Определение № 2335 от 15.09.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2023/2025
- Вид
- Определение № 2335
- Подписан
- 15.09.2025
- В сила
- 15.09.2025
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, т. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 24, т. 2, предл. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 6 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2335 гр. София, 15.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502023 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 12895 от 4 юли 2025г. по гр. д. № 5555/2025г.
Софийски градски съд, ГО, 26 състав е освободил на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Г. В. К. от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото; оставил без уважение искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ в производството и прекратил производството по гр. д. № 5555 от 2025г. по описа на СГС. За да постанови определението си, обжалвано от ищеца, СГС е приел, че ищецът няма правен интерес от исковете, тъй като те са основани на оплаквания от съдебни актове, които подлежат на обжалване; дори да е налице правен интерес, исковата претенция е недопустима и поради това, че искът е насочен срещу съдилища като възложители на работата на съдии, които в кръга на правомощията си са постановили актове, от които се твърди да са настъпили вреди, с оглед функционалния имунитет на магистратите и недопустимостта на иск срещу тях, съответно срещу възложителя на работата, като не се твърди, нито е установено, съдиите, постановили процесните актове, да са извършили умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред, нито актовете са отменени като неправилни, като в случая не е обосновано и съществено нарушение на ПЕС. Във връзка с недопустимостта на исковете съдът е приел, че няма основание за предоставяне и на правна 1 помощ.
Срещу определението, с което е отказана правна помощ и производството е прекратено, е упражнено право на жалба от ищеца Г. В. К., който е подал частна жалба. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и връщане на делото за разглеждането му от СГС.
Частната жалба е допустима, а по същество неоснователна.
Обжалваното определение е правилно. При произнасянето си по нея, съдът взе предвид следното:
Г. В. К. е предявил искове срещу ВАС и АССобласт за нанесени неимуществени вреди в размер на 1 000 000 евро чрез лъжа, манипулация, злоупотреба с право, отказ от правосъдие, начиная от 11.12.2024г. Поддържа, че лъжата и манипулацията са причинени от написано от ВАС в негово определение № 2170/05.03.2025г. по дело № 1988/2025г., в което пишело, че не подлежи на обжалване, лъжи се съдържали и в определение 1561/11.12.2024г. по дело № 1230/2024 на АССобл., че му се изпращат препис от негова ч.ж. и заедно с неосвобождаване от държавна такса те имали за цел да преградят производството, образувано срещу АССГ с цел да не пострадат колеги. Позовал се е на чл. 282, ал. 2 и 3 НК, чл. 3, чл. 6, чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 ХОПЕС.
Основанието на исковете е поведение на магистрати, изпълняващи служебните си задължения при ответниците, при постановяване на съдебни актове - определения в производства, инициирани от ищеца. Следователно вредите, чието репариране се търси от ответниците в качеството им на възложители на работата, са произлезли от действия при изпълнение на служебните функции на съдиите от съдебните състави при произнасянето, вкл. и по реда на инстанционния контрол, по поставени за разглеждане процесуални въпроси, без да се твърди, въпреки цитирането на чл. 282 НК, че във връзка с извършването им е извършено и престъпление от магистратите, установено по съответния ред /влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК/. Съгласно чл. 132, ал. 1 КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Така и 2 като взе предвид, че съдиите се ползват с имунитет (чл. 132, ал. 1 КРБ) и не могат да носят гражданска отговорност за служебните си действия, съответно, че отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е функционално свързана с тази на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител, предявените искове срещу ответниците са недопустими. Това не е въпрос по съществото на делото, който предпоставя доказване на обективното основание на деликтната отговорност и при доказването й прилагане на презумпцията за субективното й основание. При положение че, така както е субстанцирано спорното правоотношение откъм факти, съдът достига до заключението, че от ответниците се иска репариране на вреди от изпълнение на служебни задължения на магистрати, за съда няма задължение да образува и да движи производство по исковете, а образуваното, като недопустимо на основание цитираната конституционна норма, подлежи на прекратяване – налице е отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. За този свой извод и въззивният съд съобрази, че в случая, с оглед обстоятелствата, с които е субстанцирано спорното право / чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, не са предявени искове по чл. 2в ЗОДОВ, въпреки позоваването на ХОПЕС. Поначало основните права, гарантирани в ЕКЗПЧОС, са основни принципи и на ЕС /чл. 6, § 3 ДЕС/, а право на справедлив съдебен процес предвижда и чл. 47 ХОПЕС, но ХОПЕС се прилага, само когато държавите – членки прилагат правото на Съюза – чл.
51 с. а. Ето защо с цитирането само на тази норма от ХОПЕС не може в конкретната хипотеза да се обоснове предявяването на искова претенция за вреди от нарушение на ПЕС. Тъй като предявените искове са недопустими, няма основание за предоставяне и на правна помощ за осигуряване на реален достъп до правосъдие /чл. 21, т. 2 вр. чл. 24, т. 2, предл. 3 ЗПП/.
По всички развити съображения въззивният съд счете обжалвания съдебен акт, в който са инкорпорирани двете атакувани с процесната частна жалба определения, за законосъобразен, а частната жалба срещу него за неоснователна.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. В. К. срещу определение № 12895 от 4 юли 2025г. по гр. д. № 5555/2025г. на Софийски градски съд, ГО, 26 състав, с което съдът е оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ в производството и е прекратил производството по гр. д. № 5555 от 2025г. по описа на СГС.
Определението в частта му, в която е оставена без уважение частната жалба срещу прекратителното определение може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, а в останалата му част не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4