Решение № 204 от 17.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800501023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 115 от 29. 07. 2024 г., постановено по гр. д. № 427/2022 г. по описа на Районен съд – Своге е признато за установено, на основание чл.

422 ГПК, че В. И. Н. дължи на „В.и К.“ ЕАД – гр. Б., сумата от 540,32 лева – главница, представляваща незаплатени суми за ползване на В и К услуги от абонат с партиден № 700288 за водоснабден имот с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 8, вх. 2, за което са издадени девет месечни фактури с отчетен период по тях от 04. 10. 2018 г. до 02. 08. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16. 03. 2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 108,77 лева – лихва, дължима за периода от 24. 05. 2019 г. до 07. 03.

2022 г., с изключение на периода на действие на извънредното положение от 13. 03. 2020 г. до 13. 05. 2020 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 625 лева – разноски за исковото производство и сумата от 56,25 лева – разноски в заповедното производство.

Недоволна от решението е останала ответницата В. И. Н., която в срока за обжалването му е подала въззивна жалба, в която посочва, че моли задължението към ищцовото дружество да бъде намалено с 98 лева като погасено по давност, тъй като по делото били представени фактури от 2018 г.

Освен това, жалбоподателката изтъква, че в периода от 2020 г. – 2022 г. живяла в гр. София, а имотът имал и друг собственик – И.Г.Д., която от 2021 г. била в Сливенския затвор и нямало как да е живяла в него и да е ползвала вода. В решението не било отбелязано и дялово разпределение на задължението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба „В и К“ ЕАД – гр. Б.

1 е подал отговор, в който излага становище за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на направените за въззивното производство разноски.

Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че част от задължението било погасено по давност, тъй като най-старото задължение според процесните фактури е от 25. 05. 2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение датира от 16. 03. 2022 г. и съгласно Общите условия на дружеството, давността започва да тече с изтичане на 30 дни от издаване на фактурата. На следващо място, посочва, че обстоятелството дали собственикът на водоснабдения имот го обитава и ползва ВиК услуги, или не, е без значение за спора, тъй като той има качеството на потребител. По отношение твърдението, че имало и втори наследник, който да е съсобственик на водоснабдения имот, заявява, че се съдържали по делото доказателства за отказа от наследство, поради което жалбоподателката била изключителен негов собственик.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата си. По същество е поискала от въззивния съд да намали дължимата от нея сума с 94 лева, която счита за погасена по давност.

Ответникът е депозирал молба, в която е изразил мнение по хода на делото и становище по въззивната жалба и доказателствата, като по същество моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно, с присъждане на направените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Свогенският районен съд е бил сезиран с искове по чл. 124, ал. 1, вр. чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „В.и К.“ ЕАД – гр. Б. срещу В. И. Н. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е била издадена заповед № 87 от 22. 03. 2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 162/2022 г. на РС – Своге, а именно: 540,32 лева - главница, представляваща сбора от девет издадени фактури за отчетен период от 04. 10. 2018 г. до 02. 08.

2021 г.за ползване на В и К услуги от абонат с партиден № 700288 за водоснабден имот в гр. П., ул. „Б.“ № 8, вх. 2, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16. 03. 2022 г. до окончателното заплащане, сумата от

108,77 лева – лихва, дължима за периода от 24. 05. 2019 г. до 07. 03. 2022 г., с изключение на периода на действие на извънредното положение – 13,. 03. 2020 г. – 13. 05. 2020 г., както и сумата от 56,25 лева - разноски за заповедното производство.

В законоустановения срок е бил подаден писмен отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва исковата претенция, като посочва, че ищцовото дружество вече образувало срещу нея дело пред Софийски градски съд.

От приложените по делото писмени доказателства – справка от НБД, съдебно удостоверение от 10. 03. 2020 г., справка от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания в СлВ – П.. се установява, че ответницата В. И. Н. е съсобственик на основание покупко-продажба и наследство от нейния съпруг, починал на 04. 02. 2020 г., на водоснабден имот, 2 находящ се в гр. П., ул. „К.Б. 1“ № 154, вх. Б, ет. 1. Частта в съсобствеността е ¾ ид. ч., а останалата ¼ ид. ч. е собственост на нейната дъщеря И.Г.Д. по наследство от баща й, по отношение на която издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 87/22. 03. 2022 г. по ч. гр. д. № 162/2022 г. на РС – Своге е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист, поради неподаване в срок на възражение срещу нея. Това разпределение на дяловете в съсобствеността на имота е резултат от факта, че починалият на 04. 02. 2020 г. Г.Т.Н. е оставил за свой наследник и Т.Г. Н. – дъщеря, която на 06. 03. 2020 г. се е отказала от наследството на своя баща, като отказът е вписан в специалната книга на СРС под № 461 от 10. 03. 2020 г.

От Софийския градски съд е постъпило писмо изх. № 27624/17. 10. 2022 г. с приложен към него препис от искова молба на „В.и К.“ ЕАД – гр. Б. срещу Г.Т.Н., по която е образувано гр. д. № 56618/2019 г. по описа на СРС, с предявени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД и цена 668,39 лева.

Предмет на тези искове са неплатени в срок задължения за потребени ВиКуслуги в имот с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 8, вх. 2 през отчетен период от 08. 08.

2015 г. – 03. 10. 2018 г., за които са издадени фактури в периода 27. 06. 2016 г. – 25. 10. 2018 г., както и сумата от 91,34 лева – лихва за периода от 28. 07. 2016 г.

– 13. 05. 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Представени са по делото 9 броя фактури, издадени от „В и К“ Б., за клиент с абонатен № 700288, с период на отчитане 04. 10. 2018 г. – 02. 08. 2021 г., както и справка-извлечение от оператора, представляваща извлечение от електронния карнет на абоната за определения период, в която са отразени показанията на водомера на процесния обект, отчетени електронно с мобилно устройство.

Пред районния съд е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което за процесния имот има открита партида при ищеца с № 700288 на името на наследниците на Г.Т.Н., с регистрирано едно измервателно устройство, което се отчита електронно. В табличен вид вещото лице е посочило, че за отчетния период от 04. 10. 2018 г. до 02. 08. 2021 г. изразходваното количество вода от абоната е 236,00 куб. м., както и 4,78 куб. м. количество вода „от разпределение“, т.е. общото количество потребена вода е от 240,78 куб. м. Посочено е, че цените в издадените фактури отговарят на одобрените цени за съответните години с решения на КЕВР, действали в периода 2017 г. - 2020 г., а издадените фактури съдържат реквизитите съгласно изискванията на Закона за счетоводството. При извършената проверка в счетоводството на дружеството вещото лице установило, че за процесния период има издадени 9 бр. фактури на обща стойност от 720,43 лева, като има данни за платени 180,11 лева, а за останалата част от 540,32 лева няма данни за извършвани плащания.

В хода по същество пред първата инстанция ответницата е направила за първи път възражение за погасяване на част от задължението по давност.

За да уважи предявените установителни искове, първоинстанционният съд е приел за установено, че ответницата е собственик на водоснабдения имот, поради което е налице облигационно правоотношение с ищеца във връзка с ползване на ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл.

2, ал. 1 от ОУ на дружеството същата има качеството на потребител на ВиК услуги. Приел е за установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че потреблението на ВиК услуги за процесния период възлиза на 3 стойността, за която е предявен искът, а размерът на законната лихва съответства на претендираното. Също така, районният съд е разгледал по същество и приел за неоснователно направеното от ответницата възражение за погасяване по давност на част от вземанията.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество:

В производство по иск за установяване съществуване на вземане ищецът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти – основанието, от което правото е възникнало и неговия размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни Общи условия, които се предлагат от оператора и се одобряват от собственика на ВиК системите и от съответния регулаторен орган. В случая, по делото е установено, че ответницата е собственик на ¾ ид. части от процесния имот, което обстоятелство не се оспорва от нея. Това й обосновава извод за наличието на обвързващо страните облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, за които ответницата като потребител дължи на ищеца като доставчик заплащане на тяхната стойност.

По делото е установено от заключението на изслушаната съдебнотехническа експертиза, че ищцовото дружество действително е доставило за процесния период количество вода за обект, който е съсобствен на ответницата и нейната дъщеря, при квоти съответно ¾ ид. ч. и ¼ ид. ч.

(доколкото втората й дъщеря се е отказала от наследство на своя баща) за периода от 04. 10. 2018 г. – 02. 08. 2021 г., на обща стойност 720,43 лева, по цени, определени съгласно действалите към съответния момент решения на регулаторния орган, за което са издадени 9 бр. фактури. При разпределяне на сумата в съответствие с участието в съсобствеността, дължимата сума от всеки един от собствениците на обекта е както следва: 540,32 лева за ответницата и 180,11 лева за другия съсобственик – нейна дъщеря. Съгласно 4 разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път, какъвто е разглежданият.