Определение № 338 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Варна, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100502621 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз А. Дондуков“ №68, представлявано от всеки двама от Радослав Цветанов Димитров, Николай Иванов Станчев, Мирослав Велков Кочев, Михаела Красимирова Станимирова и Таня Васкова Тенева, действащи чрез юрк.И. Г., против Решение №3663/19.10.2025г. постановено по гр.д.

№5698/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: *********************, сумата от 50лв., съставляваща частичен иск от общо 600лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, в резултат на реализирано на 07.06.2024г. застрахователно събитие по Договор №***************г., за застраховка “Каско”, клауза “Пълно каско”, на л.а.„Мерцедес Ц 180“, с peг.№******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-05.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е необоснован, неправилен и постановен при допуснати процесуални нарушения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция в цялост. Поддържа се, че поради неправилно кредитиране на приобщената по делото съдебна автотехническа експертиза, съдът необосновано е приел, че размера на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 535.86лв. Излага се, че заключението на автъотехническата експертизата, не е достатъчно задълбочено, поради което и е неправилна. Твърди се, че от съдържанието на заключението не става ясно как е 1 изготвена оценката на щетите-какви сервизи са използвани, данни за какъв времеви период са използвани за стойности за труд, за боя, за части. Наред с това се сочи, че вещото лице не е отговорило на поставен от въззивника въпрос за определяне на стойността на вредата при отчитане на съотношението на наличните в града сервизи със и без европейски сертификат.

Твърди се , че даденият от експерта отговор на този въпрос е формален и макар в констативно-съобразителната част да е посочено, че съотношението на сервизите в града е 60/40, то фактически отговора съвпада с този даден на въпрос две. Сочи се, че с така направените изчисления е постигнато изравняване на разходите на ремонт в сертифициран и несертифициран сервиз. С оглед на изложеното, се поддържа, че неправилно съдът е кредитирал експертизата, тъй като същата не е дала стойности за действителната средна пазарна стойност на ремонта,. Поддържа, че по същество вещото лице не е изпълнило задачата да определи средната пазарната цена на труда на автосервизните услуги към процесния период въз основа на действащите пазарни механизми на търсенето и предлагането на услугите в гр.Варна. Отделно от изложеното се поддържа, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено съобразно клаузите на Общите условия по сключената застраховка, съответно методиките, цените и каталозите на застрахователя. Излага се, че валидността и приложимостта на клаузите от ОУ се обосновава от доброволния характер на застраховката, както и обстоятелството, че в ОУ се съдържат клаузи в полза на застрахователя и в полза на застрахованото лице. Поддържа се, че именно по този начин е определена застрахователната премия, която е изплатена извънсъдебно на ответната страна.

С подадения отговор на въззивна жалба, се излага становище за нейната допустимост, но неоснователност. Поддържа се, че в хода на проведеното производство са били установени в цялост всички предпоставки, обуславящи отговорността на ответника по повод на предявения против него иск по чл.405, ал.1 от КЗ. Оспорва се становището от въззивника, че застрахователното обезщетение, следва да се определи единствено според приложимите Общи условия към застрахователния договор-по експертна оценка, изготвена съобразно правилата на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози, съобразно възрастта на автомобила. Поддържа се, че в случая са приложими разпоредбите на чл.405, ал.1 от КЗ и чл.386, ал.2 от КЗ, които са императивни и не могат да бъдат дерогирани. Сочи се, по силата на цитираните правни норми застрахователят дължи застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди, установени към деня на настъпване на събитието. Наред с това се поддържа, че в настоящия случай клаузите на Общите влизат в колизия с предвиденото в чл.143 от ЗЗП, тъй като са неясни и не са индивидуално уговорени. Ето защо приложение следа да намери чл.146, ал.1 от ЗЗП, респективно договорните клаузи да се приемат за нищожни, като неравноправни. В допълнение се поддържа, че съгласно съдебната практика методиката на застрахователя е средство за определяне на стойността на разхода за поправка, само когато застрахованото лице не е представило доказателство за реално извършени разходи. В случай, че въпросът е отнесен пред съд, последният изследва въпроса, без да съобразява методиката на застрахователя.

2

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

В подадената въззивна жалба е направено искане за допускане на повторна съдебна автотехническа експертиза на основание чл.266, ал.3 от ГПК по съображения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, който е оставил без уважение оспорването на заключението по назначената по делото експертиза, с наведени от страната доводи за необоснованост и неправилност.

Въззивният съд намира, че така направеното искане е допустимо и основателно, тъй като с депозираната преди о.с.з. молба с вх.№80859/25.09.2025г. страната своевременно е отправила аргументирано оспорване на заключението на вещото лице по САТЕ и искане за назначаване на повторна такава. Доколкото в случая се иска проверка на ползваните специални знания от вещо лице, с каквито по правило съдът не разполага, искането на назначаване на повторна експертиза се явява допустимо и относимо. Ето защо следва да се назначи повторна автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите формулирани в отговора на исковата молба. С оглед факта, че страната оспорва правилността на прието заключение, с цел гарантиране на достоверност на резултата, изготвянето на повторната експертиза, следва да се възложи на три вещи лица.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, депозирана от “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, против Решение №3663/19.10.2025г. постановено по гр.д.

№5698/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. Д. И., с ЕГН **********, сумата от 50лв., съставляваща частичен иск от общо 600лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, в резултат на реализирано на 07.06.2024г. застрахователно събитие по Договор №***************г., за застраховка “Каско”, клауза “Пълно каско”, на л.а.„Мерцедес Ц 180“, с peг.№******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-05.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

НАЗНАЧАВА повторна тричленна съдебна автотехническа експертиза, вещите лица, по която след запознаване с всички доказателства по делото, да отговорят на въпросите, формулирани към първоначалната САТЕ.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Й.Л.М., Е.К.И. и Г.Й.Д..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на по 150 евро., 3 т.е. общо 450 евро, вносими от жалбоподателя, в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.

След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.

Указва на вещите лица, че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди откритото съдебно заседание, с копия за всяка страна.

Указва на жалбоподателя, че при неизпълнение в срок, назначената повторна САТЕ ще бъде заличена, съответно спора ще се разгледа без изслушването на такава.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2621/2025г. по описа на Окръжен съд-Варна в открито съдебно заседание на 04.03.2026г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Варна, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100502621 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз А. Дондуков“ №68, представлявано от всеки двама от Радослав Цветанов Димитров, Николай Иванов Станчев, Мирослав Велков Кочев, Михаела Красимирова Станимирова и Таня Васкова Тенева, действащи чрез юрк.И. Г., против Решение №3663/19.10.2025г. постановено по гр.д.

№5698/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: *********************, сумата от 50лв., съставляваща частичен иск от общо 600лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, в резултат на реализирано на 07.06.2024г. застрахователно събитие по Договор №***************г., за застраховка “Каско”, клауза “Пълно каско”, на л.а.„Мерцедес Ц 180“, с peг.№******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-05.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е необоснован, неправилен и постановен при допуснати процесуални нарушения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция в цялост. Поддържа се, че поради неправилно кредитиране на приобщената по делото съдебна автотехническа експертиза, съдът необосновано е приел, че размера на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 535.86лв. Излага се, че заключението на автъотехническата експертизата, не е достатъчно задълбочено, поради което и е неправилна. Твърди се, че от съдържанието на заключението не става ясно как е 1 изготвена оценката на щетите-какви сервизи са използвани, данни за какъв времеви период са използвани за стойности за труд, за боя, за части. Наред с това се сочи, че вещото лице не е отговорило на поставен от въззивника въпрос за определяне на стойността на вредата при отчитане на съотношението на наличните в града сервизи със и без европейски сертификат.

Твърди се , че даденият от експерта отговор на този въпрос е формален и макар в констативно-съобразителната част да е посочено, че съотношението на сервизите в града е 60/40, то фактически отговора съвпада с този даден на въпрос две. Сочи се, че с така направените изчисления е постигнато изравняване на разходите на ремонт в сертифициран и несертифициран сервиз. С оглед на изложеното, се поддържа, че неправилно съдът е кредитирал експертизата, тъй като същата не е дала стойности за действителната средна пазарна стойност на ремонта,. Поддържа, че по същество вещото лице не е изпълнило задачата да определи средната пазарната цена на труда на автосервизните услуги към процесния период въз основа на действащите пазарни механизми на търсенето и предлагането на услугите в гр.Варна. Отделно от изложеното се поддържа, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено съобразно клаузите на Общите условия по сключената застраховка, съответно методиките, цените и каталозите на застрахователя. Излага се, че валидността и приложимостта на клаузите от ОУ се обосновава от доброволния характер на застраховката, както и обстоятелството, че в ОУ се съдържат клаузи в полза на застрахователя и в полза на застрахованото лице. Поддържа се, че именно по този начин е определена застрахователната премия, която е изплатена извънсъдебно на ответната страна.