 9 ЗМВР в процесния период действала издадената от министъра на вътрешните работи Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. Видно от нейния предмет, който бил ясно дефиниран в чл. 1, посочената наредба.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация имали еднакъв предмет на регламентация.

От изложената нормативна уредба ставало явно, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпадала с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на двете уредби било обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които било свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславяла и редица други различия по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл. 143 ал. 2 КТ извънредният труд бил изрично забранен и не можел да надвишава 150 ч. годишно в хипотезите на чл. 144 КТ, когато бил допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл. 187 ал. 7 ЗМВР извънредният труд не можел да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускало извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно.

Първоинстанционното решение било постановено в грубо нарушение на практиката на ВКС. В Решение № 197/07.10.2019 г. по дело № 786/2019 г. на ВКС, ГК, IVг.о. ,което се прилага, ВКС ясно се бил произнесъл, че „не следва да се извършва претендиралото увеличаване на дадените часове дежурства през нощта и приравняването им към часове работно време през деня чрез увеличаване с коефициент 1,143”. В същото решение ВКС се произнасял, че „разпоредбите на ЗДСл и КТ не са приложими по аналогия по отношение на правото на допълнителен отпуск по ЗМВР, тъй като отношенията, уредени с посочените закони, не са сходни, а са различни”.

Полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР и от тези по т. 2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, било свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото - 0,25 лв., били идентични: чл. 261 КТ и чл. 8 НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 ЗДСл и чл. 20 НЗСДА и чл. 179 ал. 1 и 2 ЗМВР.

Предвиденото в чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, за която наредба изрично било посочено в чл. 2 ал. 3,че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ, и в този смисъл още по-малко тази наредба била приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен целял да установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ била предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневения такъв, законодателят бил използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането ставало чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143. Разпоредба, идентична на тази на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпадала и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил 1.

С тези мотиви идентични искове на държавни служители по ЗМВР били окончателно отхвърлени от въззивна инстанция,като се сочат Решение № 34 от 21.01.2020 г. по в.гр.д.№ 1109/2019 г., Решение № 35 от 21.01.2020 г. по в.гр.д.№ 1110/2019 г., Решение № 41 от 23.01.2020 г. по в.гр.д.№ 1111/2019 г., Решение № 52 от 27.01.2020 г. по в.гр.д.№ 1121/2019 г., Решение № 62 от 30.01.2020 г. по в.гр.д.№ 1073/2019 г., Решение № 73 от 04.02.2020 г. по в.гр.д.№ 1108/2019 г., Решение № 78 от 06.02.2020 г. по в.гр.д.№ 0007/2020 г., Решение № 89 от 11.02.2020 г. по в.гр.д.№ 1118/2019 г., Решение № 90 от 11.02.2020 г. по в.гр.д.№ 1112/2019 г., Решение № 91 от 11.02.2020 г. по в.гр.д.№ 1120/2019 г., всички на Окръжен съд – В. Т., както и следните решения на Окръжен съд – Р. - Решение № 405 от 04.11.2019 г. по в.гр.д. № 548/2019 г. Решение № 456 от 27.11.2019 г. по в.гр.д. № 709/2019 г., Решение № 49 от 30.01.2020 г. по в.гр.д. № 841/2019 г.

Изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР се съдържали и в трайната съдебна практика на Районен съд - Л. и на Окръжен съд – Л. а именно: Решение № 342/2015 г. по гр.д. № 23/2015 на РС - Л., потвърдено с Решение № 1 /04.01.2016 г. по в.гр.д. № 447/2015 на Окръжен съд – Л.; Решение № 401/2015 г. по гр.д. № 841/2015 г. на Районен съд – Л. потвърдено с Решение № 11 по в.гр.д. № 559/2015 г. на Окръжен съд – Л.; Решение № 234/08.06.2015 г. по гр.д. № 122/2015 г. на Районен съд – Л. потвърдено с Решение № 288/29.10.2015 г. на Окръжен съд – Л.