Определение № 67 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600041 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК и чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

С протоколно определение от 18.12.2025 г. е оставено без уважение искането на защитата на подс. Ю. Т. Д. – адв. Е. Н. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 7092/2025 г. по описа на СГС, НО, 15 състав и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Недоволен от определението е останал защитникът на подсъдимия Д. –адв. Н., която в частна жалба го атакува по инстанционен ред.

Адв. Н. критикува съдържанието на обвинителния акт, сочейки неяснота във фактическите рамки на обвинението и несъответствие с разпоредбата на чл. 246 от НПК и ТР№ 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В частност твърди, че по пунктове 1 и 5 от обвинението не става ясно как от декларирането, че дружеството на подсъдимия разполага със собствена сервизна база да извършва гаранционна поддръжка и сервиз на тролейбусите е изведено наличие на твърдение, че „Енерджис“ ЕООД е производител на ППС. По отношение на пунктове 2, 3, 4 и 6 от обвинението сочи, че е описано, че подсъдимият е представил неверни сведения чрез представяне на изходящи от трети лица документи, без да се изложат твърдения дали те са истински и ако са истински – дали са с вярно съдържание. Аргументира жалбата си с липса в акта на обвинението на връзка между изпълнителното деяние и получаването на средства от еврофондовете. Сочи, че не е налично описание на субективната страна на престъплението и наличието на специална цел, както и не са посочени в обвинителния акт доказателствените материали, от които се установяват описаните в него 1 обстоятелства. За всеки от доводите си защитникът се позовава на практика на ВКС.

Прави се искане за отмяна на определението на СГС от 18.12.2025г. и връщане на делото на прокурора за изготвяне на обвинителен акт, съответен на изискванията на закона и задължителната практика на ВКС

САС, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба, с която се иска проверка на определението на първоинстанционния съв по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е процесуално допустима - подадена е в срок, от страна със защитен от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

По същество жалбата е основателна.

В съда повторно е внесен обвинителен акт срещу Ю. Т. Д. за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с който е образувано наказателно дело от общ характер под № 7092/2025 г. по описа на СГС.

С обжалваното определение съдът е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимия с мотива, че обвинителният акт, с който е сезиран съдът отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и на задължителните указания, дадени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Приел е още, че в ОА деянието е описано достатъчно пълно и ясно, като са посочени всички елементи от фактическия състав на престъплението, поради което и не е нарушено правото на защита на подсъдимото лице, а оспорването на възприети от прокурора фактически положения не следва да бъде коментирано на този процесуален етап.

Въззивният съд, за да прецени основателността на жалбата срещу атакуваното определение от 18.12.2025 г., обсъди изложените в последното основания за оставяне без уважение на искането на защитата за прекратяване на съдебното производство.

По отношение на обсъдените от градския съд и твърдени от защитата на подсъдимия Д. нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, настоящият въззивен състав намира следното:

С внесения в съда ОА се твърди, че в периода от 20.01.2020г. до 29.07.2020г., в гр. Враца в условията на продължавано престъпление, в качеството му на управляващ и представляващ „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД пред служители на „Тролейбусен Транспорт-Враца“ ЕООД във връзка с участие в обществена поръчка подсъдимият Д. е представил неверни сведения, за да бъдат получени средства от дружеството общо в размер на 9 087 300 лв., част от които от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие.

Прокурорът сочи в обвинителния акт, че деянията, осъществени при условията 2 на продължавано престъпление са извършени, както следва: 1. на 20.01.2020г. чрез попълване на ЕЕДОП (единен европейски документ за обществени поръчки); 2. на 20.01.2020г. чрез депозиране на декларация за техническо съответствие от представляващи „Енерджис“ ЕООД лица; 3. на 20.01.2020г. чрез депозиране на декларация за разход на електроенергия от представляващите „Енерджис“ ЕООД лица;

4. на 20.01.2020г. чрез депозиране на оторизационно писмо от представляващите „Енерджис“ ЕООД лица; 5. на 29.07.2020 г. чрез представяне на декларация от „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД, че разполага със собствена сервизна база, оторизирана да извършва гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на тролейбусите от производителя, като в действителност Energis (Енерджис ЕООД) не е било производител на електрически автобуси и тролейбуси и 6. на 29.07.2020г. чрез депозиране на оторизационно писмо от представляващи „Енерджис“ ЕООД лица, като в периода 09.09.2020г. – 09.07.2021г. от „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД са получени средства на обща стойност 8 838 307.96лв., част от които Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие.

Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът твърди, че неверността на представените сведения се изразява в поддържаното от подсъдимия Д. в рамките на проведената обществена поръчка, че производител на процесните тролейбуси е полското дружество „Енерджис“ ЕООД, а не действителния им производител – белоруското дружество ОАО „Холдингова компания за управление“ Белкоммунмаш.

При така синтезираното описание на фактите в обстоятелствената част на повторно внесения обвинителния акт практически липсват каквито и да било твърдения по какви причини прокурорът приема, че невярната (според него) информация относно производителя на тролейбусите е била от съществено значение за участието, класирането и изпълнението на процесната обществена поръчка от страна на „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД, респ. за получаването на средствата от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове. Тук прокурорът е релевирал единствено един несигурен, вероятностен изход, че тъй като реалният производител на тролейбусите бил държавно дружество от Беларус, „което не било задължено да спазва стандартите на ЕС, работело по различни стандарти за качество на възлите и детайлите на произведените крайни продукти“, то „ако тази информация била известна на представляващите възложителя, решението за сключване на договора би могло да бъде променено и „АВТО ИНЖЕНЕРИНГ ХОЛДИНГ ГРУП“ ЕООД да не бъде избрано за изпълнител и да не бъде сключен договор е него, предвид предлагането на превозни средства с недоказано качество“. Практически не става ясно дали този извод на прокурора почива някакви обективни изисквания към 3 производителя (които не са били спазени) и по какви причини приема, че реалното дружество производител не отговаря на тях, респ. на кои конкретни технически спецификации за обществената поръчка за конструкцията на тролейбусите или техните основни системи, компоненти и отделни технически възли е било налице несъответствие.

На следващо място и в повторно внесения в съда обвинителен акт остава неясно по какви причини е прието, че невярно е било декларирано от подс. Д., че „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД разполага със собствена сервизна база, оторизирана да извършва гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на тролейбусите от производителя“, тъй като в обстоятелствената му част липсват, каквито и да било фактически твърдения, дружеството да не е разполагало с такава възможност. Налице е единствено извод на прокурора, че след като „полското дружество не произвеждало изобщо тролейбуси, няма как „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД да притежава материална база, която да поддържа несъществуващи превозни средства“. Неизяснено обаче остава дали подсъдимият като едноличен собственик на „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД изобщо не е разполагал с такава база или ако все пак е разполагал по какви причини е било прието, че тя е неподходяща за обслужване на тролейбуси, отговарящи на техническите спецификации за обществената поръчка.

По-нататък, в повторно внесения пред СГС обвинителен акт (в пунктове 2, 3, 4 и 6) действително е инкриминирано представяне на неверни сведения от подс. Д. чрез депозиране на документи с автор представляващи „Енерджис“ ЕООД лица като вече прокурорът е посочил, че документите са били истински. Очевидно е, че прокурорът вече твърди, че макар и истински декларациите отразяват невярно, че изхождат от лица, които са производители на тролейбуси и електрически автобуси на модел „Метрополис“ и именно в това се изразява несъответността на представените данни на обективната действителност. В тази част според настоящия състав на въззивната инстанция прокурорът е взел ясна позиция. Дали тя е правилна и дали е основание за ангажиране на наказателната отговорност на представилото декларациите лице е въпрос, който следва да бъде разрешен в централната фаза на наказателното производство – съдебната, а в случай, че тя не бъде споделена от съда, това би могло да намери отражение при постановяване на крайния съдебен акт.

По останалите релевирани в жалбата на защитата основания за отмяна на атакуваното протоколно определение е взето отношение от предходния състав на САС, разгледал делото като въззивна инстанция по идентичен процесуален ред. Настоящият съдебен състав няма основания да не се съгласи с вече формулираните тези.

Правилността на правната квалификация на твърдяната от прокурора престъпна дейност като продължавано престъпление, осъществено с шест отделни деяния, е въпрос, който следва да бъде разрешен с присъдата. Не е налице неяснота, непълнота 4 или недостатък на обвинителния акт още по-малко от категорията на съществените твърдяната от защитата липса на анализ на доказателствените материали, с които защитата разполага с възможностда се запознава на всеки етап от наказателното производство. Не е налична и последната посочена от адв. Н. неяснота в обвинителната теза относно субективната страна на престъплението, доколкото прокурорът сочи, че подс. Д. е действал с пряк умисъл, целял е настъпването на общественоопасният резултат, който безспорно включва и предвидената в закона съставомерна „специална цел“ - да бъдат получени средства.

Независимо от последното, предвид всичко изложено въззивният съд счете, че обвинителният акт не съответства на изискванията на чл. 246 от НПК. В него не са посочени ясно и безпротиворечиво всички фактически твърдения, позволяващи адекватна защита на подсъдимия свързана с предмета на доказване в настоящето наказателно производство. Отсъствието на релевантни факти нарушава правото на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, а от друга страна не дава възможност и на съда да прецени, дали деянието, за което подсъдимият е предаден на съд е съставомерно или не и изобщо налице ли са твърдения за извършено престъпление.

Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство и поради това винаги съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на фазата на досъдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски апелативен съд, НО, І с-в