Решение № 426 от 05.09.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Смолян, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Бойка Русова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100534 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.128 т.2 КТ, чл.222 ал.3 КТ и чл.224 ал.1 КТ.

Делото е образувано по постъпила искова молба от С. Х. Ш. ЕГН **********, с адрес: *****, срещу *****, представлявано от *****, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите:

-1618,70 лв, - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 19.06.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 300, 00 лв., считано от 10.08.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане;

-250,00 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 17 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 50,00 лева, считано от 10.08.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и дължимата лихва от от 01.04.2025 г. до окончателно изплащане 1 на задължението;

-3756,75 лв- разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДОМ92 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с ведно с мораторна лихва от 500,00 лева, считано от 10.08.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда и дължимата лихва за забава от от 01.04.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата излага, че е била в трудово правоотношение - старши учител в начален етап в *****, което е прекратено, считано от 19.06.2023 г., на основание Заповед № РД-08-310 от 15.06.2023 г., с правно основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ, поради придобиване право на пенсия. Била и член на синдикална организация към Синдиката на българските учители до месец май включително и добросъвестно е заплащала членския си внос.

Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г.

Твърди се, че считано от 01.01.2023г. до 19.06.2023 г. / момента на прекратяване на трудово-правните отношения/ са изминали 5 месеца и 19 дни, в които на ищцата С. Ш. е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането и спрямо Анекса.

Обяснява, че сумите, които претендира представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса.

Ищцата излага, че колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудово-правни норми, като изразеното му социално 2 предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Според нея правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие “ех tunc”. По този начин законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса за изменение на КТД.

Позовава се на разпоредбата на чл.57 от КТ, която предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. С. Х. Ш. сочи, че в процесния период между 01.01.2023 и 19.06.2023 г. е била в трудово правоотношение с ответното училище и е член на синдикална организация и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има действие спрямо нея.

Ищцата счита, че мълчаливият отказ да се изплати полагащото се трудово възнаграждение от директора след подаденото от нея заявление е в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, който въвежда законовата презумпция за добросъвестност от страна на работодателя. Мълчаливият отказ според Ш. е и дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и е форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ.

От ответника ***** е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът признава за верни твърденията на С. Ш., че е била служител на училището, като е изпълнявала длъжността *****, че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД-08-310/ 15.06.2023 г, считано от 19.06.2025 г. Твърди, че при прекратяването на договора с ищцата са й изплатени всички дължими суми. Сочи, че към 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и са „заети“ в образованието - записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса.

****** изтъква, че ищцата не е в този кръг лица на „заети“ към датата 10.08.2023 г. и поради това не може да се ползва от извършеното увеличение.

Няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй 3 като това качество според него съществува само при действащо валидно трудово правоотношение, а такова липсва за ищцата към датата на сключването на анекса. Счита, че по смисъла на чл. 27 от КТД, Ш. не е правоимащ, тъй като не е педагогически специалист и не е заета към момента на анекса.

Намира, че наличието на валидно индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023 год. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение. Ответникът сочи, че втора предпоставка е лицето към 10.08.2023 г. да е обхванато от действието на КТД, т.е. да е синдикален член, а Ш. не е обхваната от действието на КТД като синдикално членство.

Неправилно намира и заключението, че със ЗДБ за 2023 година, законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на педагогическия персонал с определен процент със задна дата. Такава разпоредба в ЗДБ за 2023 г. според ответника не съществува, защото в този закон не се предвиждат конкретни увеличения на заплати. Правилото според него е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят друго. В случая не става дума „обратно действие“ на анекса към КТД, началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 година, т.е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023 година с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява.

Процесуалният й представител адв.П. ангажира становище за основателност на предявените искове.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните писмени доказателства, на основание чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.128 т.2 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ.

4

Съдът допусна в с.з. по реда на чл.214 ал.1 ГПК изменение на размера на претенциите, съгласно което предявения иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ се счита предявен за сумата 1800.87 лв., вместо първоначално заявения размер 1618.70 лв.; аксесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД се счита предявен за сумата 407.26 лв., вместо първоначално заявения размер от 300 лв.; предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата 262.67 лв., вместо първоначално заявения размер от 250 лв., а аксесорният иск за мораторна лихва се счита предявен за сумата 59.44 лв., вместо първоначално заявения размер от 50 лв.; предявеният иск по чл. 222, ал.3 КТ, се счита предявен за сумата 3562.13 лв., вместо първоначално предявения размер от 3756,75 лв., а аксесореният иск за мораторна лихва се счита предявен за сумата 806.16 лв., вместо първоначално заявения размер от 500 лв.

Страните не спорят и от Заповед № РД-08-310/15.06.2023 г. на директора на *****става ясно, че ищцата е заемала през процесния период 01.01.2023 г.19.06.20233 г. длъжността ***** в ответното училище. Трудовото й правоотношение е било прекратено, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С цитираната заповед е разпоредено на ищцата да се изплатят следните обезщетения: по чл.222 ал.3 КТ – 11 брутни работни заплати и по чл.224 ал.1,2 КТ-17 дни неизползван платен годишен отпуск.

Видно от служебна бележка изх.№4/19.02.2025 г. на СО при СБУ в ****, ищцата е била член на синдикалната организация към Съюза на българските учители към 01.01.2023 г. и до месец май, вкл. 2023 г. и редовно е заплащала членски внос.

От анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и учлищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. се установява, че той е сключен между Министерството на образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от друга страна, и синдикатите от трета - Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат “Образовние“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на наезависимите синдикати в 5

България.

С анекса страните се договарят текстът на чл.27 да се измени както следва: За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител минималната основна работна заплата е 1763лв.

Съгласно заключението по назначената СИЕ, изготвено от вещото лице С.

Н., което съдът кредитира изцяло като обективно и неоспорено, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1533,00 лева и допълнително възнаграждение от 419% за прослужено време и професионален опит върху договорената заплата, а съгласно Анекс Д01-192 към КТД Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищно образование/Анекса/, основното възнаграждение на „Старши учител“ се определя в размер на 1763,00 лева, считано от 01.01.2023 г. В заключението се сочи, че разликата между изплатените и полагащите се суми, за брутно трудово възнаграждение на ищцата за времето от 01.01.2023 г. до 19.06.2023 г., съгласно Анекса е в размер на 1800,87 лева. Изплатеното й обезщетение по чл.224 е в размер на 1778,00лв., а в случай, че се приеме основното възнаграждение в размер на 2040,67 лева, й се дължи допълнително обезщетение в размер 262,67лв.

Изплатеното й обезщетение по чл.222 ал.3 КТ е в размер на 24 167лв., а в случай, че се приеме основно възнаграждение в размер на 1763,00 лева, й се дължи допълнително обезщетение в размер 3562,13лв. Лихвата за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД е изчислена върху всяка от дължимите суми от 10.08.2023 г- датата на подписването на Анекса до 01.04.2025 г. - датата на подаване на исковата молба в съда е както следва: