Решение № 30 от 17.03.2021, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр.Мадан , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Елка С. Алендарова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20205430100311 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е Искова молба от „Т.-Б.“ ЕАД, със седалище и адрес гр.

С., ж.к. „М.“, Б. п. С., сгр. *, чрез адв. В. Г. със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, срещу А. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „З. С.“ № *, с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК.

В исковата молба адв. Г. твърди, че дружеството, което представлява е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 277.05 лв. срещу ответника. Заповедта обаче била връчена по чл. 47, ал. 5от ГПК, поради което за установяване на вземането се предявява настоящият иск.

Сумата от 277.05 лв. се формира, както следва: 231.25 лв. – дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 45.80 лв. – неизплатени лизингови вноски.

Ищецът твърди още, че между него и ответника А.В. са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които В. е абонат на дружеството.

В исковата молба подробно се посочват издадените фактури за ползвани мобилни услуги от мобилни номера, както и неизплатени лизингови вноски за закупени устройства.

1

Адв. Г. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. Д. В., че същата дължи вземане по отношение на ищеца в размер на 277.05 лв. от които: 231.25 лв. – дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 45.80 лв. – неизплатени лизингови вноски. Претендира и за разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но с молбастановище поддържа предявеният иск.

Ответникът не изпраща отговор на исковата молба, не взема становище по иска, не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Между страните по делото е подписан договор за мобилни услуги на 04.09.2018 г. На същата дата е подписан и договор за лизинг за мобилно устройство марка „Алкател“.

Дружеството ищец е издало по отношение на А. Д. В. фактури за лизинговите вноски и за такси за услуги на дати: 30.09.2018 г.; 30.10.2018 г.;

30.11.2018 г.; 30.12.2018 г. и 30.01.2019 г. за суми посочени във фактурите.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Налице са условията на чл.238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Това е така, защото, съгласно чл. 238 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.

На следващо място, съгласно чл. 239, ал.1 ГПК, съдът е указал на страните последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Това е направено с Разпореждане № 802/17.12.2020 г. по делото, спрямо ответника.

От приложените по делото писмени доказателства се налага и извода, че искът е вероятно основателен, тъй като са издадени фактури за задълженията на А.В.. В тези фактури коректно е посочен периода и цената на всяка услуга, както и лизинговата вноска. Освен това ответникът е уведомен за издадените фактури . Дори да не е уведомен съгласно чл. 26 от общите условия неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

2

Това е така защото в договора изрично се посочва дата на фактуриране.

Поради всичко гореизложено се налага извода, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да понесе и направените разноски по делото, сторени от ищеца, които са в размер на 205,00 лева – ДТ и адв. възнаграждение.

Водим от гореизложено, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК по отношение на А. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Р, ул. „З. С“ № * , че срещу нея съществува изискуемо вземане на „Т.-Б.“ ЕАД, със седалище и адрес гр. С., ж.к. „М.“, Б. п. С., сгр.* чрез адв. В. Г. със съдебен адрес гр.

С., бул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, за сумата 277.05 лв. от които: 231.25 лв. – дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 45.80 лв. – неизплатени лизингови вноски.

ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „З. С.“ № * да заплати на, „Т.-Б.“ ЕАД, със седалище и адрес гр. С., ж.к. „М.“, Б. п. С., сгр. *, чрез адв. В. Г. със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, разноски по делото, в размер на 205.00 лева представляващи ДТ и адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 3