Присъда № 62 от 12.12.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 62/12.12.2025 г. по н.о.х.д. № 1219 по описа на Добричкия районен съд за 2025 г.

На 08.12.2025 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 922/2025 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу С. Д. Д. от с. Стожер, общ. Добричка, ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че С. Д. Д., на 30.11.2025 г., в град Добрич, по бул. „Трети март”, в посока към „Многопрофилна болница за активно лечение - Добрич“ АД град Добрич, до блок № 42, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,40 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрeгер 7510” с фабричен № АRPL 0259.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 (три) години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК се пледира за налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, като при изпълнение на същото се приспадне времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 30.11.2025 г. Излагат се доводи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, да не се налага. Пледира се подсъдимият да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски.

В хода на съдебното следствие подсъдимият С. Д. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не отрича, че е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол и заявява, че се признава за виновен.

По пренията подсъдимият Д. изразява съгласие със заявеното от прокурора по пренията.

В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 30.11.2025 г. свидетелите М. Д. Д. и П. Г. П., полицейски служители при Първо РУ при ОДМВР - Добрич били назначени в наряд на територията, обслужвана от Първо РУ при ОДМВР - Добрич, като П. бил водач на патрулния автомобил, а Д. - старши на автопатрула. Около 12:40 часа, те изпълнявали служебните си задължения, придвижвайки се с патрулен 1 автомобил по бул. „Трети март“ от сградата на полицейското управление в посока „Многопрофилна болница за активно лечение - Добрич“ АД град Добрич. По същото време пред полицейския автомобил се движел лек автомобил „***“ с рег. № ***, на който не работела едната стоп-светлина.

Свидетелят П. подал светлинен и звуков сигнал, при което водачът на последния преустановил движението си, спирайки управлявания от него автомобил на автобусната спирка след кръстовището на булевард „Трети март“ с ул. „Сан Стефано“, до блок № 42.

При проверката полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия С. Д. Д., който лъхал на алкохол, като при слизането си от автомобила, подсъдимият залитнал. Свидетелят П. П. изпробвал подсъдимия Д. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен № АRPL 025 9 , цифровата индикация на който отчела 1,40 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух.

Свидетелят П. издал на подсъдимия Д. талон за изследване № 0171000 от 30.11.2025 г. и той бил придружен от полицейските служители до Спешно отделение при „Многопрофилна болница за активно лечение Добрич“ АД град Добрич. Там подсъдимият Д. отказал да даде кръв за химическо изследване, който отказ бил обективиран в протокол № 235 от 30.11.2025 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. На подсъдимия Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 4061409 от 30.11.20 25 г., с който свидетелството му за управление на моторно превозно средство било иззето.

Видно от приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, лекият автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на К. Д.

Б. от с. Стожер, общ. Добричка, обл. Добрич, ЕГН **********, като съгласно заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство оценъчна автотехническа експертиза, стойността му към 30.11.2025 г. е била 2275,54 лева (две хиляди двеста седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки).

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия С. Д. Д. и показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели М. Д. Д. и П. Г. П. са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Посочените гласни доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство оценъчна автотехническа експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Протокол за оглед на местопроизшествието от 30.11.2025 г., ведно с фотоалбум; Справка за съдимост на С. Д. Д. от 02.12.2025 г.;

Справка УИС от 02.12.2025 г.; АУАН серия GA № 4061409/30.11.2025 г.;

Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № 235/30.11.2025 г.; Талон за изследване № 0171000/30.11.2025 г.; Справка за 2 нарушител/водач; Разпечатка от фискалната памет на Алкотест 7510 Дрегер“ от 30.11.2025 г.; Протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха с рег. № 3286р-48619/29.09.2025 г.; Справка за собственост на МПС; Оценъчна автотехническа експертиза от 02.12.2025 г.; Характеристика на С. Д. Д. от 04.12.2025 г.

С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

Подсъдимият С. Д. Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 30.11.2025 г., в град Добрич, по бул. „Трети март”, в посока към „Многопрофилна болница за активно лечение - Добрич“ АД град Добрич, до блок № 42, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „***” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,40 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрeгер 7510” с фабричен № АRPL 0259.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1,2 на хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Обективираните в АУАН серия GA, № 4061409 от 30.11.20 25 г. данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия Д. и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М. Д. и П. П. са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство.

Както вече бе посочено, на подсъдимия Д. е бил издаден талон за изследване № 0171000 от 30.11.2025 г., като същият е отказал да даде кръв за химическо изследване. При това положение и с оглед отказа на Д. да даде кръв за химическо изследване, както и да му бъде извършено изследване чрез доказателствен анализатор, от правно значение са единствено показанията на техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), съгласно която, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

Следва да се посочи в настоящия случай, че техническото средство е било преминало метрологична проверка на 15.09.2025 г., като същата е със срок на валидност 6 месеца, т.е. до 15.03.2026 г. (заверено копие от протокола за извършена последваща проверка - л. 29 от досъдебното производство).

Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното 3 количество от над 1,2 на хиляда – 1,40 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.

В настоящия случай, съдът намира, че подсъдимият Д. е поел управлението на моторното превозно средство с ясното съзнание, че е употребил алкохол, което обстоятелство се потвърждава както от приложената по делото разпечатка от фискалната памет на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен № АRPL 0259, така и от направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание.

При така извършения доказателствен анализ и с оглед възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на подсъдимия С. Д. е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.

За да определи наказанието на подсъдимия С. Д. Д., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

С. Д. Д. е роден на ***, ЕГН **********.

Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на образувани други наказателни производства, добрите му характеристични данни по местоживеене, липсата на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред, както и проявеното критично отношение към извършеното.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и невисоката концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е малко над релевантното количество от 1,2 на хиляда, а именно - 1,40 на хиляда.

Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от Д. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът 4 съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението–водачи, пътници и пешеходци.