Решение № 427 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20241100901594 по описа за 2024 година

СГС е сезиран с искова молба от „Белвю Пропъртис“ ЕООД, с която са предявени срещу „ИНГ Банк Н.В.“ - Клон София искове с правно основание чл.442 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 30.09.2020 г. ответникът е издал в негова полза банкова гаранция N BGB******* за сумата от 32 529 ЕВРО, която е платима при направено писмено искане, деклариращо неизпълнение на задълженията на наредителя „ВТВ Капитал“ АД в качеството на наемател по договор за наем, по който ищецът е наемодател. Сочи се от ищеца, че на 21.06.2022 г. ответникът е получил искането за плащане по банковата гаранция, основано на декларация за неизпълнение на задълженията на наемателя „ВТБ Капитал“ АД, но ответникът е отказал да плати. Поддържа се от ищеца, че банковата гаранция поражда абстрактно правоотношение, а развитието на отношенията по каузалната наемна сделка и наложени санкции на наемателя по нея не може да му се противопостави и да освободи ответника от задължението да плати по банковата гаранция. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26 330,43 ЕВРО - главница, както и сумата от 6 782,57 ЕВРО - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 29.06.2022 г. 01.08.2024 г.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че е налице непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, както и че има право да противопостави възражения, основани на правото на ЕС и на Република България.

Поддържа се, че може да плати по банковата гаранция само при издадено разрешение от орган по чл.6 ал.1 Регламент на ЕС N 269/14 г., който Регламент предвижда в чл.2 ал.1 замразяване на финансови средства и активи, собственост или под контрола на изброени юридически лица, сред които под N 82 на 08.04.2022 г. е включена „ВТБ Банк“ АД, а банковата гаранция е финансово средство. Сочи се, че санкционираното юридическо лице 1

„ВТБ Банк“ АД упражнява контрол върху наредителя на банковата гаранция „ВТБ Капитал“ АД, а представителят на банката А.К. е посочен по чл.63 ал.4 ЗМИП за действителен собственик на наредителя, което сочи на обвързаност между него и санкционираната банка.

Плащането по банковата гаранция ще е равносилно на заместване на невъзможното използване на замразени парични средства на наредителя „ВТБ Капитал“ АД, спрямо който е забранено да се предоставят финансови средства или икономически средства, защото ще породи за него полза. Прави възражение по чл.306 ТЗ

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че процесният случай не попада в обхвата на Регламент на ЕС N 269/14 г., защото вземането по банковата гаранция принадлежи на бенефициера, а не на наредителя.

Замразяването на парична сума може да е налице само в отношенията между наредителя и банката, ако е депозиране от наредителя парична сума, но не се отнася за задължението на банката към бенефициера по банковата гаранция. Банковата гаранция не представлява „икономически ресурси“ или „средства“ по смисъла на Регламента, а и не представлява финансов актив или полза на наредителя; не е издадена в полза на санкционирано лице.

Поддържа се, че забраните и ограниченията по Регламента се отнасят само до изброените в Приложение 1 лица, в което наредителят не фигурира.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията срещу исковете с довода, че целта на Регламента е да се забрани движение, прехвърляне, изменение, използване и боравене с финансови средства по всякакъв начин, за да се предотвратят всякакви сделки, при които санкционираното лице може да въздейства върху наличните си финансови средства. Процесната банкова гаранция е финансов инструмент, попадащ в обхвата на Регламента, защото обслужва търговската дейност на санкционираното лице „ВТБ Капитал“ АД, което чрез гаранцията извършва търговска дейност в наетия имот и си служи с нея за изпълнение на задълженията за плащане на наемна цена, която си спестява да плати реално, доколкото наемната цена ще бъде получена от бенефициера чрез упражняване на правата по банковата гаранция. Физическото лице А.К. е действителен собственик на наредителя на банковата гаранция, а това лице е включено в приложението към Регламента, поР. което и свързаните с него юридически лица са в обхвата на ограниченията и забраните. Налице е косвено предоставяне на финансови средства, при което санкционираното лице се облагодетелства, защото плащането води до изгоден за него резултат - предоставяне от банката на облага за наредителя. Изплащането на паричната сума по банковата гаранция ще доведе до предоставяне на икономически ресурс на наредителя „ВТБ Капитал“ АД и на неговия действителен собственик, защото води до погасяване на задължението по наемния договор, а с отказа да се плати по банковата гаранция ще се постигне целта на Регламента за ефективно замразяване на финансови средства и икономически ресурси на санкционираното лице А.К.. А.К. е свързано лице с „ВТБ Банк“ АД, която е включена в приложението към Регламента, а наредителят „ВТБ Капитал“ АД е свързан с К..

Представена е банкова гаранция N BGB******* от 30.09.2020 г., издадена от ответника в 2 полза на ищеца банкова гаранция за сумата от 32 529 ЕВРО, която е платима при направено от ищеца писмено искане, деклариращо неизпълнение на задълженията на наредителя „ВТВ Капитал“ АД в качеството на наемател по договор за наем от 09.02.2012 г., по който ищецът е наемодател.

Представено е писмо от 15.06.2022 г., с което ищецът е направил искане до ответника да му плати по банковата гаранция сумата от 26 330,43 ЕВРО. В искането ищецът е декларирал, че „ВТБ Капитал“ АД е в неизпълнение на задължения по договора за наем.

Представена е декларация по чл.63 ал.4 ЗМИП на Н.М.Х. и К.В.К., които са управители на „Делта Инвестмънтс“ ООД, в която са посочили в качеството на представляващи „ВТБ Капитал“ АД, че действителен собственик е А.Л..

Представено е извлечение от 21.05.2019 г. на Единния държавен регистър на юридически лица от 21.05.2019 г., в което за представител на „ВТБ Капитал“ АД се сочи А.Л..

Представена е декларация по чл.63 ал.4 ЗМИП, в която се сочи, че действителен собственик на „ВТБ Капитал“ АД е А.Л. К..

Представено е писмо от 04.07.2022 г., с което ответникът е поискал от ДАНС да се издаде разрешение за плащане по процесната банкова гаранция.

Представено е писмо от 04.08.2022 г., с което ответникът е поискал от Министерство на външните работи да разреши плащане по банковата гаранция.

Представено е писмо от 10.08.2022 г., с което ответникът е поискал от БНБ да разреши плащане по банковата гаранция.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.442 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Установи се от представената по делото банкова гаранция N BGB*******/30.09.2020 г., учредена от ответника по нареждане на „ВТВ Капитал“ АД, че ответникът е поел неотменяемо и безусловно задължението да плати на ищеца сумата от 32 529 ЕВРО при направено от него писмено искане, в което декларира неизпълнението на задълженията на наредителя „ВТВ Капитал“ АД по договор за наем от 09.02.2012 г., по който ищецът е наемодател. По възникването от банковата гаранция на правоотношение не са направени никакви възражения, както и по отношение на факта, че с писмо от 15.06.2022 г. ищецът е декларирал неизпълнението на задължението и е отправил искане за плащане от банката.

Много важно е да се отбележи, че процесната банкова гаранция в качеството на едностранна формална правна сделка е неотменяема и безусловна, от което следва изводът, 3 че наредителят по нея няма никакъв контрол върху породеното едностранно правоотношение и дълга по него. Паричното вземане по банковата гаранция в качеството на актив от имуществото принадлежи на бенефициера, а дългът по нея не е част от пасива на наредителя, защото плащането е дължимо от гаранта /банката/.

В отношенията между наредителя и банката в повечето случаи банката издава гаранцията срещу учредено в нейна полза вещноправно обезпечение или срещу блокиране на сума по депозитна сметка на наредителя, но тези притежавани от наредителя права не са предмет на вземането по банковата гаранция. Вземането по гаранцията е извън имуществото на наредителя и извън неговия контрол, защото се притежава от бенефициера и е включено в неговото имущество като актив.

Спорният по делото въпрос е свързан с приложението на Регламент (ЕС) № 269/2014 и се изразява в това дали този нормативен акт предвижда основание за отказ да се плати по банковата гаранция. Регламентът представлява нормативен акт на ЕС, имащ примат спрямо вътрешното право, поР. което при наличие на предвидените в него предпоставки правилата му следва да намерят приложение, независимо от уредбата по ТЗ. Повдигнатото от гаранта възражение за „замразяване“ на финансови средства не е досежно валутното отношение между бенефициера и наредителя, а е по приложение на императивна норма и е относимо.

В нормата чл.2, т.1 от Регламента е предвидено, че се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост или се владеят, държат или контролират от някое от физическите лица или от свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, както са изброени в приложение I, а в нормата на чл.1, б.“ж“, v) от Регламента е предвидено, че финансови средства са кредити, право на прихващане, гаранции, гаранции за добро изпълнение или други финансови задължения.

Съдът приема, че банковата гаранция представлява финансово средство по смисъла на чл.1, б.“ж“ v) от Регламента, защото има качеството на гаранция за добро изпълнение, поР. което попада в обхвата на Регламента, но само ако вземането по нея е собственост или се владее, държи или контролира от някое от санкционираните лица, изброени в приложение I.

Както по-горе се спомена, паричното вземане по банковата гаранция е извън имуществото на наредителя и не е под негов контрол, защото при този вид едностранна сделка наредителят няма право да отмени вече възникнало задължение на банката към бенефициера и да усвои вземането по нея в своя полза. Вземането по банковата гаранция, която има характер на финансов актив, не е собственост на наредителя, не се владее, държи или контролира от него или от свързано с него санкционирано лице, посочено в приложение I.

В чл.1, б.“ж“ от Регламента е дадено определение на понятието „финансови средства“ означава финансови активи и ползи от всякакъв вид. Доколкото е използван изразът финансови „активи и ползи“, съдът приема, че предмет на замразяване могат да бъдат само финансови активи, от които ползи се извличат от санкционирани лица, изброени в приложение I, които притежават, владеят или контролират актива. Този извод се извежда и от нормата на чл.2,т.2 от Регламента, която не позволява да се предоставят финансови активи 4 на санкционирани лица или в тяхна полза.

Не се спори, че бенефициерът по банковата гаранция, който извлича икономическата полза по нея като финансов актив, не попада сред изброените в приложение I лица. При тези факти съдът намира, че притежаваното от ищеца вземане по гаранцията не попада в обхвата на чл.2,т.1 от Регламента и не е „замразен“ финансов актив.

Тук е важно да се спомене, че банковата гаранция е учредена на 30.09.2020 г., а VTB Bank (Банка ВТБ), която има контрол над наредителя „ВТБ Капитал“ АД, е включена на 08.04.2022 г. под N 82 в приложение I - по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/581 за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/14 г.; А.Л. К., който е председател на УС на VTB Bank (Банка ВТБ), е включен 23.02.2022 г. под N 226 - по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/260. Тези факти сочат, че по никакъв начин не може да се счита, че чрез учредената на 30.09.2020 г. гаранция се преследва като ефект заобикалянето на ограничителните мерки чл.9 от Регламента.