Решение № 84 от 12.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20235000500238 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ф.к.К.“ ЕООД против Решение № 56/ 13.01.2023 г. по в. гр. д. № 3132/ 2022 г. на ОС П., с което отменено разпределението от 01.09.2022 г. по изп. д. №*************** на ЧСИ П.И. рег. №*** и делото е върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че при изготвяне на разпределението съдебния изпълнител е следвало да задели средства за удовлетворяване публичните вземания на държавата, като сочи, че от изисканото по делото ново удостоверение е видно, че длъжникът „Х.-**“ ООД няма задължения към държавата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваното разпределение, поради което иска да се отмени обжалваното решение и да се потвърди изготвеното разпределение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „А.В.П.“ ЕООД, с който оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.

463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

От материалите по делото е видно, че изп. д. № №*************** на ЧСИ П.И. рег. №*** е образувано по молба на „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжниците „Б.-к.**“ ЕООД, О. Х. К. „К.к.“ ЕООД, „Х.-**“ ООД и „Е.-**“ ЕООД.

Изпълнително дело №************* е образувано по молба на „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжниците „Б.-к.**“ ЕООД и О. Х. К.. С постановление от 20.09.2017 г. съдебния изпълнител вземането по това дело е присъединено за събиране към изпълнително дело ************** Впоследствие са присъединени като взискатели „Ф.к.К.“ ЕООД за вземанията си срещу длъжниците О. Х. К. и „Х.-**“ ООД, „Т.б.*“ АД за вземанията си срещу длъжниците О. Х. К., „К.к.“ ЕООД и „Е.-**“ ЕООД, както и „А.В.П.“ ООД за вземанията си спрямо длъжниците „Б.-к.**“ ЕООД, О. Х. К., „К.к.“ ЕООД, „Х.-**“ ООД и „Е.-**“ ЕООД.

Проведена е публична продан на недвижим имот на длъжника „Х.-**“ ООД с идентификатор №*************** по КККР на гр. А. за сумата от 60 833. 38 лв., разпределена с обжалваното определение от 01.09.2022 г.

За да отмени атакуваното разпределение и да върне делото за изготвяне на ново от съдебния изпълнител, окръжният съд се е позовал на приложеното по изпълнителното дело удостоверение от ТД на НАП (том 17, л. 5736), според което към 04.02.2022 г. задълженията на длъжника „Х.-**“ ООД към държавата са в размер на 116 944. 84 лв.

Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Според съдържащите се в решението разяснения в случаите, когато невключеният в разпределението присъединен по право взискател не е подал жалба срещу разпределението, съдът служебно връща делото на съдебния изпълнител за ново разпределение с цел обезпечаване на участието на страната в процеса.

Констатацията на окръжния съд за наличие на публични задължения на 2 длъжника „Х.-**“ ООД към датата на изготвяне на разпределението, която е обосновала извода за незаконосъобразност на същото поради невключване на държавата като присъединен по право взискател, се опровергава от материалите по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 458 ГПК преди изготвяне на процесното разпределение съдебният изпълнител е изисквал нова справка от НАП за публичните задължения на длъжника „Х.-**“ ООД.

От приложеното на л. 7324, т. 21 Удостоверение изх. №****************/ 15.07.2022 г. на ТД на НАП – П. е видно, че „Х.-**“ ООД няма задължения към държавата. Посоченото удостоверение е издадено след удостоверенията на л. 1105 – 1112 и л. 1222 – 1233 от т. 4 на изпълнителното дело, на които се е позовал окръжния съд, и удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила липсата на публични задължения на длъжника „Х.-**“ ООД към датата на изготвяне на разпределението. От изложеното следва, че атакуваното разпределение не страда от посочения порок, което налага да се разгледат по същество релевирените от „А.В.П.“ ООД оплаквания срещу разпределението, които не са обсъдени от окръжния съд.

Първото оплакване, че от съдържанието на обжалваното разпределение не става ясно какви са вземанията на взискателите, съдът намира за неоснователно. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Това означава, че в разпределението следва да съдържа информация: 1. за подлежащата на разпределение сума; 2. кои са взискателите, вида и размера на техните вземания; 3. реда (привилегията) и степента на удовлетворяването им. В случая процесното разпределение съдържа изискуемите от закона реквизити, позволяващи му да изпълни неговата цел – да разпредели събраната по изпълнението сума, тъй като в него са посочени взискателите, размера и вида на техните вземания (главница и лихви), редът и размерът на удовлетворяването им, както и дължимите в полза на съдебния изпълнител такси по изпълнението тяхната привилегия. В разпределението е посочен и коефициентът за определяне на степента на удовлетворяване (0. 07), получен като съотношение на подлежащата на разпределение сума към общия размер на вземанията на взискателите.

Неоснователно, на следващо място, е оплакването за липса на сметка за 3 размера на дълга към разпределението. В тази връзка следва да се отбележи, че сметката за размера на вземанията на взискателите не е задължителен елемент на разпределението, липсата на който да води до неговата незаконосъобразност. Подлежащите на удовлетворяване вземания се посочват в акта на разпределението и в случай, че у длъжника или у взискателите възникне съмнение относно техния размер установяването им следва да се извърши в производството по чл. 463 ГПК чрез назначаване на съдебно – икономическа експертиза, каквато жалбоподателят не е поискал.

Отделно от изложеното не се подкрепят от материалите по делото твърденията на жалбоподателя за неправилно определяне размера на вземанията му. Жалбоподателят „А.В.П.“ ООД е присъединен като взискател за следните суми: 50 000 лв. – главница ведно със законна лихва, считано от 20.02.2020 г., 1000 лв. – разноски по гражданското дело, 7000 лв. – разноски по изпълнителното дело и 617. 40 лв. – платени такси по изпълнителното дело. С Протокол от 04.03.2022 г. съдебният изпълнител е намалил вземането на жалбоподателя на основание чл. 493, т. 1 ГПК със сумата от 8400 лв., представляваща необходим за участие в публична продан задатък, с които на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД са погасени следните вземания: 180 лв. – разноски по изп. д. №*************** на ЧСИ №*** – П.И.; 427. 40 лв. – разноски по изп. д. №*************** на ЧСИ №*** – Т.Л.; 7000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по изп. д. №*************** на ЧСИ №*** – Т.Л.; 782. 60 лв. – частично разноски по гражданско дело. Наред с това със сумата от 1637. 81 лв., припадаща се на жалбоподателя по влязлото в сила разпределение от 15.03.2022 г., са погасени остатъкът от 217. 40 лв. от разноските по гражданското дело, както и частично законната лихва върху главницата от 1420. 41 лв. При това положение остават непогасени и подлежащи на удовлетворяване са вземанията му за главница от 50 000 лв. и за законна лихва от 6. 80 лв., в който размер са обективирани в процесното разпределение.

Доводите в жалбата за незаконосъобразност на разпределението поради неизготвяне на сметка за дължимите такси по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ и на постановление за разноски не почиват на закона. Сметката по чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ е акт на съдебния изпълнител, в който се посочват дължимите от длъжника такси. Сметката се връчва на длъжника, който може да я обжалва на основание чл. 435, ал. 2 т. 7 ГПК. Задължението за заплащане на 4 дължимите такси може да бъде инкорпорирано както в сметката по чл. 79, ал.

1 ЗЧСИ, но така също и във всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението (т. 2 от ТР № 3/ 2015 по тълк. д. № 3/ 2015 г. на ОСГТК). Това означава, че дължимите такси могат да бъдат обективирани и в самия акт на разпределението при съблюдаване на изискванията на чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, които могат да бъдат оспорени от длъжника в производството по чл. 463 ГПК. В случая дължимите такси (по т. 13 от ТТРЗЧСИ от 36 лв. и по т. 26 общо в размер на 1303. 95 лв.) са посочени в разпределението по размер, правно основание и ред за удовлетворяване, с което е спазено изискването на закона за тяхната индивидуализация и обжалваемост.

Що се отнася до реда за удовлетворяване на таксата по т. 13 от ТТРЧСИ в размер на 36 лв., която не е била внесена авансово от взискателя, отговор на този въпрос дава т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/ 2021 г. на ОСГТК на ВКС, според която вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. В случая таксата за изготвяне на разпределението на получената от проведената публична продан цена несъмнено е свързана с посочения изпълнителен способ, поради което правилно е определена за удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, както е прието в съобразителната част на т. 3 от ТР № 2/ 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК , тъй като е пряко свързани с осъществения изпълнителен способ – проведената публична продан, постъпленията от която са предмет на обжалваното разпределение.

По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменено разпределението от 01.09.2022 г. по изп. д. № **************на ЧСИ №*** П.И. и делото е върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на „А.В.П.“ ООД против изготвеното разпределение.

5

С оглед изхода на делото „А.В.П.“ ООД следва да заплати на жалбоподателя в настоящето производство „Ф.к.К.“ ЕООД направените по делото разноски за ДТ в размер на 15 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 56/ 13.01.2023 г. по в. гр. д. № 3132/ 2022 г. на ОС П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № 23855/ 16.09.2022 г. на „А.В.П.“ ООД против Разпределение от 01.09.2022 г. по изп. д.

№*************** на ЧСИ П.И. рег. №***.

ОСЪЖДА „А.В.П.“ ООД да заплати на „Ф.к.К.“ ЕООД направените по делото в размер на 15 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6