Решение № 301 от 17.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Ямбол, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Е. Г. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500288 по описа за 2023 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивни жалби на двете страни по гр.д.

№ 2744/2022 г. по описа на ЯРС, както следва: въззивна жалба от Прокуратура на РБ, П.Ч.

– прокурор при ЯРП против решение № 158/13.04.2023 г., с което съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. А., ЕГН ********** от гр.Ямбол сумата от 5000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по ДП № 7/2019 г. на ГПУ- Болярово, пр. пр. №1283/2019 г. на ЯРП, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., причинени със същото обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2022 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 493,82 лв., както и въззивна жалба от А. А. А. чрез пълномощника му адв.С. К., АК Ямбол против същото решение в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите му за обезщетение за неимуществени вреди над 5000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв. и за имуществени вреди над 300 лв. до претендирания размер от 840 лв.

С въззивната жалба Прокуратурата на РБ претендира отмяна на решението в частта на уважения иск и отхвърлянето му изцяло. Счита се, че не са налице достатъчно доказателства, които да сочат на действително търпени от ищеца неимуществени вреди, които да са пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление на РП-Ямбол за прекратяване на наказателното производство. По делото е разпитан като свидетел единствено роднина на ищеца - неговата дъщеря, която е 1 заинтересована от изхода на делото, поради което нейните показания не следва да се приемат безкритично, а същите не са били подкрепени с други доказателства и свидетелката не е имала преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца, а преразказала това, което е чула от своята майка - съпруга на ищеца. Прокуратурата не е разпространявала данни от разследването срещу А. А. А., като повдигнатото му обвинение не е ставало публично достояние. Продължителността на наказателното обвинение спрямо А. А. А. в досъдебна фаза е 2 години и 6 месеца, но следва да се има предвид, че делото е с фактическа и правна сложност. Определеният размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на действително търпените вреди. А. не е бил ограничен в придвижването си в страната и чужбина, тъй като му е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 300 лева“ като след това не са били прилагани по отношение на същия, каквито и да е други ограничителни мерки или забрани.

С въззивната жалба А. А. А. претендира отмяна на атакуваното решение в неговата отхвърлителна част като счита, че предявения от него иск следва да бъде уважен в пълен размер, както относно неимуществените, така и относно имуществените вреди, които претендира за заплащане по реда на ЗОДОВ. Според въззивника А. съдът неправилно е преценил, че претенцията му относно претърпените неимуществени вреди е единствено и само относно 72-часовото задържане, тъй като същата е и във връзка с извършения публичен обиск в ранните часове на деня с четири полицейски автомобила, което е станало достояние на неговите съседи и познати и е пострадало неговото добро име, както и във връзка с наложената мярка "домашен арест". По време на изтърпяването на тази мярка на ищеца е било ограничено правото на свободно придвижване и е бил възпрепятстван да работи. Неправилни са изводите на съда, че поради това, че ищецът е бил неколкократно осъждан процесното обвинение не се отразило на доброто му име. Явяването на ищеца в съдебно заседание в съда е било повече от веднъж, а не както е приел районния съд само веднъж. Неправилно е приел съда, че не следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелката поради заинтересованост от изхода на делото, тъй като именно близките на ищеца, които живеят в дома му могат да установят какво е било състоянието му по време на производството. Ищецът не е могъл да докаже твърдението си, че при претърсването са унищожени вещите му, тъй като знаейки, че делото се води срещу прокуратурата за действията на полицаите извършили обиска, свидетелите се страхували да дават показания от страх, че полицията по някакъв начин ще им отмъсти. Недоказването на извършените разходи за пътуване според ищеца също не води до извода за отхвърляне на иска по отношение на тях, както се е мотивирал съда. Дори и да не са представени пътни документи или касови бележки за гориво, то следва разходите да бъдат признати като същите се изчислят на база цена на билета от град Ямбол до град Елхово и обратно.

В законоустановения срок страните не са депозирали писмен отговор по въззивните жалби.

В съдебно заседание страните са редовно призовани и чрез представителите си поддържат възраженията по въззивните си жалби.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира въззивните жалби за неоснователни.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Правната квалификация на иска правилно е определена от районния съд по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 пр.2 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, както и от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Определяйки размера на обезщетението за вреди от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 от ЗОДОВ, а именно - настъпването на вреди следва да е пряк и непосредствен резултат от обвинението. Според разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ - на основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост.

Твърденията на А. по исковата молба са, че същият е увреден имуществено и неимуществено след като е бил привлечен като обвиняем с постановление от 13.12.2019 г. по ДП № 7/2019 г. на ГПУ-Болярово, за извършено престъпление по чл. 280 ал.2 т.3 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. чл.26 от НК като преди това е бил задържан за 24 часа със заповед от 12.12.2019 г. /отменена/; с постановление на прокурор е задържан и за 72 часа от 10,40 часа на 13.12.2019 г. до 10,40 часа на 16.12.2019 г.; впоследствие от ЕРС му е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, променена с определение от 23.12.2019 г. от ЯОС на „парична гаранция“ и в заключение - с постановление на ЯРП от 30.05.2022 г. наказателното производство е било прекратено поради липса на безспорни доказателства за извършване на конкретното престъпление.

Първоинстанционният съд при разглеждане основателността на иска правилно е преценил, че е налице законовата предпоставка за отговорността на държавата - налице е повдигане на обвинение по наказателно дело, задържане на ищеца под стража и домашен арест, както и че наказателното производство е прекратено поради недоказаност. Обсъдени са и наведените с исковата молба обстоятелства и събраните доказателства във връзка с 3 извършения обиск у ищеца в ранните часове на 12.12.2019 г. Предвид това въззивният съд намира за неоснователни оплакванията по въззивната жалба на А. за това, че районният съд не е извършил преценка на всички незаконни действия на органите по отношение на него.

Т.е. изцяло е доказано основанието, въз основа на което е присъдено обезщетението за причинени неимуществени и имуществени вреди на ищеца – бил е задържан под стража и домашен арест общо десет дни и наказателното производство е продължило около две години и половина. През този период от време и наложена мярка за неотклонение „парична гаранция 300 лв.“, ищецът не е бил ограничен да се придвижва и да извършва твърдяната търговска дейност извън десетте дни на задържане и домашен арест. Обискът е бил извършен, както и самият ищец твърди в ранните часове на деня, което не предполага показност на извършените от органите действия и разгласяването им в обществото. През целия период на наказателното производство по отношение на ищеца са били извършени три следствени действия – бил е разпитан при задържането му и са били проведени две очни ставки. Явяването му в съдебни заседания за изменение на наложената мярка за неотклонение не може да се приеме за следствено действия, тъй като е по инициатива на задържания и може да бъде преценяна единствено във връзка с претенцията за имуществени вреди.

Единственото доказателство за претърпените стрес и страдания от задържането и воденото наказателно производство, е свидетелските показания на дъщерята на ищеца – А.а, която е разбрала по телефона за претърсването на жилището, когато са съборили на двора дървата и бидона със зелето, а съседите са видели - събрали се да гледат. Тези показания са обсъдени от районния съд в хипотезата на чл.172 от ГПК, но дори да се приеме, че не са събрани достатъчно доказателства за това, че ищецът е претърпял тези страдания, както и ВКС в своята практика приема – когато е налице обвинение в престъпление, което впоследствие е прекратено, е несъмнено и без да са налице други обстоятелства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, обусловени от провежданото производство, рефлектиращи върху честта, достойнството и обичайния му начин на живот /решение № 431/11.04.2016 г. по гр.д.№ 2329/2015 г. на IV г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 85/2012 г. на ІV г.о. на ВКС/.

ЯОС приема също така, че присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди правилно е определена от ЯРС в размер на 5000 лв. и не следва този размер да бъде намалян, респ. искът отхвърлен по възраженията на въззивника Прокуратура, нито увеличаван по възраженията на въззивника А.. Съдът е преценил размера на обезщетението като е имал предвид продължителността на наказателното производство /досъдебното производство/, неговия характер, вида и тежестта на деянието, извършените по отношение на обвиняемия следствени действия и наложени ограничителни мерки, както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение така, както е постановено от Пленума на ВС съгласно Постановление № 4/1968 г.

По отношение на присъдените имуществени вреди в размер 300 лв., въззивният съд 4 намира също за правилна преценката на първоинстанционния съд за това, че претенцията за имуществени вреди е доказана в този размер. Претендираните от А. имуществени вреди по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ са общо 940 лв. – 300 лв. адвокатски хонорар в досъдебното производство, 300 лв. адвокатски хонорар по АНД /тъй като е предявил вече и е била уважена само претенция за неимуществени вреди/, 140 лв. пътни разходи за пътуванията Ямбол-Елхово и обратно при извършване на процесуално-следствените действия и 100 лв. стойността на унищожена зимнина – кисело зеле. За установяване на претендираните имуществени вреди са налице доказателства единствено относно адвокатското възнаграждение от 300 лв. при неговото представляване по АНД № 501/2019 г. по описа на ЕРС. В ДП № 7/2019 г. няма доказателства ищецът да е заплащал адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство в това производство, а по отношение на транспортните разходи и унищожена зимнина не са представени каквито и да било доказателства от ищеца, включително и за техния размер. Както и районният съд е отбелязал в мотивите на решението – при извършеното претърсване е протоколирано наличие на бидони на тавана /не на двора/, чието съдържание не е установено и същите са заснети в изправено положение. При липса на други годни доказателства съдът не може да направи извод за твърдяната вреда – унищожена зимнина от бидон кисело зеле.