Решение № 11903 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11903 гр. ***********, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110147494 по описа за 2024 година

С решение № 508 от 30.07.2024 г. по гр. № 3674/2023 г. на ВКС, ІV ГО, е отменено, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, решение № 20028136 от 07.04.2022 г. по гр.д. № 15504/2020 г. на СРС, с което са били уважени частично предявени от „****************“ ЕАД против В. И. А. искове по чл. 422 ГПК, и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Делото има за предмет предявени по реда на чл. 422 ГПК от „****************“ ЕАД против В. И. А. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1827,56 лева, представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. ************************, в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 170 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. 18.06.2019 г.; 4,93 лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 0,65 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода 30.10.2017 г. – 18.06.2019 г.

Излага, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката в качеството си на наследник по закон на ***************** . Поддържа, че битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Счита, че ответникът е битов клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката за посочения период. Заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на клиенти за битови нужди в гр.

***********, които се изготвят от „****************“ ЕАД и се одобряват от КЕВР.

Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, както и че имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.

1

32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът е използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия за абонатен № ********** през процесния период, като не е погасила своите задължения. Поддържа, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „*********“ ЕООД.

В изпълнение указанията на ВКС е предприета процедура по прилагане на чл. 48 ГПК, при осъществяването на която е подадена молба от адв. А. С., като пълномощник на ответника В. И. А., в която се посочва, че същият е упълномощен процесуален представител на ответника и се иска всички книжа до последния да бъдат връчвани на посочения в молбата съдебен адрес.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 67846/27.04.2025 г., е представено пълномощно, с което адв. С. е упълномощен от В. А. да го представлява по настоящото дело.

В предоставения на ответника едномесечен срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на иска, тъй като ответникът се е отказал от наследството на баща си ********* и не е собственик нито ползвател на процесния апартамент. Прави се възражение и за погасителна давност по отношение на част от претендираните суми. Към отговора на исковата молба е приложено удостоверение от СРС за вписан отказ от наследство.

Третото лице помагач на страната на ищеца ******* „*********“ ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по реда на чл. 422 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

По делото не се спори между страните, че в претендирания период, процесният недвижим имот, представляващ ап.7, находящ се в гр. ***********, район „*********** е бил собственост на **************, както и че с договор за дарение от 1997 г.

************* дарила на дъщеря си *********** 2/3 ид.ч. от процесния имот.

Установява се от удостоверение за наследници № ********/16.03.2020г.,че наследници по закон на ******** са ответникът В. И. А. – син, както и *********** – дъщеря при квоти – всеки по 1/6.

След смъртта на ***********, настъпила на 03.08.2011 г., нейната част от правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот е придобито от наследниците й по закон, като според удостоверение за наследници № *******/10.08.2015 г. това са *************.

От представеното по делото удостоверение е видно, че на 08.12.2015 г. В. И. А. се е 2 отказал от наследството, оставено от *************, като отказът му е бил вписан в специалната книга на съда под № ********/08.12.2015 г.

Правната последица от вписания от В. И. А. отказ от наследството на ******* се изразява в отпадане качеството на В. И. А. на наследник. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ.

Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател, се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК).

Ето защо предявените спрямо В. И. А. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед на гореизложеното ответникът няма качеството потребител/клиент на топлинна енергия и не е задължена страна по облигационното отношение. Предявените искове са неоснователни поради извършен отказ от наследство от ответника преди предявяването им, а именно от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, и следва да бъдат отхвърлени, само на това основание, без да се разглеждат останалите доводи наведени в отговора на исковата молба от ответника В. И. А. възражения.

По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Относно разноските:

Съдът достига до извод, че поради неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът дължи разноските, извършени от ответника в заповедното и исковото производство.

Ответницата е представлявана в настоящото производство, от адв.А. С., който е осъществил безплатна правна помощ по делото. Последните претендират възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същия има право на възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Отделно, в съответствие с т. 4 от ТР № 6/06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските, сторени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила решение следва да бъдат определени и присъдени в настоящото производство.

Възнаграждението на адв.А. С., определено по реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на сключване на представените по делото договори за правна защита и съдействие / е в размер на от по 400 лв. с еквивалент 204.96 евро, която сума на основание чл.78, ал.3 и ал. 4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА следва да бъде присъдена на съответния адвокат както за настоящото производство, така и за производството по отмяна на влязлото в сила решение на СРС, 151 състав, проведено пред ВКС. Релевираното възражение съдът намира за неоснователно, вземайки предвид фактическата и правната сложност на делото, извършената работа, обстоятелството, че в рамките на проведените открити съдебни заседания процесуалния представител на ответника е участвал активно и е присъствал на последните, както и че са проведени няколко производства.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева на БНБ за едно евро.

На ответника следва да се присъди и сумата в размер на 51.13 евро – заплатен 3 депозит за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „****************” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.***********, район „************ срещу В. И. А., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***********, р-н ********************* искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 936.44 евро, представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр.

************************, в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане; 87.11 евро – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. 18.06.2019 г.; 2.53 евро – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане; .033 евро – обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода 30.10.2017 г. – 18.06.2019 г.

ОСЪЖДА „****************” ЕАД, ЕИК ******* да заплати на адвокат А. С. С., с л.№********** на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т.1, т.2 ЗА, сумата в общ размер от 409.92 евро, от която 204.96 евро, представляваща полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС, 171 състав и 204.96 евро - за защита в производството за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.