Решение № 1948 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1948 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100509396 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 7854/29.04.2024 г., постановено по гр. д. № 35188/2022 г. по описа на СРС, 71 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че А. П. П. дължи на „Угренова естейт“ ЕООД сумата от 82,29 лв., представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги за периода 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г. по договор с клиентски номер 17124168001/22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2021 г. до изплащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.01.2022 г. по гр. д. № 68075/2021 г. на СРС, 71 състав.

С решението съдът е осъдил ответника да заплати в полза на ищеца и на съда разноските по делото, като с определение от 28.01.2025 г. е оставил без уважение молбата на А. П. за изменение на решението, в частта за присъдените в полза на съда разноски за депозит за вещо лице.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. П., в която се посочва, че ищецът по делото се легитимирал като цесионер по договори за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г., като първият договор не съдържал индивидуализация на прехвърлените вземания, включително процесните, по отношение на титуляр, дата, основание за възникване и размер. Самите договори за телекомуникационни услуги от 22.10.2018 г. били сключени след първия договор за цесия. Така към датата на 1 сключването му не са били налице облигационни отношения между кредитора „БТК“ ЕАД и въззивника, вземанията по които да бъдат прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД и впоследствие на ищеца. Липсата на транслативен ефект не би могла да бъде заместена с надлежно уведомяване на длъжника за извършените цесии, като при липсата на други доказателства исковете следвало да бъдат отхвърлени. Посочва, че е никога не е била потребител на мобилна услуга или ползвател на мобилен номер на „БТК“ ЕАД, като не били доказани и твърденията на ищеца за предоставени мобилни услуги за исковия период. Приетата по делото експертиза не е могла да установи категорично дали подписите под представените по делото договори са положени именно от ответника, като страната не е изразявала съгласие с определения от съда размер на възнаграждението. Претенциите на ищеца били погасени по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Угренова естейт“ ЕООД в който се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като посочените в нея оспорвания били наведени и в първоинстанционното производство. Договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги бил сключен от клиента с поставен върху специален таблет електронен подпис, а електронното копие от договора се подпечатвало с цифров сертификат и се съхранявало в електронна система за документи. Заключението на изготвената по делото СГЕ е изследвало представеното по делото заверено копие от договора и заключило, че той е подписан именно от ответника. Договорите за цесия били рамкови, а конкретните вземания били прехвърлени на по-късен етап с изготвените уведомления за прехвърляне, изпратени от новия кредитор, действащ като пълномощник на стария кредитор. Предоставяне на услугите по договора се доказвало от изготвените фактури, а ответникът не е оспорил потребяването им. Моли съда за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

А. П. е подала и частна жалба по чл. 248 ГПК срещу определението от 28.01.2025 г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението, в частта за разноските, по отношение присъдените в полза на съда разноски. Поддържа, че поради непредставянето от ищцовата страна на оригиналите на процесните договори вещото лице не е могло да изпълни задачата си. Въпреки липсата на депозит вещото лице изготвило експертизата, а съдът я е приел и еднолично определил дължимото за нея възнаграждение, без страната да може да изрази несъгласие с този размер.

Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, в който счита същата за неоснователна, тъй като съгласно изхода от спора длъжникът следвало да понесе всички разноски по делото, включително платеният от бюджета на съда депозит.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни правни норми. По отношение на правилността му съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правна квалификация 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл 99 ЗЗД за установяване на вземания на „Угренова естейт“ ЕООД срещу А. П. П. по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер

17124168001/22.10.2018 г. По делото е прието за установено, че между страните е възникнало валидно правоотношение по посочения договор за телекомуникационни услуги със срок от 24 месеца, с който на ответника били предоставени за ползване телевизионна услуга по тарифен план TV 2L+ с месечна абонаментна такса от 28,99 лв. и интернет услуга по тарифен план FiberNet 50 с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. Този договор, както и екземпляр от общите условия на мобилния оператор били подписани от ответника, като предоставянето на уговорените услуги се установявало от съставените от ищеца фактури, нямало данни сключеният договор да е бил прекратен преди 01.04.2019 г., поради което потребителят следвало да заплати дължимите такси за периода 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г. в размер от 82,29 лв.

Ищецът се легитимирал като кредитор съгласно договори за цесия от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., като бил упълномощен да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. Оспорените от ответника клаузи от договора не водели до значително неравенство в правата на търговеца и потребителя.

Претендираните вземания не били погасени към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 29.11.2021 г. При този изход на спора ответникът следвало да заплати разноските по делото, включително заплатения от съда депозит за приетата СГЕ.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи срещу материалноправната легитимация на ищеца като кредитор на процесните вземания, произтичащи от първоначално сключения между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника договор за далекосъобщителни услуги от 22.10.2018 г.

Съгласно представения договор за прехвърляне на вземания № 4600008855 от 16.10.2018 г., сключен между цедента „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и цесионера „С.Г.Груп“ ООД, по силата на чл. 2, б. „А“, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора цедентът се задължава да 3 прехвърли на цесионера вземания възникнали по договори, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част към договора.

С договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., сключен между цедента „С.Г. Груп“ ООД и цесионера „Угренова естейт“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), е уговорено, че предмет на прехвърлителната сделка са вземания, придобити от цедента по силата на по няколко договора за цесия, в това число и договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, които следва да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част към договора.

По делото е приложено извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., в което е посочено, че между„С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД е сключен договор за цесия от 01.10.2019 г. Видно от текста на приложението, по силата на посочения договор са прехвърлени в полза на „ЮБЦ“ ЕООД вземания на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо А. П., произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер

17124168001/22.10.2018 г. в размер от 82,29 лв.

При преценка на така представените доказателства, настоящият въззивен състав приема, че ищецът не е установил пълно и главно, че претендираните вземания действително са били прехвърлени в негова полза, респективно, че в предмета на двата договора за цесия са включени именно вземанията, произтичащи от твърдения договор за далекосъобщителни услуги. Видно от изразената от страните в договора за цесия от 16.10.2018 г. воля по силата на същия се прехвърля съвкупност от вземания, индивидуализацията на които е следвало да бъде осъществена в Приложение № 1 към договора. Последното не е представено по делото, като не са ангажирани и други доказателства, от които да може да се изведе дори индиция за уговореното правоприемство. Неустановената принадлежност на процесните вземания към предмета на договора за цесия от 16.10.2018 г. е пречка да се приеме, че те са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договора за цесия от 01.10.2019 г. Във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. определеността на престацията е поставена в зависимост от установеното в Приложение № 1 към договора, каквото също не е представено по делото.

Същевременно представеното извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. няма необходимата доказателствена стойност да установи предмета на прехвърлителната сделка. В случая се касае за частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като възпроизвежда изгодни за издателя му факти, за чието осъществяване в обективната действителност по делото не са сочени, респективно не са събрани други доказателства. Това приложение е изготвено от управителя на ищцовото дружество, и има характеристиката на едностранно изявление с посочен адресат, за разлика от договора за цесия, който изисква постигане на съгласие между цедента и цесионера.

Извлечението не обвързва съда и по отношение на датата на съставянето му.

4

Същите аргументи се отнасят и до приложената към молбата на ищеца от 03.05.2023 г. таблица във формат Excel, съдържаща се в оптичен носител на информация (л. 75), която е със заглавие „приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г.“. В допълнение, видно от текста на коментираното извлечение, по силата на посочения договор вземания на „ЮБЦ“ ЕООД са прехвърлени в полза на същото лице „ЮБЦ“ ЕООД. Следователно дори и от външна страна (от самия текст) коментираното извлечение не е в състояние да удостовери прехвърлянето на процесното вземане от „С.Г. Груп“ ООД в полза на ищеца „Угренова естейт“ ЕООД.

Следователно, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав намира, че процесното вземане не е възникнало в имуществото на ищеца, поради което и само на това основание релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен като неоснователен.

По частната жалба по чл. 248, ал.3 от ГПК:

Предвид нормата на 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Въпросът с разноските следва да бъде решен съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, като при формиран извод за неоснователност на предявения иск в тежест на А. П. не следва да бъдат възлагани никакви разноски. В случая обаче, не се касае за разноски, претендирани от насрещната страна, а за такива които са били заплатени от бюджета на съда, поради неоснователно неизпълнение от страната на указаното й задължение за предварително внасяне на депозит за разноски за вещо лице. Установява се, че с молба от 09.05.2023 г. ответната страна е оспорила автентичността на подписите си, положени под представените от ищеца договор и приемопредавателен протокол от 22.10.2018 г. и е поискала назначаването на СГЕ за изследването им. С протоколно определение от 10.05.2023 г. това доказателствено искане е било допуснато, като на ответната страна е било указано да внесе сумата от 200 лв. в срок до 20.05.2023 г. Определението е връчено на ответника на 11.05.2023 г., като едва с молба от 01.09.2023 г. А. П. е поискала от съда да отмени определението си за допускане на посоченото доказателствено искане. На 27.09.2023 г. по делото е депозирана изготвената от вещото лице СГЕ, а с протоколно определение от 04.10.2023 г. съдът отново е указал на ответната страна да внесе определения депозит от 200 лв. С протоколно определение от 17.04.2024 г. съдът е определил да се издаде РКО на вещото лице за изготвената експертиза за сумата от 200 лв., при поискани от експерта общо 450 лв., платими от бюджета на съда. При това положение, 5 съдът намира, че ответникът не е заявил своевременно, че не поддържа искането си за допускане на експертиза, а изплатеното на вещото лице възнаграждение не надвишава първоначално определения от съда размер, срещу който ответникът е имал възможност да възрази. По тази причина съдът правилно е приложил нормата на чл. 77 ГПК.

Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1d07ef87-b8b1-4ad4-a293-0b611cfed819