Решение № 358 от 17.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000249 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №123/13.ІІІ.2024год. постановено по т.д.

№512/2023год. на П.ският окръжен съд, ХVІ състав, е осъдил З.*"Л.И." АД гр. С, ЕИК ** да заплати на И. Д. И., ЕГН **********, на Г. П. М., ЕГН ********** и на М. П. М., ЕГН **********, последните действащи чрез своята майка и законна представителка И. Д. И., ЕГН **********, всички с адрес: **, сумата по 170 000лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на П.

Г. М., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 30.ІХ.2018год., в землището на с.К., област П., на път ***, което е причинено виновно от водача на товарен автомобил „М.С.“ с рег.№** М. Н. Г., ЕГН **********, за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З* „Л.И.“ АД гр.С., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.VІІІ.2020год. до окончателното им изплащане, като Е 1

ОТХВЪРЛИЛ искането за присъждане на законна лихва за периода от 9.Х.2018год. до 23.VІІІ.2020год., поради погасяване на вземането по давност.

Осъдил е З* „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК** да заплати на адв. Т. П.

Д. от АК- П., с личен номер **, адвокатско възнаграждение в размер на 11 450лв. за осъществената безплатна адвокатска помощ на основание чл.38ал.2 ЗА.

Осъдил е З* „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК** да заплати на адв. И. Д.

И. от АК- П., с личен номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 11 450лв. за осъществената безплатна адвокатска помощ на основание чл.38ал.2 ЗА.

Осъдил е З* „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС- П., ДТ в размер на 20 400лв..

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на З* „Л.И.“ АД гр.С. М. Н. Г., ЕГН ********** от с.К., П. област.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№11334/29.V.2024год. е подадена от З.*"Л.И." АД гр. С, ЕИК **, представлявано заедно от изпълнителните директори В.В.И. и М. А.Д., чрез пълномощника му адв. В. Й. Д. от АК- П., срещу решение №123/13.ІІІ.2024год. по т.д.№512/2023год. на П.ски окръжен с ъ д в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на И. Д. И., ЕГН **********, на Г. П. М., ЕГН ********** и на М. П. М., ЕГН **********, последните действащи чрез своята майка и законна представителка И. Д. И., ЕГН **********, за сумата над по 150 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 24.VІІІ.2020год. до окончателното им изплащане до присъдения размер по 170 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 24.VІІІ.2020год. до окончателното им изплащане, и в частта за присъдените в тежест на застрахователното дружество разноски по делото по съразмерност на обжалваната част от решението. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС- П. е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД.

Счита присъдените на ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишени и несъобразени с критериите за справедливост, със съдебната практика по аналогични случаи към процесния период, както и с икономическата ситуация в страната- лимитите на застраховка „Гражданска 2 отговорност“, минималната работна заплата за страната и средния общ годишен доход на лице за процесния период. Съдът следва да определи размера на претърпените неимуществени вреди към момента на деликта, а не на по-късен етап, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.

Цитира многобройна практика на ВКС в този смисъл. Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в частта, с която са присъдени на ищците обезщетения за претърпени неимуществени вреди за сумата над по 150 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 24.VІІІ.2020год. до окончателното им изплащане до присъдената сума по 170 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 24.VІІІ.2020год. до окончателното им изплащане и да постанови ново решение, с което отхвърли предявените искове по чл.432ал.1 КЗ за сумата над по 150 000лв. до претендираната сума по 170 000лв. за всеки един от тях, както и да резуцира по съразмерност разноските по делото. Претендира за съдебните разноски по делото за двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИ.ЕМАТА М. П. М., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законна представителка И. Д. И., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. И. Д. И. от АК- П., подава становище вх.

№13624/17.ІV.2024год., с което оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваните му части, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на процесуалния представител на М. М. пред въззивната инстанция, съобразно защитавания материален интерес по делото.

ВЪЗЗИ.ЕМИТЕ И. Д. И., ЕГН ********** и Г. П. М., ЕГН **********, представляван от неговата майка и законна представителка И. Д.

И., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Т. П. Д. от АКП., подава становище вх.№14324/22.ІV.2024год., с което оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваните части, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищците И. И. и Г. М. пред въззивна инстанция, съобразно защитавания материален интерес по делото.

3

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ М. Н. Г., ЕГН ********** с адрес: с.К., община М., ул.“***, П. област, чрез пълномощника му адв. Л. Л. подава отговор на въззивната жалба вх.№14828/25.ІV.2024год., като сочи, че тя е допустима и основателна. Счита, че действително размерите на присъдените застрахователни обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди са прекомерни и несправедливи, не са съобразени със съдебната практика по подобни случаи, като е допуснато нарушение на закона- чл.52 ЗЗД и най-вече забраната за присъждане на обезщетение водещо до неоснователно обогатяване. Моли съдът да уважи изцяло въззивната жалба на З* „Л.И.“ АД гр.С., като основателна.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.ският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищците И. Д. И., ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните Г. П. М., ЕГН********** и М. П. М., ЕГН **********, и тримата 4 от **, последните двама в качеството на законни наследници на П. Г.М., ЕГН ***, субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връЗ*а с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу ответника З* „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК**, за сумата по 170 000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на П. Г. М., ЕГН **********, спътник в живота на И. Д. И. и баща на М. и Г. М.и, настъпила при ПТП на 30.ІХ.2018год., причинено виновно от водача на товарен автомобил „М.С.“ с рег.№** М. Н. Г., ЕГН **********, което ППС е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З* „Л.И.“ АД гр.С., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие- 9.Х.2018год. до окончателното им изплащане, като се присъдят и адвокатски възнаграждения по реда на чл.38ал.2 ЗА на адв. Т. П. Д. и адв. И. Д. И. за оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищците по делото.

С оглед изложеното във въззивната жалба на З* „Л.И.“ АД гр.С., че обжалва решението само в частта, с която са уважени исковете за изплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди за сумата над по 150 000лв. до присъдения размер по 170 000лв. на всеки един от ищците, и в частта, с която разноските по делото са присъдени в тежест на ответното застрахователно дружество, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за изплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди са уважени за сумата по 150 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 24.VІІІ.2020год. до окончателното им изплащането и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, за периода от 9.Х.2018год. до 23.VІІІ.2020год., като погасено по давност вземане, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС М. Н.

Г., ЕГН **********, настъпилата смърт на П. Г. М., ЕГН ********** и причинната връЗ*а между последните, деянието на водача и претърпените от ищците неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка 5

„М.“, модел „С.“ с рег.№**, управляван от М. Н. Г. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №***, валидна от 5.VІІ.2018год. до 5.VІІ.2019год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 30.ІХ.2018год..

От представените по делото удостоверение за наследници изх.

№349/8.Х.2018год., издадено от община Б., удостоверение за раждане №**год. и удостоверение за раждане №**год., издадени от община П. се установява, че законни наследници на покойния П. Г.* М., ЕГН ********** са неговите децаищците Г. П. М., ЕГН **********, и М. П. М., ЕГН **********, а тяхна майка е ищцата И. Д. И., ЕГН **********. От събраните по делото доказателства е установено, че И. Д. И., ЕГН ********** е съжителствала на съпружески начала с починалия при процесното ПТП П. Г. М., поради което също търпи вреди от смъртта му. От приложеното препис-извлечение от акт за смърт се установява, че П. Г. М. е починал на 44-годишна възраст на 30.ІХ.2018 год..

Съгласно ТР№1/21.VІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.V.1961год. и Постановление№5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС, и по иЗ*лючение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връЗ*а с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съгласно ППВС№4/25.V.1961год. най-блиЗ*ите хора на пострадалия, които имат право да получат обезщетение за причинените им вреди от неговата смърт, са неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/. А съгласно ППВС№5/24.ХІ.1969год. право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт с причинена смърт има и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен граждански брак. Това задължително тълкуване е възприето от законодателя и в разпоредбата на чл.493а ал.3 КЗ.

Разпечатката съдържа 39 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d0f8355-d470-4db9-acc1-c4180c1c8de9