Решение № 4000 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4000 гр. С., 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. Х.А при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело № 20251110147272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „ЦАР БОРИС III“ № 159, ет. 2 и 3 против В. З. Д., ЕГН ********** и адрес в гр. С., кв. „ОК“, ул.

„Р.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на сумата 2 109,17 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги по договорна сметка № *******, създадена към клиентски номер ******* за период от 13.10.2023 г. до 11.10.2024 г., отчетени във фактури за периода 20.11.2023г. – 17.11.2024г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № ****/17.07.2025 г. по ч. гр. д. № 38020/2025 г. по описа на СРС, 124 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи условия, като ответникът в качеството си на собственик на имота се явява потребител на предоставяните услуги. Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил В и К услуги, които не са заплатени в срок, поради което ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител 1 адвокат Х., оспорва предявените кумулативно субективно съединение искове по основание и размер. Сочи, че ответникът не е потребител като вещен ползвател на имота, като поддържа, че самият ищец посочва, че процесният имот се е обитавал от две лица, като поддържа, че не собственика, а вещният ползвател е потребител. В подадения отговор са наведени твърдения, че ищцовото дружество не е извършило реална доставка на В и К услуги до процесния имот на посочената в исковата молба стойност, като поддържа, че посочените стойности са завишени. Сочи, че липсват доказателства за техническата годност на общия водомер в сградата ЕС, както и на индивидуалните водомери. Допълва, че дори за лице без техническа познание е абсурдно да се приеме, че за периода от 12 месеца е дължима сума от 2 109,17 лева за потребена вода, което прави 180 лева месечно начисление на вода. Оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва, доколкото ответникът не е поставен в забава. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 38020/2025 г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 17.07.2025г. в полза на „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Д.. Заповедта е връчена на длъжника лично, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Софийска вода“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 32 от Наредба № 4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на доказване на ищеца е наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и продавачът да е доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от 2

(ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца).

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

По делото е приет Нотариален акт за дарение № 199, дело № *6692/1997г. , от който се установява, че ответникът В. Д. и съпругът Н.Д. са дарили процесния имот в полза на дъщеря си Д. Д., като двамата са си запазили пожизнено правото на ползване на имота. Видно от Преписизвлечение от акт за смърт № 447/24.08.2000г. Н.Д. е починал на 23.08.2000г.

Следователно за исковия период вещен ползвател на процесния имот е ответницата В. Д.. Поради това същата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на параград 1, ал.1, т.2, б "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 2, ал.1, т.1, вр. с ал.2, т.2 от НАредба №4/14.09.2004г. през исковия период.

За доказване реалната доставка и остойностяването на ВиК услуги по делото са приети и неоспорени заключения по допусната комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.

От заключението в съдебно-техническата част се установява, че ищецът е доставял ВиК услуги до процесния имот, като количеството за процесния период е на стойност от 2109,17 лв., изчислена на база 2ма живущи, а не при реален отчет. От заключението на вещото лице се установява, че сумата е определена от дружеството в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени и е отразена в 12 бр. фактури. От съдебносчетоводната част на заключението се установява, че размерът на задълженията за процесния период възлизал на 2109,17 лв. главница.

3

Съобразно чл. 24 ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.

Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г., при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.

В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и чл.24 от Общите условия, тъй като не се изясни причината, поради която служебно е отчитан водомерът на ответника. Не се представиха доказателства същият да е бил уведомяван за датата на отчитане чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се доказа през исковия период и водомерът да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището.

Същевременно не е налице извикването в чл.23, ал.4 от ОУ водопроводната инсталация да проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице е установило, че са налице монтирани индивидуални водомери. Представен е единствено отчет за предходен период – 2020г., който е ирелевантен за предмета на спора.

При това положение исковете предявени от Софийска вода се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С право на разноски разполага само ответникът, като същият е претендирал такива за исковото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 400 лева и заповедното производство – отново по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът намира за частично основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца, поради следното:

Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 НМРАВ, то е поставено наред с други едностранни производства производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на 4 изпълнителен лист. 3ащитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. № 6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).

По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника разноски за исковото производство съдът, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в настоящото производство, фактическа и правна сложност на спора, приема, че размерът на претендирания адвокатски хонорар от 400 лв. не е прекомерен.

Следователно в полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъди сумата от 400 лева, адвокатско възнаграждение за исковото производстов.