Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4922 от 15.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6618/2026
Вид
Решение № 4922
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Стефан Кюркчиев, Мария Милкова Запрянова, Гергана Коюмджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4922 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20261100506618 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. И. Ц., ЕГН **********, чрез адв. И..А.А., като длъжник по изпълнително дело № 20268510401407 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение изх. № 37101/27.04.2026г., с който е отказано редуциране на приетите разноски в частта за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, обективирани в постановление за разноски изх. № 35460/21.04.2026г.

С постановлението от 21.04.2026г. съдебният изпълнител е приел за събиране в изпълнителното производство разноски по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 12,28 евро, по т. 2 в размер на 30,67 евро, по т. 4 в размер на 30,66 евро, два пъти по т. 5 в размер на по 12,28 евро, по т. 9 в размер на 46,02 евро, по т. 26 в размер на 246,76 евро, по т. 31 в размер на 15,00 евро, както и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 600,00 евро.

Жалбоподателят поддържа, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на изпълнителното производство, тъй като процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия по делото с цел удовлетворяване на паричното 1 вземане, освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.

Излага, че вземането по изпълнителния лист е за присъдени разноски в размер на 1840,65 евро, а начисленият адвокатски хонорар от 600 евро представлява значителна част от събираното вземане.

Моли съда да отмени отказа от 27.04.2026 г., да намали на адвокатското възнаграждение до 102,26 евро, съответстващи на 200 лева, както и да преизчисли на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на адвокатското възнаграждение.

Взискателят К.Н.М., чрез адв. Д.Л., оспорва жалбата. Поддържа, че процесуалният му представител е извършил действия извън подаването на молба за образуване на изпълнително дело, включително справки относно имущество на длъжника, снабдяване с препис от нотариален акт, подаване на отделна молба за насочване на изпълнението върху банкови сметки в конкретно посочени банки, искане за справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, посочване на недвижим имот и представяне на документи във връзка с него. Сочи още, че заплатеното адвокатско възнаграждение е реално понесен разход на взискателя, а възражението за прекомерност не отчита извършените действия по събиране на вземането.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. приема жалбата за допустима, но я намира за неоснователна. Съдебният изпълнител излага, че разноските за адвокатско възнаграждение са разноски на взискателя по изпълнението, които по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК се понасят от длъжника. Приема, че в случая не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера за образуване на изпълнително дело, тъй като адвокатът на взискателя е бил упълномощен и за процесуално представителство, защита и съдействие при водене на изпълнителното производство, а по делото са налице действия, различни от подаване на молба за образуване. По отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ ЧСИ приема, че адвокатското възнаграждение се включва в базата за определяне на пропорционалната такса и при липса на основание за промяна на адвокатското възнаграждение липсва основание за изменение и на тази такса.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, Софийски градски съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена от длъжник по изпълнителното дело срещу акт, 2 подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Съобщението изх. № 37101/27.04.2026 г. е връчено на процесуалния представител на длъжника на 27.04.2026 г., а жалбата е постъпила при съдебния изпълнител на 29.04.2026 г., поради което е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Жалбата изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Изп.д. № 20268510401407 е образувано на 27.03.2026 г. по молба с вх. № 29394/27.03.2026 г. на К.Н.М., чрез адв. Д.Л., срещу Д. И. Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.03.2026 г. от Софийския районен съд. Видно от изпълнителния лист, длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 1840,65 евро, представляваща разноски пред ВКС. Към молбата за образуване са приложени договор за правни услуги от 23.03.2026 г., по силата на който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро, платимо в брой, както и пълномощно от 24.03.2026г. в полза на адв. Д.Л..

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

По делото е приложена и последваща молба от 30.03.2026 г. за предприемане на изпълнителни действия, подадена чрез адв. Д.Л., с която са посочени банкови сметки на длъжника в БАКБ АД, Банка ДСК АД, Токуда Банк ЕАД, УниКредит Булбанк АД и Централна кооперативна банка АД, поискано е насочване на изпълнението върху тях, извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ и евентуално насочване на изпълнението към недвижим имот на длъжника, за който са представени справка от Имотния регистър и препис от нотариален акт.

На 31.03.2026 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в посочените банки, като същия ден е изготвена покана за доброволно изпълнение изх. № 31531/31.03.2026 г. и постановление за разноски изх. № 31535/31.03.2026 г., които не са били връчени на длъжника. В резултат на наложените запори по делото са постъпили сума от 238,21 евро на 03.04.2026 г. и сума от 2805,71 евро на 07.04.2026 г., с които задължението по изпълнителното дело е погасено. На 08.04.2026 г. запорите са вдигнати, а надвзетите суми са възстановени по посочена от длъжника банкова сметка.

На 17.04.2026 г. длъжникът е подал възражение с вх. № 35749/17.04.2026 г. за прекомерност на разноските, в което е поискал намаляване на 3 адвокатското възнаграждение и преизчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

На 21.04.2026 г. ЧСИ е изготвил покана за доброволно изпълнение изх.

№ 35458/21.04.2026 г. и постановление за разноски изх. № 35460/21.04.2026 г., връчени на процесуалния представител на длъжника на 27.04.2026 г.

На 22.04.2026 г. е постъпило становище на взискателя с вх. № 37653/22.04.2026 г., с което възражението е оспорено.

Със съобщение изх. № 37101/27.04.2026 г. ЧСИ е отказал редуциране на приетите разноски в частта за адвокатско възнаграждение.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е подчинен на общото правило на чл. 79 ГПК, като разноските, необходими за принудителното събиране на вземането, се понасят от длъжника, освен в изрично предвидените от закона случаи. В това производство съдът следва да прецени не вътрешното облигационно отношение между взискателя и неговия адвокат, а размера на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде възложен върху длъжника като разноски по изпълнението, при съобразяване на извършените действия, предмета на изпълнението, фактическата и правна сложност на производството и ориентировъчните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В конкретния случай не може да се приеме, че дейността на адвоката на взискателя се е изчерпала единствено с подаване на молба за образуване на изпълнително дело. По делото са налице данни за подаване на отделна молба за предприемане на изпълнителни действия, с която са индивидуализирани банки, в които длъжникът има сметки, поискано е насочване на изпълнението върху тези вземания, поискано е извършване на справка към БНБ и е посочен недвижим имот на длъжника, като са приложени документи относно него.

Тези действия са насочени към установяване на имущество и към избор и конкретизиране на способи за удовлетворяване на паричното вземане, поради което възнагражденито на процесуалния представител на взискателя следва да се определи по реда на чл. 10, т. 2 НВАР във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР.

Същевременно договореният размер от 600 евро не съответства на фактическата и правна сложност на извършените действия по изпълнението.

Изпълнителното производство е за парично вземане с определен размер, събирането е осъществено чрез запор върху банкови сметки в кратък период след образуването на делото, а извършените от процесуалния представител 4 действия, макар и релевантни за прилагане на чл. 10, т. 2 НВАР, не обосновават възлагане на разноски над ориентировъчния минимум по Наредбата, доколкото в случая този ориентир съответства на обема и характера на извършената адвокатска работа.

Материалният интерес по изпълнителния лист е 1840,65 евро, равностойни на 3600,00 лева. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР възнаграждението при такъв интерес е 660 лева, а съгласно чл. 10, т. 2 НВАР за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане се дължи една втора от този размер, или 330 лева, равностойни на 168,73 евро. До този размер адвокатското възнаграждение следва да бъде прието като разноски по изпълнението, подлежащи на възлагане върху длъжника.

Намаляването на адвокатското възнаграждение налага и съответно изменение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото същата е определена при база, включваща приетото адвокатско възнаграждение. При съобразяване на намаления размер на адвокатското възнаграждение таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена от 246,76 евро на 234,84 евро.

С оглед изложеното жалбата следва да бъде уважена частично, като отказът, обективиран в съобщение изх. № 37101/27.04.2026 г., следва да бъде отменен в частта, в която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение над 168,73 евро и съответното намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ над 234,84 евро. В останалата част, с която се претендира намаляване на адвокатското възнаграждение до 102,26 евро, жалбата следва да бъде оставена без уважение. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото производството има за предмет съдебен контрол върху произнасянето на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, обективиран в съобщение изх. № 37101/27.04.2026г. по изпълнително дело № 20268510401407, в частта, с която е отказано намаляване на приетото с постановление за разноски изх. № 35460/21.04.2026 г. адвокатско възнаграждение над 168,73 евро и на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над 234,84 евро, и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА приетите по изпълнително дело № 20268510401407 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя К.Н.М. от 600 евро на 168,73 евро.

НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20268510401407 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, от 246,76 евро на 234,84 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. И. Ц. в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6