Решение № 1836 от 29.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1836 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100511563 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 26.08.2022 г., постановено по гр. дело №15477/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 64 състав, ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати на „Евроинс“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата от 973,77 лв., представляваща стойността на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху застрахован лек автомобил в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, с която решението се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че по делото не било доказано, че именно застрахованият при ищеца автомобил е участвал в процесното ПТП, като се заявява, че и от съдържанието на представения по делото двустранен констативен протокол не може да се индивидуализира и да се установи идентичността му с процесния автомобил. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Евроинс“ АД, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага се становище, че в хода на 1 първоинстанционното производство е било установено от събраните гласни и писмени доказателства при условията на пълно и главно доказване, че именно застрахованият автомобил е участвал в процесното ПТП. По изложените съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Районният съд е сезиран с иск по чл. 411 КЗ, съгласно който в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до 2 размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С предявената искова молба ищецът твърди, че със застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ ищецът е застраховал л.а.

„Опел“, модел „Зафира“, с ДК№*******, собственост на Г.К. със срок на покритие от 01.12.2018 г. до 01.12.201 г. На следващо място се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г. с участието на л.а. „Хонда ХР“ по застрахования л.а. са били причинени имуществени вреди. Като писмено доказателство към исковата молба са приложени двустранен протокол, в който лекият автомобил действително е индивидуализиран само по модел, без посочване на рег. №, подписан от участниците в ПТП, искане за оглед и оценка на щети. Приобщена е доклад по щета, изготвена за същия автомобил, както и удостоверние за техническа изправност и свидетелство за регистрация от които се установява, че Г.К. е собственик на процесния автомобил. От съвкупния анализ на така събраните доказателства се установява по безспорен начин, че процесните щети са били нанесени именно по л.а. Опел“, модел „Зафира“, с ДК№*******, собственост на Г.К.. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания, налични по делото, които съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно е оплакването на въззивника, че същите не могат да бъдат кредитирани, доколкото свидетелят не посочил индивидуализиращи данни за лекия автомобил. Свидетелят е допуснат до разпит за установяване механизма и вредите в резултат на ПТП, описани в исковата молба. Доколкото свидетелят изрично не е бил запитан за други подробности, в това число за рег. № или модел на л.а., то не може да се приеме, че показанията му касаят друг автомобил. По същите съображения съдът кредитира изцяло и заключението на съдебна авто-техническа експертиза.

Предвид така изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. При съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционно решение 3 следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, а подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.08.2022 г., постановено по гр. дело №15477/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 64 състав в цялост.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4