Решение № 89 от 14.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Габрово, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20264200500141 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. №1876 от 18.12.2025 г. по гр. д. № 3103/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отхвърлен предявения от Д. Х. Г., с адрес гр. Елена, ул. “***“ №**, срещу Апелативен съд – Велико Търново, ЕИК:104081584, гр.

В.Търново, ул.“ В.Левски“ № 16, Окръжен съд – Велико Търново, EИК:000134056, гр.

В. Търново, ул. “В. Левски“ №16 и Районен съд - Горна Оряховица, ЕИК:000134070, гр. Горна Оряховица, пл.“Хр.Ботев“ №2, иск за солидарно заплащане на сумата от 13000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ 1653/23 г. по описа на ВТРС в разумен срок, ведно със законната лихва от 4.08.2025 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

С решението Д. Х. Г. е осъдена да заплати на Апелативен съд – Велико Търново и на Окръжен съд - Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от по 100 лева за всеки от двамата ответници.

В законния срок решението е обжалвано от Д. Х. Г., чрез пълномощника й К. Г.

Т.. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е невалидно, недопустимо, както и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон, предвид изложените в мотивната част правни изводи. Сочи се, че не са обсъдени всички доводи и относимите към тях доказателства, като решението не 1 отразява действителното правно положение между страните, поради което се иска същото да бъде прогласено за нищожно, обезсилено, отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Алтернативно се прави искане да се уважи предявеният иск. Твърди се, че съдът не обсъдил в мотивите наведените от страните доводи и възражения. На следващо място се излага, че Прокуратурата на Република България не била конституирана като контролираща страна с нарочен акт на съда. Жалбоподателката счита, че постановилият решението съдия е следвало да се отведе от разглеждане на спора, на осн. чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, тъй като ищцата Д. Г. и ВТРС, в който докладчика по делото престирал своя труд, били страни по гр.д.

№418/2025г. на ТОС. Навеждат се твърдения и за неправилно разпределение на доказателствената тежест от страна на съда, вследствие на което не били събрани относими доказателства.

Въззиваемият АС - Велико Търново, чрез председателя Я. Я. и процесуалния си представител съдебен помощник М. М., оспорва жалбата с подадените писмен отговор и становище по делото, като я счита за неоснователна и недоказана. Моли съда да потвърди обжалвания акт и му присъди разноски за процесуално представителство.

Въззиваемият ОС - Велико Търново, чрез процесуалния си представител – съдебен помощник Хр. Р., също оспорва жалбата с подадените писмен отговор и становище по делото, по изложени в същите съображения. Моли съда да потвърди обжалвания акт и присъди разноски в размер на 675 лв.

Въззиваемият Районен съд - Горна Оряховица не е подал отговор на въззивната жалба и становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово изразява становище за неоснователост и необоснованост на въззивната жалба и счита, че решението на първата инстанция следва да се потвърди.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата, отговорите и доказателствата по делото, приема следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ от Д. Х. Г. против Апелативен съд Велико Търново, Окръжен съд Велико Търново и Районен съд Горна Оряховица. Ищцата твърди, че по нейна искова молба на производство пред РС Велико Търново било образувано гр.д.№ 1763/23г., което е висящо. Излага, че делото не е разгледано в разумен срок и че не е спазена гаранцията за безпристрастен съд. Посочва, че делото се разглежда извън „разумния срок“ и счита, че с това са и причинени неимуществени вреди- усещане за тревога от нарушената сигурност в държавата, обида, безсилие , гняв и др. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 13000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.дело №1763/23 г. по описа на ВТРС в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват предявения иск.

Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, че гражданското дело, заведено от ищцата 2 пред ВТРС, за забавеното разглеждане на което тя претендира обезщетение, не е с посочения №1763/2023 г., а е гр.д.№1653/2023 г. по описа на ВТРС. Същото е образувано на 02.06.2023 г., когато е подадена искова молба, с която срещу РС В.

Търново е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, с цена 5000 лв. С определение от 5.06.2023 г., на осн. чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ ВТРС е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на най- близкия по степен съд – РС Горна Оряховица, където на 19.06.2023 г. е образувано гр.д.№ 1298/2023 г. по описа на ГОРС. След отвод на първоначално определените двама съдии-докладчици, на 22.06.2023г. е определен нов съдия-докладчик, който с разпореждане от 23.06.2023 г. е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на нередовности. Разпореждането е получено от ищцата, чрез пълномощника му на 29.06.2023 г. С определение от 04.07.2023 г. съдията- докладчик е прекратил производството по делото, поради неизпълнение указанията в определения срок. На 10.07.2023 г. частната жалба срещу определението за прекратяване на делото е изпратена на ВТОС, където на 12.07.2023 г. е образувано в.ч.гр.д.№538/2023 г. С определение от 26.07.2023 г. ВТОС е отменил определението на ГОРС за прекратяване на производството и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На 02.08.2023 г. съдията–докладчик от ГОРС е разпоредил размяна на исковата молба с ответника. Във връзка с молба от ищеца вх.№9456/22.08.2023 г., с която е поискана замяна на ответника в производството на 18.09.2023 г., съдът е дал указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали се отказва от иска спрямо ВТРС. С определение от 19.09.2023 г. е допуснато изменение на иска по размер, допусната е замяна на ответника РС – Велико Търново с нов ответник – РС – Елена, а производството по гр.д. № 1298/2023 г. на ГОРС е прекратено по отношение на РС – Велико Търново. Дадена е възможност на РС – Елена в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви дали е съгласен да встъпи като ответник в производството, изпратен е препис от исковата молба, уточнителните молби и отговора на исковата молба на РС-Елена. На 2.10.2023 г. е допуснато изменение на иска относно неговия размер от 1000 лева на 2600 лева. На същата дата, по последващо искане, е допуснато изменение на иска от 2600 лева на 26000 лева, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по правилата на родовата подсъдност на ВТОС.

На 12.10.2023 г. е образувано гр.д.№ 795/2023 г. по описа на ОС – В. Търново.

На 16.10.2023 г. препис от молбата по чл. 214, ал.1 от ГПК е изпратен на ответника. На 23.11.2023 г. делото е насрочено в първо съдебно заседание. На 20.12.2023 г. заседанието е отложено поради заболяване на пълномощника на ищцата. На 5.01.2024 г. ищцата, чрез пълномощника си, е изменила иска, като е намалила претенцията на 2 лева. На 12.01.2024 г. съдът е оставил искането за отвод, направено от ищцата без уважение и е допуснал изменение на иска. На 8.02.2024 г. в проведеното съдебно заседание е допуснато изменение на иска след молба на пълномощника на ищцата от 2 лева на 6000 лева и делото е отложено за 7.03.2024 г. за събиране на гласни доказателства, поискани от ищцата. На 7.03.2024 г. ход на делото не е даден поради заболяване на пълномощника на ищцата. На 27.03.2024 г. е проведено съдебно заседание и е разпитан един от двамата допуснати свидетели. На 8.04.2024 г. е разпитан и другият свидетел и съдебното дирене е обявено за приключило. Решение по делото е постановено на 08.05.2024 г. На 13.05.2024 г. ищцата е депозирала въззивна жалба, два дни по-късно е разпоредено препис от нея да се изпрати на насрещната страна. На 03.06.2024 г. е постъпил отговор на въззивната жалба и на 04.06.2024 г. делото е изпратено на въззивния съд - Апелативен съд Велико Търново. На 06.06.2024 г. е образувано в.гр.д.№ 292/2024 г. по описа на ВТАС. С определение от 12.06.2024 г.

АС – В. Търново е насрочил открито съдебно заседание на 10.07.2024 г. В проведеното 3 съдебно заседание не е даден ход на делото поради представен болничен от пълномощника на ищцата, искането за отвод на състава на съда е оставено без уважение и делото е насрочено за 6.11.2024 г. На 6.11.2024 г. отново не е даден ход, поради представен болничен от пълномощника на ищцата, отхвърлено е искането за отвод и делото е насрочено за 21.01.2025 г., когато е даден ход на устните състезания.

На 20.02.2025 г. е постановено решение, а препис от същото е връчен на ищцата на 25.02.2025 г. На 20.03.2025 г. постъпилата касационна жалба от ищцата от 17.03.2025 г. е изпратена на насрещната страна с указание за отговор в едномесечен срок и на 5.05.2025 г. делото е изпратено на ВКС. На 12.05.2025 г. е образувано гр.д.№ 1738/2025 г. по описа на ВКС. На 15.05.2025 г. делото е насрочено в закрито заседание. На 20.10.2025 г. с определение по чл. 288 от ГПК първи състав на трето г.о. на ВКС се е произнесъл, като не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 20.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 292/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск, излагайки съображения, че не е нарушено правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок:

Производството се е развило без необосновано забавяне пред всички съдебни инстанции. Общата продължителност на релевантния период – от 2.06.2023 г. до 4.08.2025 г. е две години и два месеца, а до 20.10.2025 г., когато е приключило окончателно с влязъл в сила съдебен акт на ВКС, с който не се допуска до касационно обжалване въззивното решение, периодът е приблизително две години и пет месеца.

Всеки от съдебните състави се е произнасял в рамките на няколко дни от постъпването на съответните книжа. Делата са образувани веднага след постъпването им в съответната инстанция, а определените докладчици са предприемали необходимите процесуални действия в същия ден, или в изключително кратък срок. Няма отлагане на делото, пред която и да е инстанция по причина поведението на съда, или на ответната страна, като всички отлагания на откритите съдебни заседания са били по причина на ищцата. Съдебните състави са отлагали заседанията в много кратки периоди и след приключване на съдебното дирене са се произнасяли със съдебен акт в рамките на инструктивните срокове по ГПК. Поради изложеното ВТРС е приел, не е налице нарушение на разумния срок за разглеждането на делото по смисъла на чл. 6,§1 от ЕКЗПЧОС, като не са налице и доказани вреди за ищцата.