Решение № 968 от 07.08.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ …… 07.08.2020 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На седми юли 2020 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ

ТОНЕВА

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №6454 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“

ООД София твърди в исковата си молба, че на 10.03.2018г. А.С.С., издала в полза на поемателя на дълга „Мъни Плюс Мениджмънт" ООД (предишно наименование "Кредихелп" ООД) запис на заповед за сумата от 543,40 лева.

Менителничният ефект бил прехвърлен с джиро на 19.08.2019г. в полза на ищеца в настоящото производство „Кредит Респект" ООД, за неизплатената част от вземането в размер на 396,19 лева.

Тъй като дължимата сума не му била заплатена, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. По образуваното ч.гр.дело №4714/2019г. били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума от 396,19 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Срещу длъжника А.С.С. било образувано изпълнително дело №20197650403596 по описа на ЧСИ Г.Илчева.

Дъжникът А.С.С. подал възражение срещу заповедта за изпълнение и на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът заявява, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за валидност; издаден е от А.С.С., като същата собственоръчно изписала трите си имена и поставила своя подпис върху менителничния ефект;

Записът на заповед бил предявен за плащане на А.С.С. и отново същата изписала трите си имена и поставила собственоръчно подписа си върху менителничния ефект; към момента по посочения запис на заповед „Кредит Респект" ООД имал вземане в размер 396,19 лева.

Изпълнителното дело било образувано срещу длъжника на базата на изпълнителен титул, годен да стартира изпълнителен процес. Не били налице пороци в реда на водене на изпълнителното дело. Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането на ищеца в размер на 396,19 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 4714/2019г. на РС Стара Загора, до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

Ответникът А.С.С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск.

Заявява, че записа на заповед бил издаден като обезпечение на договор за кредит от същата дата. Сочи, че „Кредихелп“ ООД /сега „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД/, „Кредит респект“ ООД и „Адвокатско дружество М. и Иванов“ /осъществяващо защита по делото/ са свързани лица.

Заявява също, е няма задължения по договора за кредит, а записът на заповед е нищожен; правата по записа на заповед са прехвърлени на свързаното дружество - сега ищец.

Счита иска за неоснователен, тъй като Записът на заповед е издаден като обезпечение на каузална сделка, поради което следва да бъде изследвана валидността и на договора за кредит; Няма валиден договор за кредит, не е получавала заемната сума, клаузите му биха били нищожни /на основание ЗЗП, ЗПК и ЗЗД/; Плащала е за това несъществуващото вземане /ответницата е имала отношения по граждански договори, сходни с трудовите и направо са й удържали суми/; Записът на заповед е нищожен на основание чл. 21 ЗПК във вр. с 34, ал. 1 ЗПК и чл. 26 ЗЗД, договор за потребителски кредит не може да се обезпечава с такъв; Джирото е нищожно на основание чл.26 ЗЗД - заобикаля закона, противоречи на добрите нрави и липсва основание; Дружествата са свързани лица с общи съдружници. Към 10.30.2018 /дата на кредита и на записа на заповед/ управител на „Кредихелп“ ООД /сега „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД/ е бил Лауринас Розгис. Към 19.08.2019г. - датата на джирото той вече е управител на „Кредит респект“ ООД. Това прави ищеца недобросъвестен по см. на чл. 465 ТЗ и всички възражения по каузалната сделка са му противопоставими.

Сочи, че „Кредихелп“ ООД

/сега „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД/ все още заявява нейни задължения по договор за кредит в ЦКР при БНБ. Прави се опит свързаните дружества да я осъдят два пъти - по Запис на заповед и по договора за кредит. 

Сочи също, че няма доказателства за платени хонорари по исковото и по заповедното дела. Представят се договори за правна помощ, с приложения за каква защита се отнасят.

Приложенията се подменят и така едно плащане може да бъде претендирано по различни дела. За заповедното, изпълнителното и исковото дело се претендират общо 1800 лв. хонорар. Трудно можело да бъде повярвано, че познати свързани лица са си платили толкова за събиране на вземане само от 396 лв. Хонорарите са прекомерни и недължими и следва да бъда намалени до 50 лв. по НПП.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 4714/2019г. по описа на СтРС, на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №2493/18.09.2019г. и изпълнителен лист, по силата на които ответницата А.С.С. е осъдена да заплати на „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД София сумата от 396,19 лв., за неизпълнена част от задължение по запис на заповед от 10.03.2018г., предявен за плащане на 22.07.2019г., прехвърлен с джиро на 19.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2019г. до окончателното плащане и разноски 505,00лв. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

Видно от представения по приложеното ч.гр.дело №4714/2019г. по описа на СтРС, запис на заповед от 10.03.2018г., със същия А.С.С. в качеството на издател на записа на заповед се е задължила да заплати на „Кредихелп“ ООД София или на негова заповед на предявяване, сумата от 543,40лв., като записа на заповед е издаден без разноски и без протест. От записа на заповед е видно, че същия е предявен за плащане на 22.07.2019г.

Видно от обратната страна на представения по ч.гр.дело №4714/2019 г. на СтРС в оригинал запис на заповед от 10.03.2018г., с джиро от 19.08.2019г. поемателя по записа на заповед „Кредихелп“ ООД безусловно и неотменимо е прехвърлил всички права по записа на заповед на ищеца по настоящото дело „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД София.

От заключението на назначената съдебно-почерковата експертиза, което съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно, се установява, че ръкописния текст „А.С.С.“, положен в запис на заповед от 10.03.2018г. е изпълнен от А.С.С.; двата ръкописни подписа, положени от името на А.С.С., са изпълнени от А.С.С..

Съгласно разпоредбата на чл.537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От външна страна, представения запис на заповед е редовен, подписа е положен от ответника – издател и като абстрактна сделка и то формална, съдържат всички предвидени от закона реквизити.

Менителничното задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението, по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване.

От изложените дотук съображения, съдът приема, че записът на заповед от 10.03.2018г. съдържат указаните в чл.535 от ТЗ реквизити. Като едностранна и абстрактна правна сделка записът на заповед е източник на задължение за ответника. В записа на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение обаче винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и ремитента.

Процесния запис на заповед е прехвърлен от поемателя „Кредихелп“ ООД на ищеца по настоящото дело „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД София по предвидения от ТЗ ред – чрез джиро, като са спазени законовите изисквания относно формата на джирото: в писмена форма върху гърба на ценната книга и е подписано от джиранта /чл.468 ал. 1 ТЗ/. Законът не предвижда задължение за уведомяване на джирото на издателя, като съгласно чл.469 ал.1 ТЗ джирото е прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на ищеца, който в качеството си на джиратар и държател на записа на заповед се смята за законен приносител, тъй като правото му следва от джирото върху записа на заповед. С оглед изложеното съдът намира възраженията на ответника за нищожност на записа на заповед и джирото за неоснователни.

Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.17, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422 ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че записът на заповед обезпечава каузална сделка – договор за потребителски кредит от 10.03.2018г., както и че се претендира два пъти едно и също задължение. В подкрепа на възражението си представя справка за кредитополучател на БНБ, Централен кредитен регистър, от която е видно, че ответницата е кредитополучател по договор за потребителски кредит от 10.03.2018г. сключен с „Кредихелп“ ООД за сумата от 300лв. В изпълнение на задължение по чл.192 ГПК по делото са представени и договор за заем №248436/10.03.2018г., сключен между „Кредихелп“ ООД София и ответница А.С.С. за сумата от 153,39 евро /с левова равностойност 300 лв./, със срок на заема 11 месеца, лихвен процент 40,83 % и ГПР 43,28 %, или обща сума по заема 186,44 евро /364,65 лв./. В договора за заем са уговорени и неустойки в различни хипотези, като липсват данни начислени ли са такива, за какво и в какъв размер. Действително датата на записа на заповед и договора за потребителски кредит съвпада, но доколкото липсва идентичнот на сумите по двете сделки не може да се приеме за безспорно доказано възражението на ответника, че се касае за едно и също задължение.