Решение № 311 от 29.09.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. гр. Червен бряг, 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100636 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 383/2024 г. по описа на с.с. – „.........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр............, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Е. Спасова К. е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу А. Т. И., с ЕГН ********** от .............. В исковата молба се твърди, че на 21.10.2022 г. между страните е сключен писмен Договор за потребителски кредит № 40012887130, в изпълнение на който на ответницата е предоставена по посочена от нея банкова сметка сумата 2500.00 лв., която е следвало да бъде върната разсрочена на 36 погасителни вноски, всяка от които по 193,99 лв. Длъжника не е изпълнил задължението и не е погасил три последователни месечни вноски, в договорения срок своето задължение, което обосновало правния интерес в кредитора от обявяване предсрочна изискуемост на кредите и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 383 по описа на съда за 2024 г. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 212 от 28.03.2024 г., която била надлежно връчена на ответницата на 02.04.2024 г. След издаване на заповедта и в срока по чл.414 от ГПК длъжника/отвеник в настоящето производство, подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, че не дължи на ищеца посочената в нея сума, тъй като сметката по която била преведена сумата била запорирана от друг неин кредитор и погасила друго нейно задължение. Последното обосновало подаване на искова молба за 1 установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 76/2018 г. по описа на РС-Червен бряг издадена по реда на чл.410 и сл. от ГПК и образуване на настоящото производство. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е депозирано възражение.

ИЩЕЦА – „.........“ ЕООД, редовно призован, не се явява. За него пълномощника и процесуален представител юк. Е. К., която от името на доверителя си поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована се явява в съдебно заседание лично. Заявява пред съда, че че не дължи на ищеца претендираната сума, тъй като сметката по която била преведена сумата била запорирана от друг неин кредитор и погасила друго нейно задължение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: Ч.гр.д. № 383 по описа на съда за 2024 г. се установява легитимацията на страните и правния интерес за ищеца от завеждане на настоящето дело. Същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и има предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от „.........“ ЕООД положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 212 от 28.03.2024 г. В подкрепа на твърденията са приложени: сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40012887130 от 21.10.2022 г. и преводно нареждане за получаване на уговорената в договора сума по банкова сметка на ответницата.

По делото ответницата твърди, че не е получила сумата тъй като сметката по която била преведена сумата била запорирана от друг неин кредитор и погасила друго нейно задължение без да представя каквито и да е доказателства за това. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични 2 задължения, възникнали с писмен акт/договор.

По делото ответницата не представи годни доказателства оборващи твърденията на ищеца, подкрепени с Договор за потребителски кредит № 40012887130 от 21.10.2022 г. и преводно нареждане за получаване на уговорената в договора сума по нейна банкова сметка.

При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи:

Безспорно по настоящото исково производство, както и по воденото преди исковото – заповедно производство, е установена доказателствената сила на представените от ищеца Договор за потребителски кредит № 40012887130 от 21.10.2022 г. и преводно нареждане за получаване на уговорената в договора сума по банкова сметка на ответницата.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Договорът за заем е неформален договор и може да бъде валидно сключен без да има писмено обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се предостави определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу поемане на задължение на насрещната страна по договора да върне уговорената такава в срок. Събраха се доказателства и, че въз основа на постигнато между страните съгласие, претендирана сума е била предадена на заемателя по посочена от нея банкова сметка. Обстоятелството, че сумата е послужила за погасяване на друго нейно задължение към друг кредитор не погасява задължението и към ищеца.

След като се установи, че между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение, то за ответницата е възникнало задължението да върне заетата сума на твърдяното правно основание. Ответницата не е сторила това, поради което следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество претендираните с настоящата искова молба суми в пълен размер. Поради основателността на установителния иск, основателно е и акцесорното искане, касаещо законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, а именно – 28.03.204 г. (от л. 2-ри от заповедното производство, от който се установява датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК).

По разноските: При този изход от спора съдът дължи произнасяне и по размера на сторените в заповедното производство разноски.

Видно от доказателствата по заповедното производство – ищецът е сторил съдебноделоводни разноски в производството по снабдяване със заповед за изпълнение в размер на 404,43 лева общо, от които: 144,43 лева за заплатена държавна такса, 180,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 80.00 лв. – подготовка на документи с правно основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП, които разноски при обективираното от ищеца с исковата молба искане следва да бъдат присъдени в пълнота, в изпълнителния лист, който ще се издаде по Заповедта за изпълнение. Видно от исковата молба ищцовата страна желае и присъждане на разноските по исковото производство. В представения и приобщен на л. 40-и от делото Списък по чл. 80 ГПК ищцовата страна е 3 поискала присъждане на сумата от 360,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 133,83 лева доплатена държавна такса за образуване на настоящето производство. По делото е приложен документ за заплащането на дължимата държавна такса в размер на 133,83 лв.

Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати дължимите в производството разноски. С оглед изхода на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящето и в заповедното производство изцяло.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Т. И., с ЕГН ********** от ............., че вземането на „.........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр............, бл.53Е, вх.В, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 212 от 28.03.2024 г. по ЧГр.д.№ 383 по описа на с.с. за 2 0 2 4 г.

СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Т. И., с ЕГН ********** от ............. да ЗАПЛАТИ на „.........“ ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр............, бл.53Е, вх.В, представлявано от Кремена И. Калева направените по настоящето дело разноски в размер на 493.83 лв. /четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

След влизане в сила препис от решението да се приложи по ЧГр.д.№ 383 по описа на ЧРС за 2024 г.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4