Решение № 104 от 01.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ямбол, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500155 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. Д. К. от гр.Ямбол чрез пълномощника адв.Д.С., АК-Ямбол против решение рег. № 165/2.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 3231/2024 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. К. от гр.***, ж.к. ***, бл.***, ап.*** срещу Н. А. К. от гр.****, ул.*** бл.***, ап.** искове: с правно основание чл. 109 от ЗС да бъде осъден ответникът да преустанови неправомерните си действия, с които му пречи да упражнява правото си на собственост в недвижим имот, представляващ УПИ ХV-219 в кв. 64 по плана на с.Иречеково, обл.Ямбол, като премахне изградената ограда между съседните имоти УПИ ХV-219 и УПИ ХIV-220 в частта, с която навлиза в собствения на ищеца имот, поправи повредената стоманобетонова колона на портата на ищеца, премахне незаконния навес в своя имот и промени наклона на циментовата си площадка, така че да се наводнява собствения на ищеца имот, както и с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2023 г. до окончателното плащане и е осъден да заплати разноските в производството на ответника.

Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявените искове с присъждане на разноските. Счита се, че изводите, до които е достигнал съда за това, че не са налице неоснователни действия на ответника, а именно: не е налице преместване на оградата; разрушаване/повреждане на стоманобетонна колона; наводняване и засенчване в имота на ищеца вследствие изградените от ответника в съседния и ползван от него навес и циментирани площадки, противоречат на закона и събраните доказателствата по делото.

Всички тези обстоятелства въззивникът счита, че е доказал като ищец в първоинстанционното дело посредством показанията св.К.а, от заключението на изслушаната експертиза (ясно установила повреда на колоната и навлизане в имота на ищеца). Доказано е и че от така описаните извършени от ответника действия, 1 представляващи строителни работи, произтичат пречки за въззивника да упражнява правото си на собственост върху имота си в пълен обем. Относно навлизането в имота дори не се налага ищецът да доказва в какво се изразява неоснователността на ответните действия по смисъла на чл.109 от ЗС, понеже самото им естество предполага не само ограничаване, но и пречене на собственика за пълноценното ползване на вещта и според нейното предназначение - като поземлен имот, в който смисъл е цитирана съдебна практика.

Ответникът не е доказал, че действията, които е извършил са основателни или законосъобразни - в изпълнение на негово правомощие. Това не е установено и от съда. Той нито е собственик на съседния имот, нито е бил натоварен с това от действителния му титуляр. Явно е, че с изграждане на сграда и съоръжение на разстояние по-малко от 3 м е следвало да поиска съгласие от собственика на съседния имот, но такова няма, нито дори се твърди, че е получено.

По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД, пред районния съд ясно е доказано противоправно действие на ответника, изразяващо се в промяна на състоянието на оградата, без да има съгласие на собствениците на имотите, както и без строително разрешение.

Наличието на законно основание дори не се твърди от него. Разходите по ангажирането на правоспособното лице-геодезист за проверка на действията на ответника, представляват непосредствена вреда от неправомерните действия на последния, като прякото следствие от това е дължимост на реално заплатеното от възнаграждение. Претендираното обезщетение се дължи независимо от основателността на иска по чл.109 ЗС, тъй като за основателността на иска по чл.45 ЗЗД е достатъчно наличието на изредените предпоставки, които в случая не са в зависимост от тези, обосноваващи основателността на първия иск. Последното не е съобразено и коментирано от съда, което прави обжалваният съдебен акт незаконосъобразен.

В законоустановения срок ответникът по делото Н. А. К., сега въззиваем, е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е съобразил изводите си със събраните гласни доказателства и заключение на експертизата за това, че оградата е стара и съществува на това място отдавна; че поради минималното отклонение преместване на изградената оградата не се налага; че ответникът не е разбил една от колоните -от заключението на техническата експертиза се установява, че повреждането е старо, видно от много корозиралата открита арматура. Незаконността на строежа, извършен от въззиваемия не е установена нито по административен ред, нито от вещите лица по делото. Не е установено, че навесът създава пречки за използването на имота на ищеца, по-големи от обикновените.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния акт, който е правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, а чрез пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на 2 атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Предявените пред районния съд искове са обективно съединени с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 ал.1 от ЗЗД – ищецът Г. Д. К. /собственик на УПИ ХV-219 в с.Иречеково/ претендира да бъде осъден ответникът Н. А. К. /който ползва и обитава съседния недвижим имот УПИ ХIV-220/ да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне изградената ограда в частта, с която навлиза в собствения на ищеца имот, поправи повредената стоманобетонна колона на портата на ищеца, премахне незаконния навес в своя имот и промени наклона на циментовата си площадка, така че да се наводнява собствения на ищеца имот, както й да му заплати обезщетение в размер на 350 лв. - заплатени от него за работата на геодезист, заснел на място оградата между двата имота, ведно със законната лихва от 22.08.2023 г. до окончателното плащане.

За да е основателен искът по чл.109 от ЗС е необходимо ищецът, който го е предявил и иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право да установи, че ответникът извършва или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост, включващо основните правомощия - владение, ползване и разпореждане.

Въззивният съд намира за правилно обжалваното решение, с което негаторният иск е отхвърлен, както и че същото е постановено изцяло съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В случая освен, че ищецът е установил, че е собственик на имота, върху който смята, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие/действие или бездействие/, същият не е установил кумулативно че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.

От показанията на свидетелката К.а се установява, че ответникът К. ползва от м.март 2023 г. съседния на техния имот. По отношение претенцията за изградената от ответника ограда и премахването й в частта, с която навлиза в собствения на ищеца имот, същата не е доказана. Обстоятелството, че оградата е стара и поставена преди много години, се установява от показанията на свидетелите Г., които живеят от 30 години в отсрещния имот и заявяват, че оградата е поставена между имотите от роднини на предишните собственици и не е променяна и местена. Вещите лица по съдебно-техническата експертиза също са заявили, че оградата е стара и съществува на мястото отдавна. Независимо, че оградата не е изградена от ответника, за същата не са налице данни да навлиза в имота на ищеца и да ограничава ползването на имота му повече от обикновено. Напротив от експертизата е установено, че въпреки, че оградата се разминава с кадастралната и регулационна граници на имота, които съвпадат, само в частта между точки 1-5 на скицата, същата навлиза в ищцовия имот единствено в т.3 минимално - със 7 см, а останалите разминавания са за сметка на имота на ответника, в чийто имот оградата е навлязла в точка 4 с 15 см на юг и в точка 1 с 25 см на юг. Вещите лица са заявили, че поради минималното отклонение преместване на оградата не се налага – допустимата грешка за определяне на точката от картата и тази на място е 30 см, а в случая се касае за разминаване със 7 см, навлизащи в една точка в ищцовия имот.

По отношение частичното разрушаване на колоната на входната врата, такова е установено от заключението на техническата експертиза. Съдът споделя изводите на 3 районния съд за неоснователност на иска и в тази част, тъй като това разрушаване не може да бъде определено да е извършено от ответника. Вещото лице-строителен инженер е заявило, че повреждането е старо, видно от много корозиралата открита арматура, както и че това е южната стоманобетонова колона, монтирана на границата между имота на ищеца и имота на ответника, а свидетелите Г. са заявили, че са заварили колоните на портата в описаното състояние при нанасянето си в своя имот преди около 30 години. Т.е. не е доказано ищецът да е извършил действия по частичното разрушаване на тази колона, с които действия да уврежда ищеца и да му пречи да я ползва.

Относно изградения от ответника метален навес и две стоманобетонови площадки в ползвания от него навес, от експертизата е потвърдено изграждането им на място, но в същото време заключението е, че с тях не се оказва отрицателно въздействие върху имота на ищеца. Навесът е монтиран на линията, на която е построена жилищната сграда и е на същото отстояние от имота на ищеца, на което е и съществуващата жилищна сграда - 90 см.

Засенчването в имота на ищеца според вещите лица се получава основно от жилищна сграда в имота на ответника, а не от навеса, който е с височина, по-малка от сградата. Изпълненият навес в имота на ответника действително хвърля сянка в имота на ищеца, но основното засенчване е от съществуващата жилищна сграда, от това, че там е северна част и влагата в двора на ищеца се дължи и на капчука на къщата и на сянката от нея. На един метър от къщата слънцето никога не огрява мястото и то е винаги влажно.

Вещите лица са посочили, че не е нужно издаване на строително разрешение за изграждане на бетонови площадки и за навеса-барака. Не се налага и промяна на наклона на площадките, тъй като едната до металния навес с размери 2.70 м успоредно на границата с ищеца и 1.70 м към имота на ответника, е с изпълнен борд с височина 9-10 см, който спира оттичането на водите към имота на ищеца. Тази бетоновата площадка следва терена, няма допълнително даден наклон, няма видим наклон към имота на ищеца, няма и борд откъм източния край на площадката, но събирането и оттичане на дъждовни води е определено от наклона на терена и се случва независимо от наличието или не на площадката. Другата площадка е изпълнена в северозападния край на имота на ответника, до портала на ищеца, по границата между двата имота, до очуканата бетонова колона и също следва наклона на терена, който е от улицата към имота на ответника /от запад на изток/. По края на площадката, граничеща с имота на ищеца на бетоновата площадка е изпълнен борд с височина 9-10 см.